Георги ПървановПреди време разговарях с израелски инвеститор, който участва в над 50 стартъпа, единият от които е продаден за нелошите 50 млн. долара и който доста промени разбирането ми за бизнеса. На въпроса ми колко от тези предприятия са били на печалба, в първия момент той не разбра какво го питам, после се засмя и обясни, че нито едно не е било на печалба, а една от компаниите дори е била създадена, финансирана и продадена без приходи.
Около рекордното листване на Uber, която дебютира на борсата на 10 май, беше припомнено предупреждението на ръководството на компанията, че тя може “в обозримо бъдеще” да не излезе на печалба. Голяма е темата дали има смисъл да се инвестира в такива акции, но съдейки по големия интерес при първичното предлагане, инвеститорите нямат такива притеснения. Към Uber може да добавим Spotify, Twitter, We Work, Tesla, Revolut, всичките на немалки загуби.
По-интересно е, че наблюдаваме цялостен феномен, а именно дали не идва времето на фирми, които са на загуба постоянно?
Тук трябва да разделим тези фирми на 2 групи по отношение на печалбата:
1. Такива, на които им е трябвало дълго време, но все пак са излезли в зеления сектор:
Например FedEx е създадена през 1994, а е излязла на печалба през 2003, или ESPN, на които им е трябвало също почти 10 г., за да излязат от червеното.
2. Такива, които в обозримо бъдеще, или по-скоро никога, няма да излязат на печалба. Тук спадат доста от гореописаните, но добър пример е Twitter.
Мисля, че сме изправени пред нов феномен, който изисква пренаписване на учебниците по мениджмънт, както и концепциите за инвестиране. Обособява се една немалка група от фирми, които няма да излязат на печалба. Разликата между тях и неправителствените организации е, че те продължават да функционират като търговски дружества, имат KPIs, бюджети и цели, а по отношение на резултата таргетът е по-скоро да реализират по-малка загуба. Инвестирането в такива компании не означава непременно, че ще загубите пари, а че от уравнението за total return трябва да се извади очакването за дивидент и да се залага на очаквано увеличаване на стойността на фирмата, респективно акциите, и на тяхната ликвидност на борсата, или възможност да се препродадат за по-голяма стойност.
Тенденцията да има фирми на постоянна загуба до голяма степен отговаря и на новите очаквания на милениалите, при които печалбата и парите не са най-важното, и е отражение на стартъп културата.
По отношение на мениджърската визия бих разделил компаниите на 2 групи:
1. Такива, които ясно и честно декларират, че ще са дългосрочно на загуба, като Uber.
2. Такива, които се опитват да излязат на печалба, но не могат да намерят пътя.
Кой, как и защо покрива загубата:
1. Настоящият/бъдещият инвеститор, който цели по-голям пазарен дял или задължително присъствие на съответния пазар; често това би могла да бъде стратегия за стъпване на нов пазар, която да предвижда загуба 10 или повече години, или да се субсидира от друга дейност, както е например при NetJets и Berkshire.
2. В някои по-редки случаи в IT, pharmacy и други сектори една компания е на загуба или даже без приходи, тъй като притежава уникално ноу-хау, патент, екип, които биха били потенциално с голяма стойност в бъдеще.
3. В някои случаи самият пазар/клиентите плащат за нов disruptive model.
При засилване на тази тенденция ще се получи и диспропорция с фирмите, листвани на борсата, и намиращи се под постоянен натиск за ръст на печалба и дивиденти.
Добре дошли в новия свят на бизнеса, където невинаги печалбата е мерило на успеха.
Текстът е публикуван в брой 19 /2019 г. на списание "Икономист" от 17 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя 
.jpg)
