Мирослав ИвановБТК ще се продава. Отново. Новината за предстоящата препродажба съобщи специализираното издание Mergermarket. Това се случва близо 4 години след последната смяна на контрола в българския телеком и на фона на ожесточена съдебна битка за собствеността в няколко юрисдикции. А от тази съдебна битка започват да идват все повече свидетелства за мръсна игра, нагласени процедури, скандално предрешаване и фаворизиране на купувач. Все факти, които създават проблеми главно на ВТБ. И могат да провалят опита за препродажба, не толкова юридически, колкото да създадат имиджови проблеми пред евентуални купувач. Или най-малкото да пресират надолу цената.
Според източници на Mergermarket инициативата за продажбата идва от един от официалните крайни акционери в БТК – руската банка ВТБ. В собствеността на българския телеком руската банка си партнира с българските си представители Милен и Георги Велчеви и бизнесмена Спас Русев. Всички те се оказаха собственици след сложна схема по изпълнение на дълг срещу собственост, реализирана през ноември 2015 г. Забележителното е, че новината за предстоящата препродажба на БТК съвпада с интересно развитие на един от съдебните процеси в Лондон между актуалните акционери в телекома и част от предишните собственици.
Във Върховния съд на Великобритания вече трета година тече съдебен процес, в който компаниите Empreno Ventures Limited и LIC Telecommunications на руския гражданин Дмитрий Косарев оспорват търга от 2015 г., спечелен официално от воден от Спас Русев консорциум. Версията на Косарев е, че той е бил измамен от ВТБ, Русев и Велчеви и е претърпял имуществени щети.
ПредисториятаДо търга се стига, след като люксембургското дружество InterV Investment не успява да изплати задължение от 150 млн. евро към VTB Capital – дружество, 100% собственост на руската държавна банка ВТБ. InterVInvestment е компания, пряк собственик на българското „Вива Телеком България“. Тя пък на свой ред е едноличен собственик към онзи момент на БТК. InterV Investment на свой ред е собственост на V2 Investment и V Telecom Investment.
Структурата е сложна и резултат от сделка по преструктуриране на дълг и придобиване на контрол в БТК от 2012 г. Тогава мажоритарният акционер на обявената в несъстоятелност КТБ Цветан Василев придобива собствеността в БТК в партньорство с руската ВТБ. Василев официално записва 43,3% чрез верига от свои дружества. В дъщерно за ВТБ дружество остават 33,3%, а за бившите кредитори на БТК остава 23,4%. След като КТБ затваря през юни 2014 г., Василев и ВТБ очевидно развалят партньорството си. Василев продава дела си първоначално на белгийския инвестиционен банкер Пиер Луврие, свързан с руския олигарх Константин Малофеев. Впоследствие контролът на 43.3% в БТК стига до Косарев.
В крайна сметка компанията InterV Investment, реално контролираща собствеността в БТК, е обявена от заложения си кредитор VTB Capital за продажба на търг.
ТъргътМесеци преди търгът да се състои, медийни публикации сочат за сигурен победител в него българския бизнесмен Спас Русев. Освен Русев интерес към БТК имат гръцкият бизнесмен Панос Германос и консорциум от Schneider Media и CVC Funds, воден от телеком инвеститора Марк Шнайдер. Шнайдер обаче се оттегли, обявявайки търга за нагласен „в полза на конкретен купувач“.
Победител в него става люксембургската компания Viva Telecom, водена официално от Спас Русев, като постигнатата цена е 330 млн. евро.
Именно тези сделка – наричана от ВТБ търг – е обект на съдебни битки. Делото в Лондон тече от 2016 г., когато VTB Capital официализира смяната на собствеността в БТК, като прехвърля акциите в InterV Investment на Viva Telecom. През февруари тази година Върховният съд на Великобритания отхвърли част от иска на Косарев. Според съда самата сделка по смяната на собствеността не може да бъде оспорена от тези ищци, защото те не са преки участници в продадената компания, но те могат да претендират да са понесли финансови щети. Empreno Ventures Limited и LIC Telecommunications претендират, че са им нанесени щети за 62 млн. евро. Сумата се равнява на 43% от разликата между офертата на Марк Шнайдер и получена цена в „търга“, спечелен от консорциума с номинален водач Спас Русев.
Ключовите показанияВ тази част на делото ищците трябва да докажат защо определят търга като измама. Като част от процесуалните действия в съдебно заседание е изслушан и ключов за тях свидетел. Това е американката Джойслин Бенет.
Живеещата постоянно в Швейцария американка е „професионален директор“. Тя изпълнява ролята на доверителен управител. В показанията си Бенет прави скандални разкрития за това как е оформен търгът и как е спечелен от Спас Русев. От думите й става ясно, че всички оценки за търга като „фиктивен“ и „неистински“ са съвсем реални.
Бенет представя себе си като близка за Спас Русев и като работеща за него в последните 15 г. Тя се описва като добре познаваща бизнеса на Русев, тъй като той е бил неин клиент. Бенет описва Русев, преди да влезе в сделката за БТК като задлъжнял и в практически фалит.
„Спомням си, че в началото на 2015 г. г-н Русев ми каза, че братята Велчеви са се обърнали към него да „фронтва“ сделката за „Виваком“. В този момент г-н Русев беше идеалният кандидат за това, защото е имал телеком опит, той имаше приемлива репутация – беше възприеман като успешен бизнесмен. В действителност обаче той беше в несъстоятелност и беше поддържан единствено чрез средствата, предоставени му от другите ми клиенти“, свидетелства Бенет.
След това тя нарича търга „фалшив“ и разказва как Спас Русев й е звънял и изпращал имейл за преговорите с ВТБ за това как да се структурира сделката, за да изглежда привидно „истинска“. Към показанията си Бенет е приложила и кореспонденция от 20 мейла между нея и Спас Русев, която се е състояла от март до октомври 2015 година. Един от мейлите е с дата 27 март – 8 месеца преди търга за книжата на InterV Investment и два месеца преди дългът й към VTB Capital да стане изискуем. В него Русев моли Бенет да изпрати документи до ВТБ относно възможността за придобиване на Виваком. В него той пише „планът е да подпишем споразумение за поверителност и споразумение за екслузивност“. Бенет твърди в показанията си, че в Лондон са се провеждали срещи между Русев, Велчеви и представители на VTB Capital преди търга. В друг от мейлите, приложени по делото, от 13 октомври, Русев споделя: „Няма да повярваш, излизам от офиса на ВТБ, цял следобед досега“. По време на търга, провел се през ноември, Русев е получавал по телефона информация за предложенията на другите участници, твърди Бенет.
Сред особено шокиращите данни е, че Спас Русев е бил в невъзможност да осигури необходимите 20 млн. евро депозит за участие в търга. Наложило се е във ВТБ да намерят механизъм, по който да осигурят тези средства, разказва Бенет.
В началото на показанията си Бенет обяснява, че се намира в съдебна битка със Спас Русев по друго дело, което обяснява необичайната за доверител словоохотливост. Проверка на „Икономист“ показа, че става дума за дело в Източнокарибския върховен съд, по което страни са Спас Русев, съпругата му Диляна и дъщеря му Криста-Мария. В него Бенет участва като управител на Leman Nominee Company Limited. „Естеството на спора ми с г-н Русев е, че по негово искане аз уредих финансиране от други мои клиенти за придобиването на имот в Мустик. Г-н Русев предаде това доверие, като отказа да върне парите и започна редица съдебни действия срещу мен, за да ме отстрани като попечител, за да не се налага да плаща задължението си“, разказва Бенет.
Показанията й се вписват в класическия образ на разочарован инсайдер. Но те идват в комплект с писмени свидетелства за истинността им. Това са множеството имейли, за които Бенет твърди, че е получила като част от работата си, тъй като Спас Русев я копирал в кореспонденцията си с ВТБ.
Кой контролира БТКСвидетелствата на Бенет в крайна сметка показват нещо, което е публична тайна в България още от 2015 г. – че сделката за БТК е фиктивна. Постигната е след „фалшив търг“, а силните позиции в телекома се държат от руската банка ВТБ. При прехвърлянето на собствеността в InterV Investment ВТБ официално обяви, че е финансирала консорциума, воден уж от Спас Русев, с 240 млн. евро. Но свидетелствата на Бенет сега показват, че руската банка е добавила, без да го обявява, още 35 млн. евро финансов ангажимент. А това е странно, ако тя е обикновен кредитор и миноритарен акционер, каквато е официалната версия.
Текстът е публикуван в брой 20 /2019 г. на списание "Икономист" от 24 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя 
.jpg)
