Великото херцогство Люксембург, страната на отиващия си председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, е 43 пъти по-малка по територия и 13 пъти по брой жители от България. Юнкер ѝ бе премиер близо 19 години – най-дълго управлявалият правителствен ръководител в ЕС. Той беше един от радетелите за приемането на България в ЕС. В края на април пък на 98 г. почина великият херцог на Люксембург Жан, който още през 2000 г. предаде престола на сина си Анри. Той бе първи братовчед на цар Борис Трети.
Една от най-малките, Люксембург е сред първите страни по доход на глава от населението в света. Сгушена е между Германия, Франция и Белгия. Многоезична е – с официални езици люксембургски (немски диалект), немски и френски. Съществува от Х век, бил е графство, херцогство и днес – велико херцогство. Най-дълго е била под владението на Хабсбургите, по-малко – на Франция, анексирана е за 20 г. от Наполеон, а след Виенския конгрес през 1815 г. става велико херцогство, в персонална уния с холандския крал – той е и велик херцог на Люксембург. През 1839 г. повече от половината от територията му отива в отцепилата се от Холандия Белгия. През 1867 г. Люксембург се обявява за независима неутрална страна. След като на два пъти през ХХ век е прегазена от Германия, Люксембург влиза в Бенелюкс, НАТО, ЕС и еврозоната.
Огромната част от 580-хилядното население на страната живее в южната ѝ част, Гутланд (Добрата земя), наречена така заради плодородната почва. На север – Ослинг, е хълмисто, там са част от Ардените.
В южната половина на Гутланд се намира столицата на херцогството – град Люксембург, основан през 963 г., днес със стотина хиляди души население, повече от половината от които по етнос са всякакви европейци. Това е родният град на един от бащите на Европейския съюз, френския политик Робер Шуман. Градът е седалище на Европейския съд, Европейската сметна палата и Европейската инвестиционна банка.
През Люксембург минават две реки – Алзет и Петрус. Алзет го разделя на Горен и Долен град. Разликата между двата е 65 метра. Свързват ги 110 моста, сред които и огромният виадукт – Мостът на Адолф, построен през 1903 г. Гледките от Горния град към готически куполи, мостове, реки и зелени долини са уникални и Люксембург често е наричан Балконът на Европа. Усещането е за широта и спокойствие, древно и съвременно богатство, ред и чистота.
Мостът на Адолф.
Източник: Shutterstock
Старинните квартали и укрепления, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, са в Горния град. Тук е могъщата, най-силна за времето си крепост в Европа, разширена през XVII в. от френския гений по строителство и превземане на крепости маршал Себастиан дьо Вобан. Век по-късно е разрушена и днес има само останки от нея.
Тук е и херцогският дворец, триетажна сграда от XVI в., забележително постижение на ренесансовата архитектура. Наблизо е парадният площад, център на градския живот, където се устройват концерти и празненства. Дворецът е само официално церемониална сграда, докато резиденцията на люксембургските херцози е замъкът Берг.
Едно от популярните туристически места е площадът Гийом II, в центъра на който се издига статуята на Гийом II на кон – крал на Нидерландия и велик херцог на Люксембруг, който е дал конституция на страната и модерна данъчна система през 40-те години на ХIX в. В почивните дни и по празниците на площада има фермерски пазари и концерти.
В самия център на Горен Люксембург се намира 21-метровият монумент Златната дама. Построен е през 1923 г. в чест на доброволците от града, влезли във войската да се бият в Първата световна война.
Задължително за туристите е посещението на готическата катедрала от XVII в. „Люксембургската Св. Богородица“, намираща се в южната част на града. Готическа отвън, отвътре църквата има ренесансови черти.
Много интересна като архитектура е крепостта Трите жълъда. Някога кулите ѝ са били част от мощен форт, построен в началото на XVIII в. за отбраната на града.
Любопитен за туристите е и музеят на трамваите и автобусите, както и паркът за развлечения Мервейе, където има много атракции за деца и малка зоологическа градина.
Извън столицата има още много какво да се види. Като например градчето Вианден, където се намира едноименният замък – един от най-красивите европейски замъци. Строен е между XI и XIV в. и е претърпял множество разрушения.
Вианден - един от най-красивите средновековни замъци в Европа.
Източник: Shutterstock
Заради ландшафта си парче от източната част на страната е наречено Люксембургската Швейцария. Тук има удивително живописни скали, реки и растителност, тук е и най-старият град на страната – Етернах.
Изключително живописно е и градчето Ларошет със своите скалисти склонове, на единия от които се извисява замък от XI век.
Разбира се, Люксембург е страна, известна с разнообразните си сирена, вина и ликьори. По долината на река Мозел има винен туристически път, по който туристът може да се запознае с производството и да дегустира различни видове вина.
В югозападната част на Ослинг се намира националният парк От Сюр. С невероятната чистота на реките, езерото и зелената природа, той е чудесно място за отдих. Може за няколко дни да се отседне в комфортни къщи, околността също е богата на архитектурни паметници.
