Големият тест

Разполагайки с над 1600 извора и 600 разработени находища, България е втора в Европа по богатство на минерални води. Единственият активен гейзер на Балканите, с най-топла вода в Европа (103 градуса), e в Сапарева баня. Факти и стара слава, които вместо да радват, натъжават. Богатство, което вместо да носи здраве на гражданите и пари на бизнеса, се разсипва почти непокътнато. Официалната статистика на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) показва, че 75% от водата се пилее. В по-голямата част от страната обществените бани са разграбени и затворени.

Именно на фона на тази песимистична картина в момента държавата провежда “големия тест”, който трябва да покаже дали ще има перманентна финансова подкрепа за спа индустрията и балнеологията чрез държавно рамо за обновяване на инфраструктурата. Наред с това нарастват и алтернативните варианти с активното участие на бизнеса за рестарт на градските бани, изграждане на нови спа центрове и използване на иновативни методи за оползотворяване на водата.

Малката голяма

стъпка

Подобно на капка вода насред пустиня, държавата през 2016 г. стартира инвестиционна програма “Минерални води” със скромните 3,5 млн. лв. След много настояване на спа бранша бе решено схемата да финансира подмяна, разширяване и изграждане на инфраструктура, чрез която водата стига до спа центрове, хотели и лечебни заведения. Схемата се администрира от Националния доверителен екофонд (НДЕФ), който първоначално изпрати въпроси на 111 общини, за да оцени състоянието на инфраструктурата за минерална вода и находищата. Получават се отговори от едва 45 кметства. След процес на оценка, в края на миналата година, бяха одобрени проектите на 9 общини – Разлог, Полски Тръмбеш, Велинград, Бургас, Сапарева баня, Септември, Панагюрище, Минерални бани и Берковица. Към момента се изпълняват строителни работи само в 2 общини. В Полски Тръмбеш се изгражда помпена станция за захранване на лятна къпалня, спортен комплекс и оранжерии за зеленчуци. В Минерални бани се ремонтират и доизграждат помпена станция, водопровод и събирателен резервоар. В общините Септември, Берковица и Панагюрище са избрани изпълнители, сключват се договори и предстои старт на строителството. В останалите четири населени места процесът на избор на изпълнител е във финална фаза, разясняват МОСВ.

Защо няма голям интерес

От НДЕФ заявяват, че след старта на “Минерални води” се наблюдава завишен интерес от страна на общините и “има информация за подготовката на редица проекти, които ще се включват в следващите етапи на програмата”. Но преобладаващата незаинтересованост личи дори само от огромната бройка на общините, които изобщо не влизат в комуникация с държавата първоначално. От Националното сдружение на общините имат обяснение. “При старта се търсеха общини, които имаха готови проекти с бизнес планове за финансиране на инфраструктура. На практика това са вече одобрените по програмата проекти. Пречката пред останалите е, че държавата покрива само 50% от направените разходи по проекта, т.е. общините трябва да разполагат с останалите средства. За сравнение, при европрограмите субсидирането на публичните разходи за общини е на 100%. Няколко пъти настоявахме за повишаване на размера на финансирането, но поради ограничения ресурс на пилотната схема това не се случи”, коментира пред “Икономист” Гинка Чавдарова от Националното сдружение на общините. Ако проектите бяха субсидирани изцяло, парите щяха да стигнат само за половината от одобрените проекти, обясни пред „Икономист“ шефът на НДЕФ Камелия Георгиева. “Наред с това схемата има за цел да стимулира общините да събират приходите си за минерална вода. Кметствата ще си осигурят и бъдещи икономии от инвестициите и оттам повече приходи, затова съфинансирането само на част от разходите е напълно логично”, смята Георгиева. Тя допълни, че освен 50% от разходите правилата позволяват и финансиране на лихвите по кредита, който местните власти ще усвоят до пълния размер на инвестицията.

Всъщност тези “шепа” проекти се явява големият тест, от който ще зависи дали ще се въведе ежегодна държавна подкрепа за минералните води. Планирано е след приключването на пилотната схема да бъде направен анализ на прилагането й, който да бъде основа при последващото разискване, което да покаже в какъв обем и как то да продължи.

А практиката показва, че с пълна субсидия нещата стават сравнително лесно. През 2016 г. Министерският съвет взе решение да инвестира 2,5 млн. лв. в изграждането на 12-километров водопровод от минералния извор в село Беден до Девин. На 17 септември м.г. премиерът Бойко Борисов вече откриваше водопровода. От кметството в Девин посочиха пред “Икономист”, че минералната вода от него е с високо съдържание на силиций, което я прави съпоставима с водите от Карлови Вари.

Публично-частни

партньорства

Столичната община показа през последните години, че моделът на публично-частно партньорство също работи. По този начин бе намерено решение за голямата баня в Банкя, която е паметник на културата, който пустее и се руши от над 15 г. През 2009 г. собствеността на банята е прехвърлена безвъзмездно от здравното министерство на общината. Столичната управа прави два опита да я отдаде на концесия с право на изграждане на хотел до нея, съответно през 2013 и 2015 г., но и двата не дават резултат. Затова местната власт се отказва от тази възможност и през април 2017 г. разделя двете процедури. Прави търг за отстъпено право на строеж на хотел, а заплатената сума ще бъде инвестирана в реставрация, обновяване и изграждане на съвременен спа център в банята.

“Правото на строеж е за 35 години и е отдадено за 9 738 000 лв. с ДДС, колкото е необходимата сума за реставрация на банята”, коментира пред “Икономист” кметът на Банкя Рангел Марков, който допълва, че победител в процедурата е “Алианц България”, а сумата вече е преведена. Всъщност общината е длъжна да внесе ДДС по сделката, което означава, че за реална реставрация на банята остават 8,115 млн. лв. Местната власт вече има подписан договор за реконструкцията, който е на стойност 7 939 561 лв.

Марков добавя, че освен модернизация на банята целта е и нейната социализация. Затова в автентичен вид щели да бъдат реставрирани двете царски бани и оригиналните басейни. Наред с това обаче ще има и съвременен спа център със сауни, парни бани, джакузита и т.н. На практика голямата баня в Банкя ще се превърне в най-големия балнеоложки спа център в България с 5200 кв.м разгъната застроена площ. Хотелът, който след изтичане на 35-годишния срок трябва да бъде предаден във владение на общината, ще е между 7000 – 8000 квадрата, съгласно максималните параметри на устройствения план.

До края на 2019 г. трябва да приключи обновяването на банята. Срокът за проектиране и извършване на строителството на хотела е 3 години, казаха още от кметството. Инвеститорът “Алианц България” отделно ще трябва да кандидатства пред МОСВ по процедура за ползване на водата, а също и ще трябва да плаща данък сгради и такса смет на общината.

По пътя на публично-частното партньорство за развитие на спа и възстановяване на банята си върви и община Кюстендил. В момента се очаква финално становище на МОСВ за стартиране на процедурата по концесия на “Дервиш баня”. „Срокът на концесия е 20 години, с възможност за продължаване с още 15 години. Концесионерът се задължава да реализира инвестиционна програма за изпълнение на дейности по консервация, реставрация и адаптация на сградата в размер не по-малко от 152 750 лв. без ДДС”, става ясно от решение на общинския съвет. Наред с това бъдещият инвеститор се задължава да предвиди свободен достъп и техническо поддържане на съществуващата в границите на имота чешма с топла минерална вода.

Друг успешен пример за публично частно партньорство от години реализира община Сапарева баня. Кметството даде на концесия банята за период от 30 години, като договорът бе подписан на 3 ноември 2006 г. Концесионерът затвори банята през 2008 г. и я обнови до 2010 г. До нея бе изграден и аква клуб “Котвата”. И

kare

Без субсидия

Бизнесменът Красимир Узунов решава да се възползва от природните богатства без държавна помощ. В момента той изгражда жилищния комплекс “Варна сити парк Юг”, който трябва да се отоплява и охлажда от горещите минерални води. “Град Варна е разположен върху море от гореща минерална вода, простиращо се от нос Галата до Златни пясъци. Водата се намира на дълбочина от 800 до 2200 метра”, обяснява изп. директор на „Интерсервиз Узунови“ АД. Сондажът, извършен на територията на комплекса, открива вода на 1800 метра дълбочина, но продължава до 1960 метра, за да осигури дебит, гарантиращ доставянето на водата с температура 48 градуса до всеки един от 456-те апартамента. Узунов изчислява инвестицията в сондажа на 2 млн. лв., а още 1 млн. лв. ще са за тръби и пречиствателна станция. Тя е от пето поколение, което прави водата, излизаща от нея, годна за пиене. Нещо повече, тя излиза със сертификат за бутилиране. Термопомпа замества изцяло климатик и парно при охлаждане и отопление на дома, а живеещите не плащат за отоплението и охлаждането на общите части, твърди предприемачът. Той изчислява, че месечната сметка на жилище от 100 квадрата, с три стаи, отоплявани денонощно при изключителен комфорт (с температура от 23 до 26 градуса), през зимата излиза 80 лв. месечно. Узунов претендира и че питейната вода от собственото ВиК на комплекса ще е по-изгодна, защото е с близо 50 ст. на кубик по-евтина от цената на “Водоснабдяване и канализация – Варна“. По отношение на горещата вода за къпане Узунов също изкарва аргументи. Ако приемем, че за месец на семейство са нужни 4 кубика гореща вода, подгряването ѝ с електрически бойлер би излизало 52,80 лева. Същото количество ще се затопля чрез термопомпата за 20 лева месечно, казва той. Към комплекса, който се състои от 4 секции, има общ басейн с размери 39 на 17 метра, а температурата на минералната вода в него е 32 – 35 °C. Общата инвестиция в комплекса се изчислява на 22 млн. евро.