Мисълта за гръцки острови извежда представи за места като Тасос и Санторини. Първият е изкусително близо, известен е с хубавите си плажове, но точно близостта му го прави доста пренаселен и скъп за почивка. Белите „пещерни“ къщички на Санторини са едно от най-въздействащите фотографски клишета, но в активния сезон цените там са стряскащо високи, а достигането му с автомобил отнема почти денонощие и струва „половин почивка“.
Но има един гръцки остров, който нито е близо, нито много далеч, а в същото време предлага чудесни плажове, спокойствие, доза история, запазена природа, вкусна храна и изобилие от вятър. Това е Лимнос, който според гръцките митове е приютил бога на ковачеството Хефест, след като бил изгонен от Олимп, и е място на една от първите европейски цивилизации.
До Лимнос най-бързо се стига с ферибот от Кавала. Пътуването отнема около 4 часа и половина, като трябва да включите и известен толеранс и дори доза несигурност – корабите често закъсняват, защото безспирно пътуват между островите в Егейско море, а гръцките пристанищни работници са известни със склонността си към стачки. Пример за това беше тазгодишният 3 юли, когато цялото движение на кораби просто спря за 24 часа. Така че имайте наум – при всички случаи се запасете с пари за още някоя нощувка, а ако приемате постоянни медикаменти, осигурете си допълнително количество.
Тъй като до Кавала се стига бързо, стига да няма задръствания на граничните пунктове, е препоръчително да изберете ферибота за Лимнос, който пътува рано сутринта. Цената за пътник в двете посоки е €36, за автомобил с дължина до 4,50 м се плащат €102. Докато трае пътуването, можете да се наслаждавате на отпускащи гледки – отдалечаването от белия масив на Кавала, ятата чайки, които хвърчат около ферибота в очакване някой да им хвърли нещо за ядене, успокояващия тътен на бълващите неекологичен дим дизелови двигатели, преминаването покрай остров Тасос и Атон, наситеносинята вода на Егейско море и влажния топъл вятър, който покрива кожата ви със сол.
Часовете минават бързо в разходки по палубите и почивка – ако сте шофирали през нощта, може да подремнете на удобни седалки в климатизиран салон или да полегнете на меки диванчета в ресторантите.
Неусетно в далечината се появява като сянка профилът на Лимнос. Триъгълните му хълмове придобиват все по-ясни очертания, пусти, безлюдни и изгорели под палещото слънце, а корабът се приближава към пристанището на Мирина – главния град, разделен наполовина от каменист нос с виещи се по него крепостни стени.
КРАЙБРЕЖИЕ: Неокласическите къщи от XIX век на Ромейския бряг на Мирина са
превърнати в ресторанти и заведения
След акостирането на ферибота на пристанището имате два пътя – наляво към Мирина или надясно към вътрешността на острова. Само на няколко километра надясно са разположени два от най-големите и уредени плажове – тези на селата Плати и Танос. Плати се намира на около километър нагоре в „планината“. На него са разположени няколко заведения и ресторант, като пред всеки от тях има чадъри, но и достатъчно свободно пространство, на което може да разположите своите плажни принадлежности и да се опънете на безплатна сянка.
Гледката е абстрактна – водата е невероятно чиста и прозрачна, като в далечината става тъмносиня, което рязко контрастира с жълтите, обгорени от слънцето хълмове наоколо. Имате чувството, че сте отишли на Белмекен, само че има море, горещо е и духа топъл вятър. Вятърът е факт, с който ще трябва да свикнете – на Лимнос той рядко спира, затова островът привлича уинд- и кайт сърфисти от цяла Европа. Обикновено след шест следобед утихва и тогава настава най-хубавото време за плаж – водата е топла, а морето съвсем гладко. В същото време вятърът не позволява на температурите да достигнат екстремно високи нива.
Най-известният плаж за практикуване на водни спортове е Керос, който се намира на около 30 км от Мирина. Но ако сте с децата, най-добре е да се установите в Плати или Танос. Техните плажове са разположени в закътани заливи, така че независимо колко силно духа, не се образуват сериозни вълни. Другият плюс е, че са със западно изложение, което ги прави подходящи за плуване и събиране на тен до залез слънце.
Ако не обичате да има хора наоколо, на Лимнос има безброй малки, закътани плажчета, на които да намерите уединение.
В интернет статии за Лимнос ще прочетете, че островът внася всичките си плодове и зеленчуци от континента. Това не е вярно – въпреки сушата там виреят плодове и зеленчуци, които в магазините се продават по-скъпо от „вноса“. Произведеното на място е само по себе си мярка за качество, като по вкус не отстъпва на прехвалената продукция на остров Крит.
По изгорелите от слънцето и вятъра ниски хълмове на острова пасат стада от овце и кози и Лимнос може да се похвали с вкусни млечни продукти като сирената калатаки и мелихлоро (мелипасто), което е подходящо за грил, местен кашкавал, кисело мляко с дебела кора масло отгоре. Сухият и горещ климат е подходящ за отглеждане на грозде, като най-известни са белите вина, направени от сорта александрийски мускат. Те са както сухи, така и подсладени, с висок алкохолен градус, достигащ до над 15 процента. Въпреки че много от гръцките райони като остров Тасос и Халкидики се гордеят със своя мед, медът на Лимнос е с изключително високо качество, защото се прави основно от мащерка, която расте навсякъде по неговите хълмове и ливади. Гъст и тъмен на цвят, ароматът му е толкова силен, че сякаш има нужда от разреждане.
Перлата на острова е Мирина, градът с двата бряга. Селището с население малко над 4000 жители привлича като магнит за спокойни разходки и късна вечеря. От северната страна на носа с крепостта, датираща от XII век, е разположен Ромейският бряг, с подредени една до друга елегантни неокласически къщи, в които се помещават ресторанти и заведения. Там е и най-големият плаж на града – Риха нера. Гледката от брега на залязващото над Атон червено слънце спира дъха.
На юг е турският бряг (до 1912 г. Лимнос е бил част от Турция), с малко рибарско пристанище, рибни ресторанти и алея за разходки, достигаща до пристанището за фериботи. От него вечер се открива чудесна гледка към осветената крепост. Между двата бряга е разтегната и централната улица „Кида“, с десетки малки магазинчета за сувенири, играчки, местни храни и прелестно кичозни, ръчно изработени аксесоари.
Преди вечеря може да се изкачите до крепостта – оттам ще хвърлите поглед над целия град и околността, като се вижда и намиращият се в съседство турски остров Гьокчеада. Може да се натъкнете и на някой от десетките елени, които обитават хълма.
Отвъд плажовете и Мирина Лимнос има много други забележителности, които вероятно трябва да посетите. Като например другият голям град – Мудрос, останките от древните градове Полиохни и Ифестия, разположената в северната му част пясъчна пустиня, единствената в Европа действаща църква без покрив, соленото езеро Алики с фламинга през зимата.
Но за това трябва да дойдете в друго време на годината. През лятото няма как да се отделите от плажа и от пъстрия чар на Мирина.
