Ловец N1 на НРБ: Пенчо Кубадински (вдясно) прекарваше голяма част от времето си в ловуване из страната и по най-екзотични кътчета на планетата за държавна сметка
Иван Стамболов - Сула
Интелектуалците отново са възбудени. И с право, защото навръх празника на Съединението в екзотичното село Лозница, Разградско, тържествено се открива паметник на видния тамошен селянин, бащицата на бригадирското движение и строителя на Димитровград, предводителя на ОФ, вдъхновителя на възродителния процес, човека и ловеца Пенчо Кубадински. Защото се навършват 100 години от раждането му.
Интелектуалците заявиха възмущение и недоумение (и с право) как може при действащ Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен да се вършат такива нагли демонстрации. Но какво да ги правиш – интелектуалците са емоционални люде, а ние, простите граждани, сме длъжни да се отнасяме към предизвикателствата на историята по-хладнокръвно.
Да отсъдим соломоновски: защо гражданите на Лозница да не издигнат паметник на съселянина си? Всеки иска да има знатни земляци и да се надува с тях, а какво по-знатно от член на Политбюро, главатар на ОФ и изтъкнат ловец, изтребил за чест и слава десетки антилопи, жирафи, носорози и каквото там друго предлагат срещу заплащане!
Сигурен съм, че обществеността на Лозница се дели на две партии: такива, които са чували от родителите си за Пенчо Кубадински като за благодетел на селото по Татово време, и такива, които изобщо не са го чували и не го свързват с възродителния процес, защото и за възродителния процес не са чували. Това е положението, какво си мислите: че от населението блика систематизирана историческа памет ли?
Следователно общественото мнение няма нищо против паметника, даже е по-скоро „за“. И това е похвално, защото нали всеки патриотизъм трябва да се поощрява, включително местният. Но струва ми се, положителната нагласа на населението не ще да е била достатъчна за издигането на паметника. Ще да е имало и някаква по-организирана инициатива.
Обичам да се изказвам по теми, с които не съм запознат в подробности, защото мога да си фантазирам. Ето сега се опитвам да си представя движещата сила на проекта. Тази сила е относително състоятелна, тя може да си позволи скромна сума от порядъка на 20 – 30 хил. лв. в името на регионалната гордост. Тази сила може даже да съдържа и някой скулптор с корени в Лозница или пък просто с Пенчо Кубадински в сърцето, който да извае обветрения му образ pro bono или с щедра отстъпка, а пък зèмлята и другите подробности, дето се вика – от общината.
Силата, застанала зад паметника на Кубадински, е патриотична сила. Днес това е модерно. Има обаче различни патриотични сили. Има патриотични сили, които виждат суверенитета и достойнството на Отечеството в НАТО и ЕС; има сили, в чиито сърца гърми „Шуми Марица“ и нощем сънуват Македония; а има и такива сили, чийто патриотизъм е по-скоро русофилски, кичат стените на кабинетите си с лика на Сталин и членуват в Безсмъртния полк. Мисля, че силата, издигнала паметника в Лозница, е от третия вид. Характерно за тези сили е, че имат големи и меланхолични като руската степ сърца, изпълнени с носталгия по миналото, и то не по кое да е минало, а по комунистическото, по „райските“ времена на Тодор Живков. Между другото, на него вече му вдигнаха паметник в Правец, така че „нищо ново под слънцето“.
В крайна сметка кои сме ние, че да нареждаме някому с кого да се гордее, с кого да се хвали и чия памет да тачи посредством паметници и други позволени от закона средства (макар че мога да си представя, ако софиянци решат да вдигнат паметник на съгражданина си Никола Гешев, каква смрад ще настане в левия печат и в средите на „антифашистите“)! Ако хората в Лозница искат да се гордеят със съселянина си, нека се гордеят. Нека, ако искат, и зикурат да му вдигнат на мегдана, ако искат, нека му правят и жертвоприношения на бабички реститутки – тяхна воля. Очевидно народът, олицетворен по най-демократичен начин от своите общински съветници (12 от ДПС и 5 от ГЕРБ), си е такъв и като такъв е отговорен за делата си и заслужава съдбата си.
Да, обаче не е точно така. Ако хората в Лозница не желаят да се съобразяват с нищо извън себе си и да вдигат паметници на когото си поискат, то нека, ако обичат, да спрат да чакат от държавния бюджет помощ за общинския и да спрат да ходят на работа в града по републиканската пътна мрежа, построена с данъците на хора, които имат други спомени от Пенчо Кубадински. Ако тъгуват по соца, да не се блъскат за пари от европейските фондове. Ако тъгуват по Съветския съюз, сигурен съм, че в Сибир ще ги приемат с отворени обятия и ще им дадат да копаят сто пъти повече земя, отколкото в Лозница.
А иначе ДПС, което уж се създаде като реакция именно на възродителния процес, да вдига паметник на идеолога му – това вече не е политическо лицемерие, а най-обикновена помиярщина, която обаче, за жалост, вече не впечатлява никого. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Общинският съвет в Лозница гласува във вторник за незаконно собственото си решение за паметника на Пенчо Кубадински, позовавайки се на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който действа от 18 години. Паметникът, който трябваше да бъде официално открит на 6 септември, ще бъде демонтиран. Той сега може да се ползва за преспапие от кмета, предлага Иван Стамболов-Сула.
Текстът е публикуван в брой 35/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
