Творби на някои от най-видните художници в областта на плакатното изкуство от цял свят, вдъхновени от българската азбука, са изложени в чест на 24 май пред Градската художествена галерия във Варна
Преди около две години бе огласено началото на проекта „Изследване на обществените нагласи и ценностните ориентации към съвременния български книжовен език като фактор при кодификацията на нормите му“. Преди седмица стана ясно, че основният извод от направената анкета сред 1000 души е следният: българският език е на първо място сред останалите символи на националната ни идентичност – знаме, герб, историческа памет, държавност и религия. Звучи добре, ала речта, която чуваме от медиите и улицата, не подкрепя подобно твърдение.
Дори не е нужно да питаме 1000 човека. Достатъчно е да послушаме, за да се посмеем (или натъжим) от собствения си езиков вандализъм. Вече сме стигнали дотам поколенията да изричат едни и същи слова, но представите им за чутото да са различни.
Да знаеш чужди езици, е нещо прекрасно. Но да не ти достигат думите на майчиния език, защото или не си ги научил, или ги намираш за „прости“, е признак на невисока интелигентност. Българският език е изключително богат. По обясними причини през вековете лексиката ни е допълвана с персийски, арабски и турски думи, както и с термини, възприемани паралелно с индустриалния напредък през XIX и XX век, както и с навлизането на новите технологии през XXI век. Езиковото обогатяване обаче е едно, а езиковото падение – съвсем друго. Примери? Десетки са, а може би и повече:
Абсолютно безпричинно по-младите употребяват „чекна/чеквам, да се чекна“, когато искат да „проверят“ нещо. А за по-възрастните „чекна се“ означава неприлично разположение на краката. Подобен е случаят с „бук-вам/буква“ – за здравомислещите думата означава вид дърво или част от азбуката, а за псевдомодерните словотворци е „запазвам“, напр. място в хотел, билет и т.н. Същото е и с „хак/хаквам, хакна“. Така 20-, 30-, 40-годишните казват, че нещо са си взели не съвсем законно от интернет, докато бабите и дядовците биха казали „хак му е“, тоест „така му се пада“, на някого, прекрачил правилата. Същите биха употребили „чат/чат ли си?“, за да попитат шеговито „разбра ли?“, или ще отговорят „чат-пат“, когато не знаят точния отговор, докато наследниците им упорито „чат-ят“, тоест пишат си в интернет „чат“.
Последните казват и „пост/постна“, когато публикуват нещо в социалната мрежа, а другите биха употребили „пост“, когато става дума за хранителен режим или за войнишко задължение. За тях и думата „бой“ означава неприятност за непослушни хлапета, докато за порасналите днес деца думата е по-скоро в приятната комбинация „бой банда“ и подсказва музикално забавление с „момчешка група“. Вече е модерно да възкликват и „гърли“, когато искат да кажат, че нещо е много „момичешко“, докато за бабите и дядовците им на село „гърля, гърли“ е действие, свързано с градината. С нея те свързват и думата „кол“, докато за младите тя задължително означава обаждане по телефона („кол ми“ – обади ми се; кол център и т.н.).
А какво да кажем за все по-масовото използване на „каста/каст“ вместо актьори, участващи във филм или спектакъл. Вероятно с подобен израз някои се издигат интелектуално в собствените си очи, но за родителите им това определено е вид социална прослойка.
Нашумелите кулинарни тв формати също дадоха своя принос по темата. „Шеф“ вече не е само началник, а главен готвач. По-неприятен е нововъведеният глагол „плейтвам“ вместо „подреждам“ храната в чинията. Подобно е езиковото ни обогатяване и с „плейвам“ вместо обичайното доскоро „пускам“ (музика, филм и т.н.). Да не говорим за забравените „подкрепа“, „прегаряне“, „предизвикателство“, „събитие“ и т.н., заменени папагалски със съпорт, бърнаут, чалъндж, ивент… В този миг по-мислещите сред младите вероятно ще се усмихнат виновно: „Упс!“. Докато дядо и баба ще изрекат: „Оппа!“.
Цицероновата мъдрост за времената и нравите едва ли ще остарее. Само че днешните ни нрави никак не са в полза за езика ни в бъдеще. Въпреки научния извод, че той „е на първо място сред останалите символи на националната ни идентичност“.
Текстът е публикуван в брой 20 /2019 г. на списание "Икономист" от 24 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
