Това, което винаги сте искали да знаете

Кое предизвиква антибиотичната резистентност?
Антибиотичната резистентност е добър пример за действието на естествен отбор. Лечението с антибиотици увеличава еволюционния натиск върху популацията на бактериите. Броят на резистентните бактерии се увеличава и следващите поколения наследяват тази резистентност. Освен това те могат да предават помежду си нужните гени. Друг начин за увеличаване на устойчивостта им са спонтанните промени в гените. Някои мутации позволяват на бактериите да отделят ензими, които спират действието на антибиотика. Други променят външната структура, така че антибиотикът да не може да влезе. При някои бактерии дори се развиват изпомпващи механизми, които изхвърлят лекарството. Прекомерното приемане на антибиотици допълнително влошава ситуацията.

Наистина ли слоновете никога не забравят?
За размерите си слонът има доста голям мозък, а делът, отговорен за паметта, е добре развит и има голям брой гънки. В резултат животното е способно да запомня голямо количество жизненоважна информация – къде има храна и вода, кой е приятел и кой – враг и т. н. Водачът на стадото е най-възрастната слоница. Тя може да разпознае над 200 индивида и реагира на записи на рева на починал член на стадото две години след смъртта му. По време на сухия период матриархът води стадото до басейни за водопой благодарение на спомените за посетените от нея места. Така че без съмнение слоновете забравят онова, което нямат нужда да помнят, но запомнят онова, което не могат да си позволят да забравят.

Защо Юпитер е на ивици?
Ивиците на Юпитер се дължат на разликите в химичния състав и температурата на газовете в атмосферата му. Светлите ивици са наречени "зони" – там газовете се издигат. Тъмните пък се наричат „пояси“ и там газовете потъват. Доскоро се смяташе, че единствената причина за наличието на ивици са силните ветрове в комбинация с конвективните потоци, които движат веществото между различните слоеве на атмосферата. Обаче днес се предполага, че спътниците на Юпитер също играят роля за образуването на ивиците на планетата, като придърпват конвективните потоци.

Защо човешкият мозък е толкова голям?
през 90-те години на миналия век антропологът Робърт Дънбар предполага, че хората се нуждаят от големи мозъци, за да се справят със сложния социален живот. Социалните групи при нас обикновено съдържат около 150 индивида срещу само 50 за шимпанзетата. Съответно в по-големите групи има повече взаимодействия между отделните индивиди. Оцеляването и успехът на групата зависи от способността на всеки индивид да предусеща и да реагира на поведението на другите в нея. Идеята за социалната доминация е свързана с това. Когато предците ни започнали да овладяват средата си на живот, най-голямата заплаха за тях станали другите хора. В борбата за власт както вътре в племето, така и между отделните племена, по-често надделявали по-умните, отколкото по-силните.

Текстът е публикуван в брой 33/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.