Светци на компромиса

"Да бъдеш европеец и да имаш приятели." Австрийският писател Роберт Менасе, успял да напише интересен роман за Европейския съюз, намести очилата си. "Това е по-добре, отколкото да бъдеш националист и да имаш врагове."

Един европеец от старо време обаче мислеше по-сложно. Според испанеца Хосе Ортега-и-Гасет двете са напълно съвместими: можеш да бъдеш добър патриот и добър европеец едновременно. Типичен компромис по европейски.

Няма спор, Европа е отличник в изкуството на компромиса. Вижте шедьоврите на дипломацията: Вестфалския мир от 1648 и Виенския конгрес от 1815 г. Но "меката" империя ЕС доведе компромиса до съвършенство. И затова с нетърпение чакаме какъв заек ще извади от цилиндъра този път. Защото днес задачата е с особена трудност и няколко неизвестни.
Преди пет години Съюзът въведе демократичната формула на "водещия", или на "щпиценкандидата". Веднага възникнаха възражения. Но след дълги совалки формалният победител на европейските избори, Жан-Клод Юнкер от Люксембург, все пак оглави Европейската комисия и стана нещо като премиер на Европа. Сега обаче Манфред Вебер и неговата ЕНП победиха с толкова малко, че претенцията увисна и баварецът все повече изпада от сметките.

Борбата е за няколко ключови кресла: Европейската комисия, съвет, парламент и банка, плюс върховен представител по външните работи. Кой ще решава? Необичайно пъстрият Европейски парламент, но най-вече държавите от Съвета. Не стига че са 27 и половина (Лондон е с единия крак вън), но ядрото – Германия и Франция – не са онзи единодушен и смазан мотор, който движеше Европа преди.

Ето, Ангела Меркел държи Европейската комисия да бъде оглавена от Вебер, неин съюзник от баварския Християнсоциален съюз. Еманюел Макрон не иска и да чуе. Подкрепя датчанката Маргрете Вестагер – като либерал либералка. А ако ще е консерватор, какво му е на неговия сънародник Мишел Барние, проявил се като главен преговарящ за Брекзит?

Ще кажете, Меркел и Макрон са от различни политически семейства. Но социалистът Митеран и християндемократът Кол се разбираха чудесно, да не говорим за християндемократа Жискар д’Естен и социалиста Хелмут Шмит. Днес обаче проевропейският ентусиазъм не стига. Германският канцлер и френският президент имат твърде различни идеи за Европа.

Така картинката се усложнява. В Европарламента традиционната десница и левица не са това, което бяха; в сметките трябва да присъстват не само либералите, но и зелените. Брекзит вдигна цената и амбициите на Испания, Полша и Холандия. Бунтът на Орбан и вишеградците открои разделението Изток – Запад, а бунтът на Салвини в Италия и оформилата се социалистическа крепост на Пиренеите акцентираха върху разделението Север – Юг. Освен това, по традиция, за европейските постове се търсят жени.

Как в четири-пет поста да вместиш християндемократ, социалдемократ, зелен, либерал, източноевропеец, южняк, северняк и жена? По-добре опитай с квадратурата на кръга.

Въртят се всякакви имена, сред тях доста жени – оперативната и умна Вестагер, българката Кристалина Георгиева, шефката на МВФ Кристин Лагард, Даля Грибускайте от Литва, дори самата Меркел. Всеки има плюсове и минуси. Вестагер няма да бъде подкрепена от десницата. Вебер никога не е заемал административен пост. Социалистическият шпиценкандидат Франс Тимерманс е недолюбван от вишеградците, които често кастреше. За Барние казват, че притежава "харизмата на стрида". Грибускайте ще се кара с руснаците. Меркел обяви, че не ще. Уравнението трябва да постигне баланс по партиен, географски и национален признак. Например Германия има фискално суров кандидат за Европейската централна банка. Но ако германец оглави Комисията, ще бъде невъзможно да заеме поста.

И тук започва любимата европейска игра – изработването на компромиса. Франция ще отстъпи за нещо, за да вземе друго. Испания ще влияе върху социалистите и ще използва добрите си контакти с Франция. Австрия ще брокерства между вишеградците и Германия; Холандия – между либералите и Германия. От страни като България могат да дойдат неочаквани решения, но със сигурност – подходящи за постове жени. Накрая Германия ще направи най-големите отстъпки. Резултатът е напълно непредвидим: с невиждани компромиси, дълги срокове и имена, за които въобще не сме се сетили.

Да се въоръжим с търпение. В следващите седмици и месеци европейските лидери ще покажат най-сериозни лица и най-усърдна деятелност. А европейската бюрокрация направо ще се развихри.

Не бързайте да ги мразите. Те са компетентни и гъвкави. Най-малкото, както ми каза Менасе, и те са хора. "Някои от тях са тщеславни, други амбициозни, трети мудни... Има и завистливи. Но някои са направо светци, винаги готови на саможертва."

Светци… Дали има светец на компромиса? Не знам. Компромисът е гозба, която се сервира охладена. В началото никой не го харесва; накрая никой не може без него. Това е Европейският съюз. Не дай Боже, да го загубим, за да го оценим истински.

Текстът е публикуван в брой 25/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.