Долу ръцете от "Ал Джазира"

Иронията е още жива в Близкия изток. През април Саудитска Арабия, където жените не могат да шофират или да напускат страната без писмено разрешение от мъж „пазач“, или пък да се появят публично без хиджаб, бе избрана в Комисията на ООН по правата на жените. Сега същата монархия, която цензурира всичко – от политическо дисидентство до картини на Рубенс с разголени жени – и където продемократичният блогър Раиф Бадауи бе осъден на 1000 удара с камшик и 10 г. затвор, се опитва да затвори единствената голяма и борбена телевизия в Арабския свят, „Ал Джазира“. Това е невероятна презгранична атака срещу свободното слово, все едно Китай да нареди на Великобритания да закрие Би Би Си.

„Ал Джазира“ е базирана в Катар, малка богата страна в Залива, която саудитците, емирствата, бахрейнците и египтяните подлагат на тежка блокада. За саудитците греховете на Катар са многобройни. Приятел е с Иран (макар че такива са и Оман, и Дубай, които не са обект на същите ограничения). Подслонява десетки хора, които саудитците не харесват, включително някои с тесни връзки с групировки на „Ал Кайда“. И притежава „Ал Джазира“. В края на юни бе съобщено, че Саудитска Арабия иска затварянето на „Ал Джазира“ като част от цената за вдигане на блокадата.

Ясно е защо саудитците искат „Ал Джазира“ да угасне. За разлика от други телевизии в Близкия изток, които вместо новини предават нескончаем низ от правителствени съобщения и картини на принцове и президенти, които се прегръщат, създадената през 1996 г. „Ал Джазира“ се опитва да каже на зрителите какво всъщност се случва. По време на Арабската пролет от 2011 г. тя предложи платформа на протестиращите от района, включително на „Мюсюлманските братя“, които създадоха за кратко правителство в Египет и предизвикват режимите в други държави. Арабските автократи намират това за тревожно и вбесяващо.

И на Запад някои не харесват „Ал Джазира“. Когато предаваше записите на посланията на Осама бин Ладен от пещерата му в Афганистан, мнозина направиха извода, че тя не прави голяма новинарска сензация, а насърчава тероризма. През 2004 г. новото правителство в Ирак, все още под петата на водената от САЩ коалиция, която предишната година бе свалила Саддам Хюсеин, затвори за един месец багдадския офис на „Ал Джазира“; през 2016 г. иракското правителство отново го затвори – за 1 г., поради подстрекаване на сектантство и насилие чрез подробни репортажи.

Покриване с було

Всички тези забрани бяха неправилни. „Ал Джазира“ не е перфектна новинарска организация, но се стреми да предлага различни мнения: на правителства и дисиденти, вътрешни и чуждестранни. Един от лозунгите ѝ е: „Мнението и другото мнение“. Вярно е, че има голямо бяло петно под формата на самия Катар, който никога не получава същите критики, на които каналът редовно подлага други. Освен това трябва да се прави и разграничение между английската служба на „Ал Джазира“ (стартирана с помощта на много журналисти от Би Би Си) и арабската, която е по-ориентирана в подкрепа на политическия ислям, по-толерантна към екстремизма и по-близка до това да е мегафон на катарското правителство. Саудитска Арабия и ОАЕ искат да бъдат затворени и двете. Но според справедливите оценки „Ал Джазира“ доставя ценни услуги, като добавя новини и мнения за Близкия изток. Би било абсурдно да се твърди, че проблемът на Арабския свят е в твърде многото информация или твърде свободния обмен на идеи. По-скоро вярно е противното. Саудитска Арабия трябва да престане да изнася към съседите си своя суров бранд на цензура и всъщност би трябвало въобще да престане да ги сплашва.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 27/2017 г. на списание "Икономист" от 06 юли, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.