Един порт, един път

Конкуренцията е хубаво нещо. В пристанището си има достатъчно специалисти, това си е техен проблем, нашият проблем е да решаваме нашите въпроси. Това обясни изпълнителният директор на ТЕЦ „Варна“ Данаил Папазов в понеделник, по време на Ден на отворените врати в централата, който имаше за цел да представи на обществеността плановете на новите собственици за развитие на пристанището на негова територия. Изказването му дойде в отговор на притеснения, че планираната модернизация на съществуващия въглищен порт ще доведе до отнемане на товарите от държавното „Пристанище Варна“. Оказа се, че не е точно така, но проектът ще е жизнеспособен само с китайски инвеститор, който осигури товари.
Доган бил привлечен от екологизацията на ТЕЦ-а
По време на Деня на отворените врати Папазов заяви, че той и семейството му са решили да продадат 70% от „Сигда“ АД, която купи централата от CEZ, на почетния председател на ДПС, защото имал визия за екологизацията на ТЕЦ-а. „Преговаряхме с доста хора и единственият, който застана с името си и не искаше да се крие зад офшорки, бе Ахмед Доган“, заяви Данаил Папазов. Прехвърлянето на дяловете на Доган станало на много по-висока цена от описаните в търговския регистър 2700 лв., но Папазов не пожела да уточни каква е. Стана ясно, че три от шестте блока на електроцентралата вече са преоборудвани за работа на газ. С два от тях ще продължи да се осигурява студен резерв, както това стана миналата година, когато ТЕЦ „Варна“ получи 27 млн. лв. за тази дейност. За ТЕЦ-а също се търси инвеститор, който да участва в изграждането на нови три блока, на мястото на старите, които не могат да бъда преобразувани, което ще струва около 200 млн. евро. За да се започне сериозна работа по този проект, ще е нужно осигуряване на стабилни доставки на газ, което към момента „Булгартрансгаз“ не можела да гарантира.
Ден след брифинга на Папазов от Антикорупционния фонд поискаха проверка на техническото състояние на централата във връзка със съмненията дали тя в действителност може да изпълнява функциите на студен резерв. Повод за тях са обществени поръчки на ТЕЦ „Варна“ за ремонт на един от блоковете в началото на тази година, според които състоянието на блока е критично и които поръчки впоследствие са отменени.

От думите на бившия транспортен министър стана ясно, че инвестицията за разширяването се оценява на 89 млн. евро, а за изпълнението ѝ ще се търси партньор. За целта миналата седмица пристанищните активи са отделени в самостоятелно дружество - "Пристанище ТЕЦ Езерово", на което Папазов е изп. директор и което е изцяло собственост на ТЕЦ "Варна", в което дружество 70% държи Ахмед Доган.

Кой е мистериозният инвеститор
Данаил Папазов обясни, че идеята е чуждестранен инвеститор да влезе с 50% собственост в новото дружество, чиито активи са за около 60 млн. лв. Това означава, че той ще трябва да плати 30 млн. евро за акциите, а останалите близо 60 млн. евро за инвестиционния план ще бъдат покрити със собствени средства от съакционерите и банкови заеми. Папазов заяви, че от над половин година се водят разговори с потенциален инвеститор, но не пожела да разкрие името му, ограничавайки се с обещанието, че преговорите ще приключат до края на другия месец. Той обаче подчерта, че потенциалният партньор не само ще участва във финансирането, но и ще гарантира наличието на товари.

Според източници на „Икономист“ инвеститорът, с който се преговаря, е държавната китайска COSCO Shipping, която е третият най-голям контейнерен оператор в света. Профилът на компанията пасва на намеренията на новите собственици на ТЕЦ-а, защото чрез нея Пекин агресивно инвестира в Европа, в рамките на инициативата си „Един пояс, един път“. През 2016 г. COSCO придоби гръцкото пристанище Пирея, където от 2009 г. беше концесионер. Китайците са инвестирали над 1 млрд. евро, за да могат там сега да се обработват около 6 млн. контейнера годишно. Наскоро Китай придоби и пристанище на португалските Азорски острови, в близост до американска военновъздушна база.

Какво се предвижда
Желанието на Папазов е в "Пристанище ТЕЦ Езерово", след модернизацията, да се обработват 200 000 контейнера годишно. Това е обемът на всички контейнерни товари, преминали през всички български пристанища през миналата година. В инвестиционното предложение е записано, че ще бъде изграден нов кей за контейнерни товари, с дължина 230 м, чието газене от 12,5 м ще позволи обработката на големи кораби тип „Панамакс“. Съществуващият кей от над 616 м ще бъде реконструиран и разширен до 950 м, като там ще бъдат обособени терминали за насипни и наливни товари, с прилежащите им силози за зърно и складови площи. В предложението, което предстои да получи Оценка за въздействието върху околната среда, е записано, че очакваният годишен товарооборот е около 8 млн. тона.

Държавното пристанище вече е захапано
Специалистите, с които „Икономист“ разговаря, бяха категорични, че "Пристанище ТЕЦ Езерово" вероятно ще вземе някаква част от товарите на държавния порт, който обработва по 10 млн. тона на година, но със сигурност тя няма да е критична. Големите обеми, които идват от девненските заводи, няма как да бъдат отмъкнати от „Пристанище Варна“, защото товаро-разтоварните дейности при тях са свързани с него още с проектирането им. А и никой не иска опасни и мръсни товари, при които изискванията са завишени.

Апетитни за частните оператори са зърното и контейнерите и те отдавна са навлезли в тази територия. В България се изнасят средно 5 млн. тона зърнени товари на година, като обемът варира в зависимост от реколтата. До преди 6 години през държавното пристанище минаваше почти цялото количество, но постепенно малките частни пристанища се наместиха на тази трапеза. Миналата година „Пристанище Варна“ отчете поредния спад, експортирайки малко над 3 млн. тона зърно. За сметка на това частните ПЧМВ, „Одесос ПБМ“ и концесионираните от „Химимпорт“ пристанища „Балчик“ и „Леспорт“ направиха над 1,5 млн. тона. Плановете на порта в Езерово, докато инвестицията се осъществи, са да се претоварва именно зърно. За тази година се очаква да минат около 250 000 тона, като първият износ е договорен за средата на юли, а през 2020 г. това количество трябва да се удвои. Според експертите обработката на зърнени товари е възможна в момента и без допълнителни вложения в Езерово, като въпросните обеми могат да се постигнат с малко персонал.

Конкуренцията за зърното е голяма, защото в момента се планират още две пристанища във Варненското езеро – едното на „Логистичен център – Варна“ (също с китайски инвеститор в лицето на държавно контролираната China Machinery Engineering Corporation, в партньорство с Тодор Батков), а другото на „Трансстрой Варна“ АД, като и двете предвиждат възможност за обработка и на контейнери.

Частниците, какъвто е и ТЕЦ-ът, са по-гъвкави в тарифната политика и което е по-важното, са много по-ефективни. Папазов, който бе шеф в държавния порт в продължение на 12 години, много добре знае това. С раздутия щат от 1300 служители, който се поддържа от всяко правителство, „Пристанище Варна“ е неконкурентно по цена на услугата, а офериране на различни цени за различни товародатели са невъзможни. Според източник от държавния порт той може спокойно да се управлява с не повече от 400 души персонал.

Китайски особености
Очевидно е, че крайната цел на "Пристанище ТЕЦ Езерово" е привличането на нови контейнерни транзитни товари, което и самият Папазов признава. И проектът има икономическа логика, но само ако е на новия път на коприната, защото съществуващият транзит в региона вече е установил удобни логистични канали, които заобикалят България. Пекин инвестира през последните години активно в държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа в почти всичко от пътища и друга инфраструктура, до електроника и оборудване. Китайската инвестиционна експанзия в Западните Балкани се нуждае от допълнителна пристанищна инфраструктура, защото портът в Пирея достигна капацитета си и дори след планираното му разширяване няма да е достатъчен за мащабните амбиции. За разлика от САЩ, ЕС доскоро не разглеждаше като заплаха разрастването на влиянието на Китай в европейската икономика. България, Португалия, Хърватия, Чехия, Гърция, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Малта и трите балтийски страни вече договориха инвестиционни споразумения с Пекин. Брюксел едва наскоро започна да се тревожи, че Пекин иска да превърне инвестиционния си капитал в политически. За такъв пример бе дадена Гърция, която през 2017 г. блокира приемането на общи европейски декларации за човешките права в Китай. Разбира се, мащабите на потенциалната китайска инвестиция в Езерово ще бъдат твърде скромни в сравнение с Пирея, за да окажат влияние върху държавната политика. Но Папазов заяви, че това ще е само първоначален етап, а и запознати с мащабното мислене на Доган смятат, че той няма да се задоволи с малка зърнена закуска.


Текстът е публикуван в брой 24 /2019 г. на списание "Икономист" от 21 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя