Заедно: На кръгла маса в КНСБ на 7 юни държавата и синдикатите си стиснаха ръцете за мерки срещу работодатели, които не плащат осигуровки върху пълния размер на заплатите
Синдикатите и държавата се обединиха около нови идеи за борба със сивата икономика. След като парламентът преди 4 години криминализира неплащането на осигурителни вноски, сега се готвят нови мерки срещу работодателите, които не осигуряват работниците си върху пълните заплати, които получават. Според изчисления на Националната агенция за приходите (НАП) загубите за осигурителната система от разликата между осигуровки върху минималната заплата и реално изплащаната заплата са 430 млн. лв. годишно.
Един от вариантите за санкции над фирми, които не осигуряват работниците и служителите си върху реалните им доходи, е за тях да бъде ограничен достъпът до обществени поръчки. В атаката срещу некоректните работодателите се включи и КНСБ, които поискаха поне един работодател да бъде пратен в затвора за неплащане на вноски. По данните на Националния статистически институт (НСИ) и Главната инспекция по труда (ГИТ) най-засегнатите сектори са селското стопанство, където почти всеки втори е в сивата икономика, строителството и леката промишленост. Промишлеността е един от секторите с най-нисък сив дял – под 9 на сто. „Ще бъдем безпощадни към тези, които си мислят, че в XXI век може по този начин да се прави бизнес“, заканва се финансовият министър Владислав Горанов.
ПроблемътПо данни на Европейската комисия България е в челната петица на държавите с недеклариран труд с дял от 17,8%. Пред нас са Полша с 20,8%, Литва - 19,8%, Румъния - 18,9%, Латвия - 18,35%. Държавите с най-ниско ниво на недеклариран труд са Великобритания - 2,7%, Германия - 4,4%, Люксембург - 5,4%. Средно за Европа недекларираният труд е 11,6%.
Социалният министър Бисер Петков изтъква, че високият дял работа „на черно“ оказва негативно въздействие върху данъчната и осигурителната система, ощетява работниците и насърчава нелоялната конкуренция между предприятията. Все пак социалното министерство отчита тенденция на намаляване на процента на недекларирания труд и сивата икономика в България, което се признава и от Европейската комисия (ЕК). Брюксел вече оттегли препоръката си за намаляване на размера на недекларирания труд у нас.
По данни на ЕК секторите с най-висок дял на недеклариран труд са земеделието - 48,1%, и услугите - 15,8%. За ГИТ най-много нарушения на трудовото и осигурителното законодателство има в земеделието и строителството. Основните са липсата на сключени трудови договори, договори за намален работен ден при работа на цял, неплащане на извънреден труд.
Най-много нарушения в земеделския сектор има в областите Търговище и Сливен. В строителството първенството държат София-град, Кърджали и Пловдив. „Очевидно НАП трябва да се намеси сериозно, за да спре тези практики“, признава финансовият министър Владислав Горанов. Той определи финансовото министерство като най-големият радетел за борба със сивата икономика и затова подкрепяло с две ръце инициативата на КНСБ. Горанов възмутено дава за пример неназовани петзвездни хотели във Велинград и Банско, в които готвачите се осигуряват на под минималната заплата, а реалните им заплати са от по няколко хиляди лева.
ПроменитеЕдна от мерките за изсветляване на сивия сектор е структурна и касае обединяването на служители на НАП и ГИТ в общо звено за извършване на проверките. „И сега наши екипи работят заедно, така че това няма да доведе до хаос в структурите“, коментира говорителят на НАП Росен Бъчваров. Кооперирането се дължи на това, че НАП контролира осигурителното, но не и трудовото законодателство, а ГИТ има ограничен човешки ресурс да извършва цялостни проверки. От инспекцията също искат тази промяна. И се оплакват, че им е трудно да проверяват големи строителни обекти, защото е почти невъзможно да се установи точният брой на работещите на обекта. За справяне с проблема от КНСБ предлагат обекти над 100 кв. метра да се изграждат само от фирми, които са членове на строителната камара. Защото камарата има правила, които членуващите в нея 5000 фирми са длъжни да спазват. регистрираните извън камарата строителни фирми са 15 000 и именно в тях са големите нарушения.
Мобилно приложение за сигнали
КНСБ пуска мобилно приложение - VOX KNSB, за подаване на сигнали срещу некоректни работодатели или пък за позитивни оценки. Услугата е безплатна и позволява на всеки да подаде сигнал до КНСБ, а оттам и до всички държавни институции за нарушения на трудовото и осигурително законодателство, за търговски обекти, в които е получил лоша услуга или не издават касова бележка. Единствено администраторите на КНСБ разполагат с данните на подателя на сигнала. Сигналите могат да бъдат подкрепяни от много хора, да бъдат споделяни в социалните мрежи и да се следи решава ли се проблемът. От синдикатите отчитат, че проблемът с липсата на трудови договори е двустранен и че в повечето от случаите работниците са съгласни да не сключват договори, за да не плащат осигуровки и да си вземат цялата сума на ръка. „Крайно време е да има осъден работодател за умишлено укрити осигуровки“, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров. Досега нямало заведени наказателни дела срещу неплащащи осигуровки работодатели, санкциите срещу тях са само административни – глоби.
Контрол: ГИТ трудно установява колко души работят на една строителна площадка
Според Росен Бъчваров половината от работодателите в туризма, строителството и търговията не плащат пълния размер на осигуровките на наетите от тях. В НАП оценявали като „чудесна“ идеята подобни фирми да не могат да кандидатстват за обществени поръчки или да имат по-малък шанс да ги печелят. Бъчваров дава за пример Естония, която ограничава участието в обществени поръчки на фирми, чиито средни възнаграждения са много по-ниски от средните за сектора. България можела да копира този опит и за фирми, които плащат под средното за бранша достъпът до публични ресурси да бъде ограничен. Още не е ясно дали ще има само намаляване на точките за класиране, или може да се стигне до пълна забрана за кандидатстване.
Работодателите са против това предложение. „В момента има рестрикции, когато се прилагат, когато се нарушава осигурителното законодателство. Тези санкции ние подкрепихме, за да няма фирми фантоми, които искат да ползват публичен ресурс. Но няма да подкрепим дискриминационен текст, който предлага дадена фирма да не бъде допускана до публичен ресурс, ако възнагражденията в нея са по-ниски. Ако подобно предложение бъде прието, това означава фирма с по-малки възнаграждения, от Видин например, да кандидатства за обществена поръчка в София, за да си повиши възнагражденията, но да не получи тази поръчка, защото заплатите, които плаща към момента на кандидатстването, са по-малки“, коментира пред „Икономист“ Димитър Бранков от Българската стопанска камара.
На същото мнение са и в Асоциацията на индустриалния капитал в България. „Не може фирми от по-малки градове с по-малко заплащане да бъдат дискриминирани и недопускани до обществени поръчки, защото това ще спре развитието им, а и може да фалират“, коментира пред „Икономист“ Ивелин Желязков от АИКБ.
От КНСБ се обявиха за изсветляване на сектора в ремонтите на автомобили. „Повишава се броят на пътните инциденти, причинени от неизправни автомобили, поради неправилни и некачествени ремонти и поддръжка, извършени от нискоквалифициран персонал и с резервни авточасти със съмнително качество. В България над 70 на сто от сервизите са в „сивия“ сектор, предлагат услуги със съмнително качество и застрашават човешки живот“, заяви Владимир Дочев от Националната камара на автосервизите. По думите му България остава единствената страна в Европа, в която ремонтът на изключително отговорни системи и агрегати в автомобила (кормилна, спирачна и др.) често се извършва от неправоспособни и несертифицирани механици, което нерядко води до тежки последици. Камарата иска закон за автосервизите, който да регламентира тази дейност и да наложи стандарти, които да помогнат за опазването на човешкия живот.
Емил Димитров, шеф на парламентарната комисия за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика, обеща да внесе предложенията в парламента, след като получи всички становища на заинтересованите страни по тях.
Текстът е публикуван в брой 23 /2019 г. на списание "Икономист" от 14 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
