МИНАЛО ВЕЛИЧИЕ: Комплексът „Марино“ е един от най-добрите образци за дворцова
архитектура в царска Русия
Изразът „Москва не е Русия“ обръща внимание, че двата големи града – столицата и Санкт Петербург, далеч не показват цялото лице на Руската федерация. С пълна сила това важи и когато става дума за исторически забележителности и туризъм. Напоявана с кръв от времето на татарските набези, европейската част на Русия помни хиляди сражения и е подслон за милиони техни жертви. Възможност за запознаване с една от най-кървавите страници в миналото и едни от най-решителните битки на Втората световна война дава обиколката на историческите места от битката при Курск.
ПАМЕТ: Военноисторическият музей „Прохоровское поле“ е единственото, което напомня, че върху тези плодородни земи някога е имало човешко жертвоприношение с библейски пропорции
Най-голямото противопоставяне на жива сила в историята на човечеството, повече от два милиона души и близо 3000 танка (само в началната фаза), се случва между 5 юли и 23 август 1943 година. Загубили битката за Сталинград, германските бойни части се нуждаят от пробив, който да им възвърне инициативата на Източния фронт. Такава възможност генералите на Хитлер виждат на украинския фронт, където съветските сили са се откъснали с близо 100 километра напред от останалите части. Това е възможност за германците да обкръжат напредналите части и след като отрежат снабдителните им линии, да ги разгромят. Лошата новина за авторите на операция „Цитадела“ е, че съветското командване провижда този риск и го превръща във възможност. Изтегляйки основните си сили тайно назад, руснаците карат Хитлер да вярва, че ще атакува слабо защитени територии от север при Орел и от юг при Белгород, за да се срещнат източно от Курск. В същото време властите на Сталин мобилизират стотици хиляди цивилни да изграждат противотанкови укрепления и трапове.
Въпреки че германското разузнаване открива тези факти, Хитлер остава верен на пословичния си инат и се налага над далеч по-подготвените си военачалници. Под предлог че чака производството на нови танкове и въоръжение, той дава шанс на руснаците да се подготвят. След това пренебрегва протестите на собствените си генерали, че подобна операция вече не е оправдана, и нарежда тя да започне. Резултатът е противопоставяне между руснаци и германци по фронтова линия с дължина 240 километра. По нея вермахтът разполага 900 хиляди войници, подпомагани от 2700 танка. Руснаците ангажират над 1,1 милиона души (без да се брои цивилното население), 3200 танка, а общият брой на използваните самолети от двете страни е над 4000 броя.
Изучаването на тези и още множество факти в детайли и отблизо далеч не е непосилно.
Посещаването на известните монументи и бойни полета може да се реализира за около 1500 лева в рамките на по-малко от седмица. Най-скъпата част от пътуването са самолетните билети до Москва, които струват между 400 и 600 лева на човек. След пристигането в руската столица следва трансфер с влак до Курск, където настаняване в двойна стая на четиризвезден хотел излиза по 100 лева на нощувка. От там нататък, в зависимост от индивидуалните предпочитания човек може всеки ден да пътува до избрани места и да се връща за преспиване в Курск, което е за предпочитане, защото спестява загубата на време за чекиране в различни хотели.
ИСТОРИЯ: Мемориалните комплекси край Понири са по-малко известни от тези южно от Курск, но свидетелстват за не по-малко важни бойни действия по време на курската кампания
На 50 км северно от Курск се намира селището Понири, в чиято околност е спрян устремът на германските сили, нападащи от север. Областта трудно може да се различи от всеки друг център, където земеделието е основна икономическа дейност. Заведения, хотели, ресторанти и барове силно напомнят тези във всеки малък български град. В близост до градчето може да се посетят Тепловските възвишения. Рубежът е мястото, където се провеждат едни от най-решителните сражения, а топографията му позволява да се хвърли поглед както на юг към самия Курск, така и на север, където от град Орел започва германската офанзива.
В памет на падналите при защитата на Понири има редица паметници, включително класически мемориал с вечен огън и 27-метров обелиск, на чийто връх е поставена статуята Ангел на Мира.
Вторият ден от обиколката може да се изпълни с посещение до далеч по-известните бойни полета – Белград (Белгород), Яковлево и Прохоровка. В тази област е съсредоточена атаката на южните германски части, на която се отдава по-голямо историческо значение. Там се намират музеят „Бойното поле на Русия“, мемориалът „Парк на победата“ и още много исторически обекти и експонати.
Областта предоставя възможност за посещаване на редица културни паметници от различни епохи, включително нямащи нищо общо с битката при Курск. Такива са Катедралният площад, булевард „Света Троица“, катедралата „Преображение Господне“ и панорамната алея с гледка към самия град.
Добре е човек да предвиди ден-два и за самия град Курск с неговите забележителности. Най-значима сред тях навярно е дворцовият комплекс „Марино“. Построен в началото на XIX век за княжеския род Барятински, обектът спокойно може да се нареди по красота до най-известните дворцови комплекси в Западна Европа. Този отпечатък от най-добрите времена на царска Русия днес предлага възможности както за балнеотуризъм, така и за провеждането на сватби и обикновени почивки. Когато човек види цените, не може да не оцени колко приятно се отразява обезценката на руската рубла. Само един пример – сватбеното тържество може да излезе около 5000 лева, включително с менюто за гостите и музикалния състав.
Изключително красиво и интересно за посещение с храмовете и старинната си архитектура е градчето Рилск. Историята му датира от XII век, а името му произлиза от българския светец св. Йоан Рилски. Целият регион изобилства със свидетелства за блясъка на имперска Русия и упадъка от времето на комунизма. Затова е възможно да срещнете красиви сгради, които все още упорстват да рухнат под напора на времето и липса на грижа. В борбата си те пренасят туриста към романите за занемарени аристократични имения или във филмите за непосилното „удоволствие“ от живота под съветска власт.
Възможността всичко това да се види на цена една средна работна заплата за София със сигурност прави мястото привлекателна алтернатива на луксозните турове из западноевропейските столици и околностите им. Има обаче нещо, което трудно може да се открие при туризма на Запад – усещането за необятност и свръхчовешките усилия, които са вложени тези степи да бъдат овладени. Било то за прехрана, или като подход към нечия стратегическа цел, руските полета и следите, с които са осеяни, представляват уникален прозорец към миналото. И
Текстът е публикуван в брой 15 /2019 г. на списание "Икономист" от 12 април, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя
