Какво можем да научим от регистъра на банковите сметки

Базата данни е особено полезна за наследници на починало лице

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 15 June 2019 15:00 >
Какво можем да научим от регистъра на банковите сметки
Източник: shutterstock
Въпреки че функционира от почти две и половина години, Регистърът на банковите сметки и сейфове в БНБ все още не е толкова добре познат. Експертите на финансовия портал „Моите пари“ разясняват как и кой може да получава данни от него, както и каква информация се съдържа в масива.

Регистърът съдържа централизирани данни, подавани от банките, и в него може да бъде намерена следната информация: Титуляр на сметка; Упълномощени лица от титуляра; Номер на сметка; Вид на сметка; Валута; Дата на откриване; Дата на закриване; Данни за наличие на запор, дата за налагане и вдигане на запора; Друга информация.

Както и в централен кредитен регистър, БНБ няма правото да прави промени относно несъответствия в информацията. При наличие на такива е необходимо лицето или фирмата да се обърнат към банката, подала тази информация, с искане за отстраняване на несъответствието.

За какво служи регистърът?

Това централизирано място за банковите сметки на практика е особено полезно в случаите, при които наследниците на починало лице не знаят дали то е имало сметка и ако е имало, в коя банка е тя. Преди създаването на този регистър се налагаше наследниците да обхождат банките с необходимата документация, което не беше никак лесна задача. Необходимо е да се уточни обаче, че регистърът не поддържа информация за салдата по тези сметки, тъй като това се счита за банкова тайна. Банкова тайна е например наличната сума по сметката, както и операциите, които са извършвани с нея. Не представлява банкова тайна обаче номерът на сметката. Централизираният регистър на банковите сметки е от полза и при изпълнителни дела. Чрез информацията в него съдебният изпълнител установява конкретно в кои банки длъжникът има сметки и сейфове и изпраща запорно съобщение към конкретната банка. Подаваната информация към регистъра за запори по банкови сметки се свежда само до датата на налагане и датата на вдигане на запор, без информация за видовете запори и какво ги е наложило.

Информацията в регистъра може да бъде в помощ и на онези, които са открили сметки преди много години и са забравили точно в коя банка е тя. Информацията, съдържаща се в регистъра, е актуална, тъй като банките имат ангажимент да подават ежеседмично информация към него.

Как може да се получи информация от регистъра?

Всяко лице може да получи информация относно съдържащите се само за него данни в регистъра като титуляр на банкова сметка, наемател на сейф или упълномощено лице. Информация от регистъра могат да получават и наследници на починали лица. Информацията се предоставя безплатно на физически лица в 14-дневен срок, а в останалите случаи – срещу заплащане на такса, определена от наредба. Правото за получаване на достъп до информацията се реализира чрез писмено заявление (по образец) до БНБ. В него е необходимо да се посочат данни от документа за самоличност и по какъв начин заявителят желае да му бъде предоставена информацията – лично или по пощата. Заявлението се подава лично от заинтересованото лице или от негов представител, упълномощен с нотариално заверено пълномощно, което се прилага към заявлението.

Наследници на починало лице могат да получат информация чрез попълване на искане за наследници. В случай че наследниците са повече от три лица, данните на останалите заявители наследници се попълват на второ искане с данните за същото починало лице. Искането може да се подаде и от един от наследниците. Към искането за наследници се прилагат следните документи: копие от удостоверение за наследници за удостоверяване на правото за получаване на справка за починалото лице; копие от удостоверение за раждане, когато наследникът е малолетно или непълнолетно лице; копие от удостоверение за настойник/попечител, когато наследникът е малолетно/непълнолетно лице; документ за платена такса. Право на достъп до регистъра имат съдът, прокуратурата, следствието, НАП, ГДБОП, МВР, ДАНС, Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, банките, частните съдебни изпълнители, но само във връзка с конкретни проверки.

Текстът е публикуван в брой 23/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ