Райко Алексиев и неговият "Щурец"

Той е художник, журналист и издател, неуморен дух. Не дава на народните избраници да спят спокойно. Ненавижда и това, което се случва в предвоенна и военна "баба Европа”, подсказва докъде ще доведат кроежите на тогавашните ѝ лидери. Днес за Райко Алексиев знаем само от разказите на живелите тогава и от запазените архиви. Голяма част от тях са в ретроспективната изложба, подготвена от куратора Красимир Илиев в Софийската градска художествена галерия.

До 14 юли на втория етаж на арт салона едва ли ще има час без посетители. Изложените десетки оригинални първи страници на основания от Райко Алексиев в. "Щурец”, както и негови карикатури, акварели и живописни платна, привличат вниманието. Особено актуални са вестникарските му публикации. Журналистът художник е говорел на съвременниците си с илюстрирани кратки хумористични текстове и статии, каквито малцина биха създали без притеснение за собственото си бъдеще. Малко преди да си отиде от този свят, на първа страница в брой 607 на в. "Щурец”, Райко Алексиев публикува следното:

"Бюлетин
За времето, политиката и разни природни, народни и международни явления:
ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО. С други думи – трудно положение. С още по-други думи – положението е в положение. И като при всяко подобно положение и от това положение ще се роди каквото ще се роди. И ако всичко излезе колкото се може по-безболезнено, толкоз по-добре за родилката и толкоз по-похвално за акушерката.

На тукашните днешни и бъдещи акушери.

Акушерски доброжелателни съвети, пращани от микрофона отдалече, не са препоръчителни."

Това е последният брой на седмичника "Щурец”. Денят е 8 септември 1944 г., броени часове преди преврата и "раждането” на социалистическата власт в България. На 18 ноември 1944-та Райко Алексиев умира, след като е арестуван като "враг на народа” и многократно е жестоко пребиван в продължение на месец. Бил е на 51. Можел е да избяга, да се спаси от т.нар. Народен съд, но не го прави. До последно твърди: "Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва".

Подписва се Фра Дяволо, но всички знаят кой е Райко Алексиев. Роден през 1893 г. в Солун, той завършва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. При него талантите вървят неразделни, словото винаги има и изображение. На 18 става сътрудник на хумористичното сп. "Барабан”, а на следващата година вече е редактор и основен карикатурист в хумористичното сп. "Людокос”. Автор е в сп. "Смях” и сп. "Българан”, изготвя Карикатурната седмица в илюстрованото сп. "Аз знам всичко”. Венецът на творчеството и на личната му кауза е седмичникът "Щурец”. Не само го основава, а и го списва, илюстрира и разпространява. Политическият елит и нашенските нрави са постоянните му герои. А сатиричните публикации срещу Сталин му навличат и съветския гняв... Посетете изложбата, заслужава си.

Текстът е публикуван в брой 25/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.