Банкер, антифашист и антикомунист

Атанас Буров – един от най-големите предприемачи, е доживотно предан на парламентарната демокрация и заплаща за това с живота си

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 01 April 2019 14:59 >
Банкер, антифашист и антикомунист
На 21 март в сградата на Европейския парламент в Брюксел председателят на парламента Антонио Таяни, лидерът на групата на ЕНП Манфред Вебер, премиерът Бойко Борисов, български евродепутати и внучката на Атанас Буров – Ивана Стоянова, откриха бронзов бюст и мраморна плоча на Атанас Буров. Пространството около тях ще носи неговото име
Името на финансиста и политик Атанас Буров се възроди с противоречива слава след 1989 г. От една страна, му се приписваха пиперливи до простащина и цинизъм мъдрости, които не отговарят на високото му образование и красноречие, документирани от стенограмите на Народното събрание и написаните от него статии във вестниците. От друга, съвременни банкери и предприемачи обилно го възславяха, за да попият от славата му като негови последователи. Цветан Василев, освен че настани КТБ в сградата на някогашната БТБ, му вдигна паметник в градинката пред Народния театър в София. Площадът пред Президентството, площад и гимназии в Горна Оряховица, Силистра и Хасково носят името му. А този месец в сградата на Европейския парламент в Брюксел бе издигнат бюст на Буров и част от нея вече носи името му.

Едно от най-пълните изследвания за Атанас Буров е на д-р Жоро Цветков, претърпяло четири издания за четвърт век – "Атанас Буров. Живот за България". Макар и силно пристрастно, в настоящия текст се осланяме главно на него.

Атанас Буров се ражда през 1875 г. в Горна Оряховица в заможното семейство на предприемача и банкер Димитър Буров. Учи в прочутата Априловска гимназия в Габрово, но в последния, 7-и клас е изключен от всички училища в страната, защото е социалист. Завършва средното си образование като частен ученик и заминава да учи стопански и правни науки в Париж. Следването и допирът до политическия живот в Европа слагат край на увлеченията му по социализма. В Париж е закърмен с парламентарната демокрация, която намира за най-подходяща на капитализма и на която остава искрено верен до края на живота си.

Невисок – 170 см, но строен и широкоплещест, облечен по последна мода, млад, самоуверен и високо образован, през 1900 г. Атанас Буров се завръща в Г. Оряховица. След смъртта на баща си през 1903 г. двамата с по-големия му брат Иван получават по 15% от събирателно дружество „Д. А. Буров&с-ие“. Атанас действа от Горна Оряховица, а Иван – от Русе, и двамата, заедно с братовчедите си, включват фамилната фирма в множество предприятия. През 1905 г. тя кредитира строителството на жп линията Радомир – Кюстендил. Братята правят силна медийна кампания Презбалканската линия да мине през Тревнеския балкан, богат на каменни въглища, към които проявяват силен интерес. Групата "Буров" взема значителни дялове от русенската текстилна фабрика "Постоянство", от която през 1912 г. се отказва. Придобива 40% от акциите на Българска търговска банка (БТБ), 10% от застрахователно дружество „България“, 51% от машинната фабрика "Евгени Мюлхаупт&с-ие“, 8% от книжно-мукавената фабрика в Княжево (този дял постоянно нараства с годините), дялове в пловдивските Съединени тютюневи фабрики, 25% от Анонимно минно дружество "Руда", 8% от "Гранатоид" (фабрика за цимент в Батановци), 12% от тревненската вълненотекстилна фабрика "Св. Георги", дялове в търговско-промишленото дружество „Бяло море“. След като презбалканската линия вече минава през Тревненския балкан, през 1912 г. Бурови, заедно с мощния банкер Георги Губиделников, с когото са съдружници във финансовите институции, изкупуват част от акциите на френското акционерно минно дружество "Бъдеще" – гара Плачковци, а през 1917 г. изцяло го придобиват. През 1934 г. на гара Плачковци дружеството построява първите у нас коксови пещи, в които въглищата се преработват чрез суха дестилация, като се извличат и катранени деривати. Атанас Буров сам е акционер или участва в управлението на още много дружества и финансови институции.

Политическата си кариера започва в Г. Оряховица веднага след завръщането си от Париж – в редиците на Народната партия, от която многократно е депутат. Говори просветено, но разбираемо и откровено, и винаги пленява аудиторията.

Балканската война го заварва на преговори във Виена като подпредседател на Народното събрание. Вече се е сгодил за 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на кавалерийски полковник и внучка на големия търновски фабрикант Стефан Карагьозов. Завършил и школата за запасни офицери, поручик Буров заминава на фронта при Чаталджа – единствения български депутат доброволец. След месец се уволнява и се връща в София да председателства заседанието на парламента. През април 1913 г. се жени за Смарайда.

Атанас Буров е гласовит противник на авнтюризма на Фердинанд, въвлякъл страната в Междусъюзническата и в Първата световна война. Един от инициаторите за обединение на старите буржоазни партии срещу земеделската диктатура на Стамболийски, но и срещу комунистическата опасност. Буров е сред създателите на Народния сговор, Конституционния блок и Демократическия сговор. След падането на Александър Цанков през 1926 г. се възраждат парламентаризмът и просветеното управление – с правителството на Андрей Ляпчев, с когото Буров е единомишленик и чийто външен министър е в трите му правителства от 1926 до 1931 г. Кабинетът сключва бежански заем и поразхлабва примката на Ньойския договор. Философията на външния министър е България завинаги да се откаже от обвързването си с отделна велика сила.

Голямата депресия отприщва ляв и десен екстремизъм в Европа. На 21 май 1933 г. в столичния театър "Ренесанс" Буров произнася голяма реч на тема "Буржоазия, диктатура и демокрация", в която предупреждава за опасностите както от болшевишка, така и от фашистка диктатура. След 19-майския преврат през 1934 г. се застъпва за възстановяването на конституционния ред.

Къщата му на "Московска" 41 в София е бляскава, осветена, оживена с гости. Вилата във Варна е просторна и уютна. Синът Стефан е кротък и послушен, учи математика, механика и химия в Париж и завършва машинно инженерство в Германия. Дъщерята Недялка е по момчешки вироглава, завършва Американския колеж, но се отдава на тениса и плуването, пристрастява се и към шофирането, след като баща ѝ ѝ подарява мерцедес.

През 1941 г. Буров позакъсва финансово и се премества със семейството си в голям апартамент на ул. "11 август", където съсед и приятел му е британският военен аташе полк. Рос. Британците му предлагат гражданство и участие в задгранично правителство. Защото след присъединяването на България към Тристранния пакт, което Буров осъжда, той е все по-плътно следен от Държавна сигурност и от Гестапо, особено за англо-френските му връзки. Противник е на Германия и се изказва за приятелска политика към СССР. В съставеното на 2 септември 1944 г. правителство на Константин Муравиев е министър без портфейл, отказвайки да поеме външното министерство "поради умора".

През 1939 г. умира брат му Иван, несменяем ръководител на най-голямото застрахователно дружество в страната „България“. През 1941-ва Атанас поема управата на дружеството и увеличава печалбата му от 2,7 млн. лв. на 3,3 млн. лв. през 1944 г. В банката на Бурови пък – БТБ, популярна още като Търгбанк, през 1943 г. има 1,436 млрд. лв. спестовни влогове. Ръстът на влоговете и на лихвите обаче стопява резервите ѝ. След 9 септември 1944 г. тя трябва безвъзмездно да обслужва Червената армия и Отечествения фронт, нейни сгради са реквизирани, а много от принудително отпуснатите суми даже не са осчетоводени.

Буров е осъден от Народния съд на 1 година строг тъмничен затвор. Освободен е предсрочно, но подпомага политически и материално Никола Петков, среща се често с американския посланик Бърнс и в края на 1947 г. е изселен в Дряново. През 1949 г. е изпратен в трудов лагер край Тутракан, но след месец е върнат в Дряново с разклатено здраве. През 1952 г. 77-годишният мъж е подложен на тежки разпити, за да признае, че е заговорничил срещу народната власт. Той отрича, признава само, че е неин легален противник. Пред съда между другото заявява: "Да, аз открай време съм бил русофил, но антикомунист, и пледирах винаги за буржоазен режим... Та аз в 1942, 1943, 1944 г. съм бил в услуга на Съветския съюз и винаги им докладвах, защото имах възможност от лични срещи с регентите или посредством други да научавам маса работи и да им ги съобщавам".

Осъден е на 20 години. Умира на 15 май 1954 г. в пазарджишкия затвор от "хроничен миокардит с пълна сърдечна декомпенсация". 

Текстът е публикуван в брой 13/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ