Stelvio покорява Стелвио

ТОМ ФОРД

TOPGEAR

Ако трябва да съм честен, този експеримент започна като опит за убийство на прекалено буквалните и противоречащи си рекламни и маркетингови послания. Ще караме новата Alfa Romeo Stelvio през... прохода на име Стелвио. Всички се смяхме, като обсъждахме идеята, защото пътят е зрелищен, техничен, а SUV моделът, кръстен на негово име, е може би малко по-подходящ от автобус за преодоляването на този проход.

Маркетингът е хванал романтизма в това име и го е задушил, изваждайки от него всички наченки на страст и емоция, докато го рита на земята с ботуши, направени от клишета. При всяко изричане на фразата „насладете се на Стелвио изживяването“ аз искам непрестанно да удрям главата си в масата и да посека веднъж завинаги това PR мислене, което принадлежи към спам папката на моята електронна поща. Но в крайна сметка не пренебрегнах този маркетингов кошмар и реших да реализирам майтапчийски подхвърлената идея, защото Stelvio е толкова комично неподходящ за този път и защото самият проход е една лъжа. Той не е един от най-добрите пътища за шофиране на планетата. Не, според мен, това е Ад с великолепна гледка.

Вероятно подобно мнение е адски непопулярно. Но нека се обоснова. Първо, физическата география на прохода Стелвио е почти средновековна. Той е създаден в първата четвърт на XIX век и не е направен за модерни коли, затова ти трябва лазерна концентрация и сериозен късмет, за да започнеш да се забавляваш. Намира се в пресечната точка между Италия, Австрия и Швейцария, а източната част, която най-често попада във фотографиите със своите 48 обратни завоя и 180-градусови стръмни серпентини, е адски тясна и за безопасното му преминаване е нужна добра видимост, голяма маневреност и сериозен клирънс. Няма къде да пързаляте кола със задно, а да не забравяме, че повечето спортни коли се карат с чувствителна агресия. Дотук дори не споменах голямата опасност, идваща от ограничената видимост, която е налична при повечето бързи и ниски коли. А тук липсата на добра видимост е проблем, защото проходът обикновено е натоварен. Ама наистина натоварен.

Ако слънцето си пробие път дори за минута, тълпите моментално се спускат към обетованите завои. Навсякъде има автобуси, пешеходци, хора с ролер-ски, размахващи щеки, тук-там се срещат дехидратирани бегачи, няколко крави и някой депресиран мармот. Мотоциклетистите са също толкова привлечени към прохода, колкото автомобилистите. Те са способни да се превърнат в светкавица на ускорението от серпентините, но след като изпреварят поредната автомобилна колона, се превръщат в препятствие на влизането в следващия остър завой. А най-голямата заплаха са колоездачите. Тези хора със сериозно изражение на лицето, прасци като узрели дини и сухожилия като корабни въжета се спускат със скорост, граничеща с безумието. Те са готови да рискуват живота си, ограбени от усещане за страх дори когато се движат с 60 км/ч, а ги предпазва единствено мощната защита на ликрата и примитивната каска. А, да, и гумите им са широки колкото един мой пръст. Заради ограниченото механично сцепление педалистите често излизат вън от платното и съобразявайки се с липсата им на страх, трябва уважително да им оставяме допълнително място. Което означава, че е задължително да се кара бавно. Гледките може и да са величествени, но като място за тестване и оценка на коли проходът Стелвио има същата полза като „центърът на града“ или „най-близкият паркинг“.

Бях толкова изпълнен с праведно възмущение и омраза към SUV жанра, че не се подготвих адекватно за пътуването и нямаше как да му се насладя. И все пак този район е наистина красив и всеки трябва да го изпробва. Защото е легендарен. Зарежете популярната средна част и се отдайте на околните пасажи, чиято красота отново ще разтупти сърцето ви, а шофьорската наслада ще бъде много по-голяма. Просто трябва леко да разширите зоната, в която сте се прицелили. Околните проходи също ухаят на романтизъм и вдъхват усещане за пространство страхопочитание.

А най-приятната изненада дойде от Alfa Stelvio. Бях убеден, че едноименният проход може да е арена единствено на хотхечове и подобен спортен камион ще е тотално безполезен. Но не е. Явно този модел е правен именно за подобни места – студени и с голяма надморска височина. Разнообразният избор на двигатели идва с чудесната 8-степенна автоматична кутия. Няма вариант за ръчна кутия, но издължените метални планки изреждат предавките с изящност и тежест, които карат Stelvio да се усеща повече като повдигнат AllRoad/CrossCountry вариант, а не SUV. Не се очаква Giulia във вариант спортно комби, така че Stelvio попълва тази ниша благодарение на платформата на Giulia, която е леко модифицирана. Не мога да повярвам, че го казвам, но колата е... забавна за каране. Достатъчно забавна, за да подпаля спирачките.

Автомобилът дава усещане за лек (той има предимство от 185 кг спрямо Porsche Macan и 145 кг спрямо BMW X3), а заради неочаквано директното управление и пълния с въздух, някак кух волан теглото въобще не се усеща в завоите. Бензиновият турбомотор с обем 2 литра има мощност 280 к.с. и е настроен повече за полезност, отколкото за наслада. Макар и данните да са впечатляващи (ускорение от 0 до 100км/ч за 5,7 сек), има какво да се желае, затова бих ви посъветвал да изчакате битурбо V6 QV мотора с над 500 к.с., ако искате нещо наистина звучно. Другият вариант е да заложите на 2,2-литровия дизел с 210 к.с. и въртящ момент 470 Нм. Дори дизеловата версия с единично предаване (Q2 означава задно на езика на Alfa) работи повече от прилично. Качеството на интериора леко изостава спрямо преките съперници, но инженерите на Alfa са достигнали до рядко срещан успех – създали са SUV, което отговаря на съкращението в тази абревиатура.

Чрез всички тези аргументи доказах, че греша. Оказва се, че качването по прохода Стелвио с Alfa Romeo Stelvio не е лоша идея. Всъщност страхотна е. Известният проход може да бъде суперзабавен за шофиране, стига да избегнете най-прочутата част и да насочите вниманието си към периферията, а Alfa Romeo Stelvio може да се бори с най-добрите в сегмента и има с какво да те зарадва дори по технични нагънати отсечки. Понякога човек не знае колко силно бърка, докато не се опита да докаже теорията си.

Какво е Стелвио?

Построен между 1820 и 1825 година и достигащ височина 1871 метра, това е най-високият пътен проход в Източните Алпи. Телевизионната версия на TopGear обяви този път за най-добрия за шофиране през 2007, но по-късно смени мнението си и присъди наградата на Трансфагарашан в Румъния.

Текстът е публикуван в брой 42/2017 г. на списание "Икономист" от 20 октомври, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.