Английският - универсален език

„Бавно, но сигурно, английският губи значението си“, отбеляза саркастично председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, преди да премине на френски в речта си на 5 май. Вярно ли е това? Не съвсем и изглежда, той не го е мислел толкова сериозно, както лесно обиждащите се британски журналисти написаха в заглавията. В края на краищата Юнкер, който е известен с импровизациите по време на речите си, произнесе хапливата си забележка на английски и аудиторията се изсмя.

При всички случаи говорещите езика на Шекспир няма защо да се тревожат. В ЕС има 24 официални езика, три които са смятани за работни: френският, немският и английският. Еврократите са полиглоти и често говорят и трите плюс собствения си. Юнкер е прав, че в залите на европейските институции английският ще се чува по-рядко след Brexit просто защото голяма група англофони ще ги напуснат. Но английският не е просто езикът на британците: той е официален език в Ирландия и Малта. Нещо повече, трите последни разширения на ЕС след 2004 г. решително наклониха баланса в Брюксел от френския към английския. Няма консенсус за връщане назад, още по-малко за завой към немския език.

Освен това английският пуска дълбоки корени сред обикновените жители на континента. Въпреки всеизвестния френски лингвистичен национализъм показателно е, че досегашният президент Франсоа Оланд бе осмян в шоуто „Пти журнал“ за слабия му английски. Еманюел Макрон, който е по-млад с цяло поколение, го говори свободно. 66% от жителите на ЕС говорят втори език освен родния си, процент, който стабилно нараства. Статистическата агенция на ЕС Евростат не дава разбивка по езици на тези числа, но тя може лесно да се разбере според това, което се учи в училищата. Сред учениците в прогимназията извън Великобритания 97% учат английски. Само 34% учат френски, а 23% - немски. В началните училища 79% от учениците изучават английски срещу само 4% с френски. В някои страни като Дания английският се учи от първи клас. Стойността на даден език нараства с броя на хората, които го говорят, така че ценните езици стават все по-ценни с времето. Езиковите познания освен това изискват дълъг период на натрупване; обществото не променя бързо езика, който говори. Тенденцията към английския в Европа започна доста преди вота за Brexit и не е вероятно да изчезне дори „бавно, но сигурно“. По-добре бе Юнкер да каже, че макар за нещастие Великобритания да напуска ЕС, бившите ѝ партньори винаги ще помнят лингвистичния подарък, който тя оставя след себе си.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 19 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.