Дюните победиха бетона. Засега

С фалстарт започна законодателната си дейност управляващата коалиция. Опитът на Обединените патриоти, подкрепени от ГЕРБ, да осигурят поредна отсрочка за строежи край морето, се сблъска с недоволството на природозащитниците. Последва традиционната вече промяна в позицията на премиера Борисов под натиска на протестите и отказ на ГЕРБ, както и на Патриотите.

Зад разменените обвинения и контраобвинения между собственици на земи и природозащитни организации лъсна основният проблем – липсата на общи устройствени планове на общините в апетитните райони е основа за непрекъснат конфликт между инвеститори и природозащитници. Еколозите обвиняват инвеститорите, че се опитват да прокарват проекти по стари, вече отменени законови възможности, а към природозащитниците валят контраобвинения, че убиват бизнеса на собствениците на земи и защитават чужди интереси.

Началото

Всичко започна с проект, внесен от депутата Йордан Апостолов от „Обединени патриоти“ още на първото заседание на комисията по земеделие в парламента. Той предложи нови 3 години гратис за началото на строежите върху земеделски терени с променено предназначение, които не са успели да се възползват от 6-годишната законова дерогация и да получат строително разрешително. Бързането бе заради изтичането на гратисния период на 23 май.

Според информация на земеделското министерство става дума за 1871 имота. От тях има поискано и издадено разрешение за строеж за 217 обекта, а самото строителство е започнало в 153. „Във всички тези случаи става дума за зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие, или в трите области Добрич, Варна и Бургас и съответно техните общини, попадащи в тези две зони“, казва пред депутатите от комисията експертът в земеделското министерство Стилиян Митев.

Фактът, че поправката ще касае само парцели край морето, не притеснява народните представители и тя е подкрепена единодушно в комисията. От БСП предлагат между двете четения на текста (който всъщност е само няколко изречения) да се разпише механизъм, който да задължава инвеститорите да започнат строителна дейност през новата отсрочка. Патриотите се радикализират допълнително – Йордан Апостолов твърди, че въобще не трябва да има срок за реализиране на строежите и ще предложи правото на строеж да е вечно. „Аз въобще не съм съгласен да има някакви срокове, защото вече говорим за една преотредена процедура и тази земя си запазва статута, след като си платил таксата. Ами ако хората зададат въпроса: „Кой ще ни върне таксите?“, които са между 1600 и 4000 лв. на декар, в зависимост от дейностите – дали ще строиш бензиностанция, или селскостопанско хале. Кой ще върне на тези хора милионите левове, които са за преотреждане?“, мотивира се Йорданов с риторични въпроси по време на заседанието.

На втори план

Реалната причина за защитата на строителните площадки обаче не са таксите, които предприемачите са платили за терените още преди 2011 г., а някои дори преди влизането на България в ЕС. Истинският препъникамък се оказват поправките в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, които трябва да се спазват при едни нови процедури за превръщане на земеделските земи в зони за строеж. А според тях не се допуска промяна в предназначението на масиви, ако тя не е заложена в общия устройствен план на съответните общини.

„Много общини по Черноморското крайбрежие нямат общи устройствени правилници. Те умишлено не ги приемаха, защото знаеха, че не могат да издържат екооценка. Именно затова предпочитаха строежи и инвестиции да се регламентират „на парче“, чрез подобни устройствени планове (ПУП)”, коментира пред „Икономист“ Димитър Кацов от „Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“.

Разочаровани ще останат и инвеститорите на терените край морето, които попадат в общини с изработени общи устройствени планове, защото строежите там вече са силно ограничени спрямо разрешителните, дадени преди 10-ина години. Причината е въвеждането отново в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие на зона „А“ и зона „Б“. В зона „А“, която обхваща ивицата от 100 метра от брега на морето, се допуска само ниско застрояване, с височина до 7,5 метра. В зона „Б“, която е в диапазона от 2 км след зона „А“, се разрешава само средно строителство, до 15 метра. При разрешителните за промяна на предназначението на терените с цел строеж, които изтичат на 23 май т.г., тези ограничения не важат, защото са издадени преди приемането на поправките, а законът не може да се прилага със задна дата.

Другият реален препъникамък, който спъва предприемачите да започнат нови процедури за смяна на статута на земята, е екомрежата НАТУРА 2000, която се въведе постепенно след влизането на България в ЕС. Според природозащитниците терени край устието на Камчия с променено предназначение, част от 6-годишното изключение, попадат в НАТУРА зоните „Камчийска планина“ и плаж „Шкорпиловци“. Статутът им е сменен преди обявяването на тези зони, посочи пред „Икономист“ природозащитникът Люба Батембергска. Тя направи уточнението, че в НАТУРА строежите са разрешени, но с ограничения: „Със сигурност няма да бъде допуснато строеж на 7-етажни сгради с 50% плътност на застрояването. Най-вероятно ще се допуснат 5-етажни сгради с 30% плътност“.

Дюните край морето също би трябвало да спрат строежи, ако се спазва законът. „През 2003 – 2004 г. в Камчия имаше дюни на първа линия след брега на морето. Дотогава те се считаха за част от плажа и по силата на конституцията се смятаха за изключителна държавна собственост. Тогавашното правителство на Симеон Сакскобургготски ги деактува, отдели ги от плажа и ги категоризира като пасища 10-а категория (най-ниско плодородната, бел.ред.) и вече частна държавна собственост (т.е. с тях могат да се правят разпоредителни сделки, бел.ред.). След това със замени този терен бе получен от инвеститор, който предостави на държавата терени от вътрешността на страната“, обяснява Димитър Кацов.

Надеждите сега са, че чиновниците ще видят дюните край Камчия, ако тръгне нова процедура за смяна на статута на земята с цел строеж.

Контраобвинения

Природозащитниците убиват инвестициите и бизнеса на българските малки и средни земеделски производители,твърди пред „Икономист“ Димитър Канариев, председател на Национална асоциация „Българско Черноморие“. Той участва в контрапротеста в защита на удължаване на срока за строителни права.

Според Канариев много от собствениците на земи с променено предназначение са очаквали техни проекти да бъдат одобрени по Програмата за развитие на селските райони и да изградят производства на тези терени. Сега обаче, дори проектите им да бъдат одобрени от фонд „Земеделие“, инвестициите не могат да започнат, защото няма върху какво да се строят мощностите. На трупчета стояли инвестиции за сушилни на плодове, на билки и др. „Еколозите служат на чужди интереси, не искат нищо да се развива в България, затова чуждите инвеститори ще бягат от страната ни. Просто в България има зелена мафия и всички вече го знаят това“, категоричен е Канариев.

На въпроса защо тези проекти вече не са започнали и на тези терени вече не се строи, отговорът е влиянието на световната икономическа криза, заради която се увеличила несигурността и в България и хората по-трудно осигурявали финансиране за инвестициите си.

Според близки до еколозите юристи обаче реалната спирачка е имотният балон: „Още преди влизането на България в ЕС започна масово изкупуване на ниви по морето на смешни цени. Предназначението им бе сменено и предприемачите, разполагащи вече със строителни площадки, зачакаха инвеститори, които да им платят хиляди левове. Тези богаташи така и не дойдоха и терените пустеят“.

Канариев твърди още, че спорните терени са част основно от горски територии и за тях се прилага Законът за горите, а не този за Черноморието. „Истината е, че става въпрос за Закона за опазване на земеделските земи, който касае всички региони на страната, той няма нищо общо с Черноморието. Споменаваните от природозащитните местности като Камчия, Карадере, Корал и др. са всъщност горски територии, които се третират от Закона за горите. А в закона за горите има текст, който забранява промяна в предназначението на масивите, придобити със замени. С две думи уж говорим за компютри, а то се оказват компоти, както е казал народът“, казва Канариев.

Проверка на „Икономист“ обаче показа, че в тези райони има както горски замени, така и замени на земеделски земи. Регистрите не казват на кои от парцелите вече е сменено предназначението, а също и собствениците на кои са се възползвали от правото на строеж. Данните, изнесени от експертите на земеделското министерство, също потвърдиха, че става въпрос за над 1000 парцела по морето. Освен това забраната за промяна на предназначението при заменките е вкарана в Закона за горите през 2010 г., далеч след извършването на много от замените.

След 23 май собствениците на тези имоти трябва наново да извървят „много тежка процедура“ за промяна на статута на земята, която отнемала 2 години и ще им струва скъпо, казва още Канариев. Затова от асоциацията „Българско Черноморие” ще предложат на депутати да внесат нови поправки в Закона за опазване на земеделските земи, чрез които да се опростят таксите за смяна на статута на земята на хора с цел строежи, които веднъж вече са извървели тази процедура.

Ден година храни

В близките седмици ще стане ясно дали и колко инвеститори са успели да се възползват от последните няколко дни и са успели преди 23 май да получат разрешителни за строеж от общините. Опасенията са на природозащитници, според които за произвола на местните власти в предходни години, особено по морето, могат да се напишат томове с книги. „ПУП-овете на „Бяла Север”, с площ над 1500 декара, където попада и местността Карадере, са абсолютно незаконни. Те са правени без екологична оценка. Доказахме го и пред Върховния административен съд“, посочи Димитър Кацов от „Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“.

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 26 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.