Небостъргачи се извисяват на фона на барокови и неокласически сгради? Стара и в същото време нова, Варшава е пример за това как един велик град в своята дълга история е минавал през периоди на почти изцяло разрушаване и изграждане отново, за да стане още по-хубав и впечатляващ.
Със своите 1,7 млн. жители и над 3,1 млн. заедно с предградията, Варшава е осмият по население град в Европейския съюз и е един от най-големите културни, политически и икономически центрове на континента. Нейният исторически център – Старият град, е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Но в същото време наред с Франкфурт, Лондон и Париж Варшава е сред градовете с най-много небостъргачи в ЕС.
Най-бързо може да усетите историята на полската столица, ако направите разходка по улица „Краковски предместие“. Дълга около километър и половина, тя свързва Стария град и Кралския замък. На нея са разположени магазини на световноизвестни марки, а в десетките ресторантчета и заведения може да опитате различни специалитети на полската кухня или просто да пиете кафе, да наблюдавате минувачите и да се наслаждавате на отлично поддържаните фасади на долепените една до друга достолепни сгради.
Една от най-големите забележителности на улицата е статуята на Дева Мария с Младенеца, поставена през 1683 г., за да отбележи победата на крал Ян Трети Собиески над турците при Виена същата година. Няма как да подминете Кралския замък. Спретнатата червена сграда с кулички с патинирана зелена медна обшивка датира от XIV век и е била дом и място за короноване на полските владетели. Днес тя е музей, в който понякога се провеждат важни държавни срещи. Нейният непреходен дизайн служи за вдъхновение за много други сгради от Стария град.
Емблематично място е Пазарният площад. Смята се, че датира от XIII век, и по време на Втората световна война е бил напълно разрушен. След 1948 г. е напълно възстановен, като на него се намира и бронзовата скулптура на варшавската русалка, символа на полската столица. Но за разлика от ефирното създание в Копенхаген полската е въоръжена с щит и меч.
Музеят на Варшавското въстание е място, в което ще почувствате един от най-трагичните периоди не само на полската столица, а и на цялото човечество. Той е открит на 31 юли 2004 г., в навечерието на 60-годишнината от избухването на въстанието в еврейското гето в града срещу нацистката окупация, към което се присъединяват и много жители на полската столица. Експозициите проследяват ден по ден въстанието, което започва на 1 август и е потушено на 2 октомври. Посетителите могат да преминат и през канал, реплика на част от мрежата от подземна инфраструктура, използвана от въстаниците.
Както други известни градове, и Варшава е облагодетелствана от това, че през нея минава река – Висла, която я разделя почти през средата. Широката спокойна вода внася усещането за непреходност и в същото време близост до природата. Бреговете на Висла са чудесно място за разходки, каране на велосипед и джогинг, особено през пролетта и лятото. Вечер и през почивните дни те стават място за срещи на млади хора и туристи от цял свят. Източната им част е в трева и пясък, а западният бряг е покрит с плочи и на него има много ресторантчета и плажни барове. Ако времето е хубаво, може и да се къпете – сп. „Нешънъл Джиографик“ определя плажовете на Варшава като едни от най-красивите градски плажове в света. Ако имате време, се качете на лодка, за да разгледате от различна перспектива града.
Плажовете на река Висла са пълни с хора през лятото
Друго място, където може да починете от шума на големия град в близка до природата среда, е паркът „Лажинки“, който е от XVII век. На остров в средата му са разположени дворец и амфитеатър, в който през лятото се провеждат безплатни концерти и представления.
Почитателите на техниката не трябва да пропускат варшавския „Фотопластикон“. Построен в началото на ХХ век, стереоскопичният театър е сред малкото в света. Той дава възможност на зрителите да гледат движещи се триизмерни изображения по системата „кайзерпанорама“ и е предшественик на кината. Архивът му включва над 3000 фотографии от града и целия свят.
А музеят на неона си е поставил за цел да съхрани емблематичните за времената на социализма неонови знаци, с които градът е бил прочут. Те са правени от известни художници, дизайнери и архитекти, но полека-лека изчезват от улиците, заменени от нови форми на фасадни бизнес обозначения. Музеят на Фредерик Шопен е смятан за най-модерния биографичен музей в Европа и в него почитателите на музиката могат да открият не само лични предмети на прочутия композитор, но и да се запознаят с епохата, в която е живял. Експозицията е подредена в 15 стаи, всяка от които е самостоятелна миниизложба.
Научният център „Коперник“ е разположен на брега на река Висла и е най-големият обект от този род в Полша, с над 450 интерактивни експозиции в 6 интердисциплинарни галерии. Не пропускайте небесния планетариум, посветен на Николай Коперник, за да се убедите за пореден път, че Земята е кръгла и се върти около Слънцето.
Eдна от най-странните забележителности на Варшава е и една от най-тесните къщи в света. Къщата на Керет, създадена през 2012 г. по проект на архитекта Якуб Чесни, влиза редовно в класации на най-причудливите архитектурни обекти. Тя е разположена в центъра на града в тясното пространство между калканите на две сгради от различни исторически епохи – „панелка“ и тухлена къща отпреди Втората световна война. Нейната най-голяма ширина е 122 см, а в най-тясната си част е едва 72 сантиметра. В причудливото създание на архитектурната фантазия се предлага престой на пътуващи писатели, художници, архитекти и други творчески личности. Наречена е на израелския автор Етгар Керет, който първи отседнал в нея. Ако искате да отседнете там, трябва да изпратите кандидатурата си на полската Фондация за модерно изкуство. Престоят стандартно е 3-седмичен, като може да бъде договорено неговото удължаване. А таксата е €1500.
Русалката, символ на Варшава, е въоръжена
Където и да се намирате във Варшава, погледът ви трудно ще избяга от Двореца на културата и науката. Неслучайно – „иглата“ на неговата централна кула се извисява на 237 метра. Повече от половин век след построяването му масивният комплекс от сгради в стил ар деко продължава да буни духовете и да разделя обществото относно своето съществуване. Построен през 50-те години на миналия век от съветски труженици като „подарък“ от СССР, за кратко е носил името Йосиф Сталин. Неслучайно архитектурата му копира тази на Московския държавен университет – и двете сгради са проектирани от Лев Руднев. Но за разлика от софийския Национален дворец на културата, на полския не може да се отрече неговата многофункционалност – в комплекса са разположени кино, басейн, четири музея, четири университета, четири театъра, десетки заведения и офиси.
Дори да не сте почитатели на т.нар. сталинистка архитектура, заслужава си да видите Двореца на културата и само заради това, че „Ролинг Стоунс“ изнасят концерт в конгресната зала през 1967 г.
