За страничния наблюдател големият филмов фестивал навярно изглежда така: блясък, звезди дефилират по червения килим, лъскави тоалети, фоторепортери, тълпи фенове... Тази година в Берлин беше по-скромно. Имаше червен килим, но по него минаха малко звезди: Ричард Гиър, Робърт Патинсън, Хю Джакмън, „вечната“ Катрин Деньов... Фестивалната програма изглеждаше някак уморена. Навярно защото Берлинският фестивал, който е вече на 67 години, се опитва да намери мястото си в сянката на основните си конкуренти Кан и Венеция и заложи на реномето си на „политически“ фестивал, останало още от времето, когато се провеждаше в оградения със стена Западен Берлин, известен като "фронтови град" между Изтока и Запада.
Но политическото лице на фестивала се оказа в плен на политическата коректност. Селекционерите предпочитат филми, които представят една или друга популярна и актуална тема: войните и мизерията по света, бежанците, сексуалните малцинства. За съжаление, често тези актуални проблеми не са защитени художествено, защото се дава приоритет на целесъобразността. И понеже „големите“ предпочитат Кан, а Венеция се превърна в стартова площадка за интересни търсения, тук обликът на фестивала постепенно обеднява и се обезличава.
Филмовата програма не е всичко. Всеки голям фестивал има и търговски измерения. Това важи с пълна сила и за „Берлинале”. И не толкова заради продадените за десет дни близо 350 000 билета – получената сума е твърде малка, за да покрие бюджета на фестивала, който разчита както на държавна субсидия, така и на десетките си спонсори: от "Ауди" до японския производител на бижута "Тезиро", марковите часовници "Глазхюте Оригинал", "Л’Ореал" и десетки други...
Всъщност фестивалът в Берлин е сериозен импулс за икономиката на града особено през февруари, който не е особено силен туристически месец. Акредитирани са 13 000 души – 5000 журналисти и 8000 гости и участници; в Европейския филмов пазар, който се провежда в рамките на фестивала, участват 540 изложители от 66 страни, присъстват 850 купувачи, а разпространителите и търговците са близо 9000 от 108 държави. За да разширят пространството и пазарът да поеме увеличения поток от участници, се наложи да бъдат поставени допълнителни контейнери. Така че става дума за повече от 20 000 души от цял свят, събрали се в столицата на Германия за десет дни през февруари.
Абсолютно невъзможно е да намерите свободна стая в хотел по това време, освен ако не сте били достатъчно предвидливи да я ангажирате преди повече от половин година. Нямате шанс за свободна маса в ресторантите без предварителна резервация не само в центъра на града, но и в по-отдалечените квартали. И това е така всяка вечер след премиерата на поредния филм, а те са повече от 400 – организират се приеми, коктейли, партита и всякакви други забавления. Гостите използват обществения транспорт и такситата в града, пазаруват и се възползват от пролетните търговски намаления.
Може наблюдателите и специалистите да не са доволни от качеството на филмите в програмата на тазгодишния фестивал, но едва ли на същото мнение са собствениците на хотели и ресторанти, на скъпите маркови магазини в немската столица. За тях фестивалът е сериозен повод за успешен бизнес в иначе нелеките времена. Което доказва колко важен е т.нар. фестивален туризъм и какво перо може да бъде в бюджета на градовете, в които се провеждат повече или по-малко бляскави филмови събития.
Владимир Игнатовски
Текстът е публикуван в брой 9/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
