За учебниците – без страсти

Още от Възраждането българинът иска да бъде европейски тип гражданин. Върху това трябва да стъпва и оценката на тоталитарния период

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 06 July 2019 09:24 >
За учебниците – без страсти
Източник: shutterstock
Проф. Милко Палангурски

Регулярно обществото се раздира от скандали какво учат нашите деца. Разбира се, това обхваща всякакъв вид учебници, за всички възрасти и класове, но напоследък най-много се говори за учебниците по история – дали е включено нещо, или защо някой отсъства или присъства. И винаги се използват три основни довода – какви учебници имаше някога, защо липсват някакви факти и процеси, и разбира се, как е представен историческият процес. В този момент целокупното обществено мнение вярва, че историците фалшифицират, редактират и извършват някаква злонамерена дейност против миналото, настоящето и бъдещето на децата ни, нацията и държавата.

За това, какви учебници имаше някога, мога да напиша цяла монография. В тях нямаше нито ред без идеологическа натовареност, достатъчно е да припомня един мой любим факт от учебника за 9-и клас, който трябваше да преподавам към 1985 г. В него разорението на българската столица Преслав от руските нашественици през Х век бе обявено за първата проява на българо-руската бойна дружба от векове за векове. С това мисля да приключа този въпрос и тъй като той е свързан с един друг винаги спорен момент в тази посока – колко учебника са нужни,  мога да заявя, че поне в последния четвърт век има конкуренция на текстове, колективи, визия и т.н. А където има конкуренция, има и придвижване напред – учебниците отдавна не отстъпват по методика и дизайн на средноевропейските. Това лесно може да се провери от всеки непредубеден човек.

Що се отнася до количеството факти и процеси – по-важно е да се отговори защо никой не питаше нищо и на никого не му беше интересно, когато бе решено, че тринадесет и половина века родна история и още най-малко хиляда години преди това цивилизация по нашите земи трябва да се изучават в една година. Учебникът трябва да е по обем колкото Библията и тъй като това е невъзможно за целите на средното образование, спасението е в поставените параметри на държавните образователни изисквания.

И тук стигаме до последния въпрос – какво трябва да научат учениците според тези държавни изисквания. Спомням си, че един български офицер бе написал след победоносния марш на армията през Балканската война, че заслугата за победите не е на офицерския корпус, а на учителите по история. С това искам да подскажа, че държавата винаги е поставяла целите, задачите и рамките на историческото образование в училище. Държавата имаше нужда от войници и си ги създаваше. Тоталитарната система искаше да станем винтчета в системата и станахме. Да, това е държавна политика, колкото да ни се иска всичко да е „чисто“ от подобна намеса. Вярно е, че изискванията са в развитие, даже предишният скандал беше за промяната в тяхното съдържание. Все пак се осъвремениха в по-добра посока, но повярвайте ми, това бе минимално и на парче – изискванията още лъхат на късния Тодор Живков, а има и остатъци от възгледите на Вълко Червенков. А никой не трябва да забравя, че един учебник е в употреба поне десетина години. 

И накрая – основният дебат е около съдържанието на материала, представящ тоталитарния режим, който по своята същност е какво целим при възпитанието на това поколение деца. Моето мнение е ясно и категорично – периодът не може да бъде разглеждан и представян извън целокупния модернизационен процес, започнал в края на XVIII в. Идеите  са оформени от титаните на родното пробуждане – Паисий, Раковски, Каравелов, Левски, Ботев и др., и изкристализират в Търновската конституция. България се изгражда като държава, в която има гарантирана свобода на личността, религиозната толерантност, културна и индивидуална идентификация и образование, свобода на словото и забрана на цензурата, правото на политическо и икономическо сдружение, разделение на властите, парламентарен и съдебен контрол върху изпълнителната власт, всеобщо избирателно право, публични финанси, свобода на придвижването, неприкосновеност на собствеността и т.н. Все неща, приети и в действащата сега конституция, които са в основата и на европейската интеграция. Общественият договор накъде трябва да вървим, е сключен и той просто следва основния процес в модерната ни история. А това е превръщането на средновековния човек в европейски тип гражданин, който осъзнава своите права и задължения. И точно това трябва да е целта на учебника по история, литература, философия, гражданско образование и т.н. Всеки интелигентен човек, който познава българската азбука и е прочел някоя и друга книжка през последните години, може сам да си отговори кое от тези базисни права, осветени, провъзгласени и наложени в практиката още през XIX в., се спазва в периода след 1944 г. 

А това обяснява каква трябва да е оценката за всяко събитие, явление и процес както преди и след 9 септември 1944 г., така и преди и след 10 ноември 1989 г. Който не е разбрал, няма и шанс да разбере, но за това не е виновна образователната система.

Текстът е публикуван в брой 26/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ