Нужна е разследваща журналистика и за медиите

Доц. ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ,

медиен експерт

Скандалът между разследващия журналист Васил Иванов и колегите му от Нова телевизия върши добра публична работа, защото дава видимост на отношения, които остават скрити за аудиторията. Ако няма такива скандали, съвсем бързо ще се загуби разликата между истинската и полужурналистиката.

Какво се видя? Един сложно съставен скандал, ангажирал по особен начин двете големи частни телевизии – Нова и Би Ти Ви.

Казусът тръгна от отношения между разследващ журналист и неговия редактор. Васил Иванов обвини шефката си Дарина Сарелска, че на базата на неин частен интерес възпрепятствала разследванията му. Тя на свой ред го обвини, че прави разследванията си също на база свой частен интерес. Иванов се позова на разговори с колеги и с ДАНС, които дават тежест на обвиненията му. Сарелска пък бе защитена от други свои колеги, че си върши професионално работата и няма основания да бъде подозирана, че обслужва частни интереси. Иванов има репутация, награждаван е, заплашван е и пр., което дава по-мощна публична акустика на думите му. Слабото му място е, че си е позволил да записва колегите си без тяхно знание. Това не може да е метод в разследващата журналистика – освен когато е налице значим обществен интерес или може да се предотврати престъпление и няма друг начин обществото да узнае скрита истина. Но в случая, засега поне, не е сигурно, че е така. По-скоро записите на колегите са правени с умисъл – да свършат работа в публичната позиция на Иванов след това.

Кой крив, кой прав в този спор, може да каже само съдът. Само съдът има материална компетентност да докаже истината. Но и двете страни имат основания за съдебен арбитраж, защото сериозно накърняват професионалното си име.

Едно обаче е сигурно – в цялата тази история няма цензура. Цензурата е външна намеса – ако се обади например президентът Радев да спрат материал. А тук иде реч за вътрешни професионални отношения. В които пък може да има конфликт на интереси.

Журналистиката е призвана да служи на обществото. Когато я използваш, за да прокарваш частен интерес или спираш информация в нечий частен интерес, тогава виновно нарушаваш професионални стандарти. Ако беше налице цензура, случаят щеше да е работа на СЕМ. Ако е конфликт на интереси, е въпрос на саморегулация и това вече е работа на комисията по етика.

Професионалните стандарти в журналистиката са близки до тези в медицината, защото са свързани с правото на информация, от което зависи социалното тяло на индивида. Етичните и професионалните стандарти в журналистиката са едно и също. Самата етика на професията е в това да изпълняваш стандартите. Иначе обществото е сериозно заплашено – както лекар да ти предпише грешно лекарство.

Много е важно с героичния имидж, който имаш като „опълчил се срещу цензурата“, като почукаш на друга врата, да не ти отвори същият собственик. За пръв път обаче виждам такава солидарност между Нова и Би Ти Ви. В отказа на Би Ти Ви да излъчи „Шоуто на Слави“, в което Васил Иванов е изложил обвиненията и мотивите си и които шоуто представи после под формата на пресконференция, има елемент на цивилизованост, но ощетява аудиторията, защото има нужда от конкуренция. Разбира се, телевизията има право по договор да спре предаване, но това също не е цензура. Заедно с това обаче спирането на едно предаване е драстичен акт в публичната среда и изисква публична аргументация, а такава липсваше. Тя би била и трудна, защото не виждам никаква причина да не бъде пуснат в предаването някой, който е уволнен в друга телевизия. Това, че трябва да се чуе и другата страна, не е изискване по закон – такова има само за обществените медии БНТ и БНР. Разбира се, изискване е и на професионалните журналистически стандарти, но то може да се случи и в друго предаване, което и тв ръководството само може да изиска, така че темата да се развие в пълнота. Но като махнеш скандала от едно място, той избива на други места и с по-голяма сила. С референдума, лансиран от Слави Трифонов, беше съвсем друго, там бе задължително да се чуят и двете гледни точки. Но тогава спирането на шоуто бе твърде закъсняло – когато кампанията за референдума беше минала. Освен това при референдума имаше активно правене на политика. И ако си сключил договор за журналистика или за шоу, това вече е основание за разтрогване на договора.

Този медиен скандал е красноречиво доказателство, че медиите са много важен социален сектор и трябва да са обект на медиен контрол. На саморегулация – всичко важно, случващо се в медиите, трябва самите медии да го превръщат в своя тема. Нужни са авторефлективни предавания, за да се изгради медия критика. Нужна е и разследваща журналистика от медиите върху медиите.