Градът на 100-те първи неща

Ореш
Само на няколко километра от Свищов се намира с. Ореш, край което също са открити останки от римско селище. По-късно тук се заселват българи павликяни, които дълги години официалните религии не успяват да привлекат. Едва след усилена пропаганда и работа на мисионерите павликяните се съгласяват да преминат към Римокатолическата църква. Най-известният техен представител е епископ Филип Станиславов, запомнен като автор на първата новобългарска печатна книга "Абагар". Католическият храм "Непорочно зачатие на Блажената Дева Мария" е построен през 1857 г. и не е затварял врати и през най-мрачните години на социализма, когато мнозина свещеници са хвърлени в затворите и убити. Къщите в селото са разположени на хълмове, а на върха на централния над всички се издига църквата. Така изглежда, че и природата, и хората с градежа си изпълняват една цел – да прославят Бога. Весела Николаева
Любопитни ли сте да видите възстановка на гладиаторски игри, на битката между най-известните жени гладиаторки? Ако отговорът ви е да, тръгвайте – но не към Рим, а към Свищов, следващия уикенд. От 7 до 9 юни там ще се проведе 15-ото издание на фестивала на античното наследство "Орел на Дунава".

Тази година в него ще участват групи от Италия, Румъния, Украйна, Молдова и разбира се, България. На фестивала, който се провежда всяка година в началото на юни, се демонстрират римски танци, обичаи и кухня, с участието на Първи италийски легион – днешните наследници на римския легион, пазил района на Нове, както се е наричало античното селище в района. Тази година за първи път ще има възстановки на големите гладиаторски игри на "Колизеум", а апогеят ще бъде битката между римляни и варвари, в която ще се ползват всички тактики и стратегии от древността, обещават организаторите от община Свищов, Историческия музей и Съвета по туризъм в града.

Лагерът, където се провеждат възстановките, се намира по крайдунавския път, който води от Свищов към Русе. Ще го намерите лесно, защото още след влизането в града има указателни табели.

Но и да не сте почитател на историческите възстановки, си струва да посетите Свищов. Местните го наричат града на 100-те първи неща. И изброяват: първото читалище, първия учебник по аритметика, първото търговско училище… Дори да не успеят да стигнат до 100, със сигурност има какво да се види от богатата история на Свищов.

Търговски център
От Възраждането дунавският град е мястото, от което тръгва професионалното образование по търговия и стопанство. Началото е поставено през 1833 г. с първия български учебник по аритметика, издаден от свищовлията Христаки Павлович, а пет години преди Освобождението в града е основано и първото частно търговско училище на Димитър Шишманов.

След създаването на Княжество България градът, както и останалите дунавски селища, се развиват бързо и дават тон за проевропейска ориентация на младата държава. Старите взаимни училища и еснафското развитие на стопанството вече не са достатъчни и през 1883 – 1884 г. е основана и първата в България търговска гимназия с дарение от Димитър Хадживасилев. Днес тя е със статут на национална, а сградата, където се помещава, сама по себе си е забележителност. Дело е на австрийския архитект Паул Бранк, умален модел на Виенския държавен университет. Това е първата сграда в България с модерно парно отопление. Над нея продължава да се извисява статуята на Меркурий, бога на търговията. Тук учител е бил големият български художник Владимир Димитров – Майстора.

Отново с дарение – на Димитър Ценов, през 1936 г. е открито Висше търговско училище, днес Стопанска академия, носеща името на благодетеля. Ректоратът на Академията е в сграда в центъра на града, сред зеленина, дело на архитекта Иван Васильов от Оряхово, построена в модерен за това време стил с влияние на германския "баухаус". Aкадемията е от малкото учебни заведения в България със собствен музей, който се намира в централната зала на Ректората и е отворен за посещения всеки работен ден от 9 до 17 ч.

Ако държите на хронологията, обиколката на Свищов трябва да започне от древния римски град Нове – някога един от най-важните военни постове за дунавските провинции на Римската империя. И днес, когато са разкрити и отворени само части от Нове, строежите са впечатляващи. По запазените зидове можем да си представим организацията на един древен римски военен лагер. Тук е била една от най-големите военни болници на Римската империя, както и жилища за войниците и висшите офицери.

 

Непосредствено до останките е местността, наречена Паметниците, където стъпват първите руски войски по време на Освободителната война. Мястото сега е парк с музейна експозиция – изложени са оръжия, документи и прокламации, с които руската общественост призовава да се помогне на българите. Един от най-интересните експонати е част от понтонен мост, точно копие на оригиналните, използвани за дебаркирането на Дунав. Около музея има добре поддържани зелени площи, детска площадка и място за риболов. Има и заведение, където се предлагат дунавска риба и рибена чорба.

"Нове" и "Паметниците" са свързани с града с пешеходен тротоар, който минава покрай вилите и лозята. Пеша разстоянието е доста, но с велосипед е много приятно.

На централния площад "Свобода" в Свищов се издига едно от най-известните произведения на майстор Колю Фичето – Съборната църква "Св. Троица", национален паметник на културата. Преди няколко години завърши пълното й възстановяване, след като беше силно пострадала от голямото земетресение през 1977 г. В града има още църкви, които са свързани с българската история. Една от тях е храм "Св. Преображение", в който е пял първият български хор през 1868 г. Църквата е строена през 1836 г. и е доста по-висока от масово изгражданите тогава. Намира се близо до центъра, по пътя към къщата музей "Алеко Константинов".

Плеяда от дарители
Културните пластове на Свищов са се трупали в продължение на векове заедно с огромните богатства, които са преминавали оттук. Някога едно от най-важните търговски пристанища, модерният културен облик е оформен от хората, забогатели от труда си и стратегическото място, в което са се намирали. Модерната за времето си читалищна сграда е издигната с дарението на Еленка и Кирил Аврамови. Тя е запазена в оригиналния си вид с леки вътрешни ремонти и продължава да е културен център на града. Сградата е в обичайния за Свищов виенски стил сецесион – характерен за повечето градове по р. Дунав, вътрешната мебелировка е била поръчана от австро-унгарската столица.

 

Известният български писател Алеко Константинов дарява родния си дом на общината още докато е жив. Няколко години след убийството му тук е направена къщата музей „Алеко Константинов“, в която се съхраняват вещи, писма, ръкописи на писателя. Тук е неговото бюро и оригиналната виенска мебелировка, съхранена от времето на родителите му. Музеят е пример за автентична къща на богат търговец от дунавските градове – съчетание на възрожденска архитектура и западноевропейски елементи. По-подробно в света на някогашните съграждани на Алеко може да се потопите в музей „Градски бит и култура“, където е възстановена обстановката на старата градска къща. Той е близо до пл. "Свобода", може да се ориентирате по табелите.

До къщата музей "Алеко Константинов" са Етнографският музей и археологическата експозиция, където са показани битът и занаятите на свищовския район от Възраждането – риболов, винарство, изработка на бижута и църковна утвар, традиционно облекло.

Текстът е публикуван в брой 21/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.