Спомняте ли си края на 2012 година и приватизацията на остатъчните държавни дялове в енергоразпределителните дружества? Тогава правителството използва една утвърдена, но непопулярна схема за извършване на операцията, така че да разполага с парите веднага. За целта Държавната консолидационна компания (ДКК) стана формален приватизатор на дяловете, за да послужи на текущите цели на бюджетната политика. Сега същата фирма отново предстои да бъде употребена по подобен начин. Ремонтът на стотици язовири ще ѝ бъде поверен, като за целта тя ще получи увеличение на капитала си от 500 млн. лева съгласно решение на Министерския съвет от 11 юли. Но вместо да преследва печалба, тя по-скоро ще действа като разплащателна агенция. Ще възлага ремонтни дейности, ще следи за изпълнението им и накрая ще превежда средства за свършената работа.
Моделът на ГЕРБ да скриват държавните политики и техните разходи в търговски дружества не е от вчера. Лошото в тази схема е, че вместо обществото да знае по всяко време как се изразходват средствата за изпълнението на една или друга дейност, те ще се скрият в капитала на държавна фирма и занапред информацията за свършеното от нея далеч няма да е публична.
Това е повече от лошо според експертите по публични финанси, които „Икономист“ потърси за коментар, защото се изкривява цялата логика на бюджетиране и изпълнение на бюджета. Възлагането на такива задачи на търговски предприятия помага, когато множество сходни операции трябва да се извършат от общини, които нито имат средствата, нито имат капацитета. В същото време натоварването на държавна компания с такива задачи означава тя да си търси парите от правителството или от местните власти, защото в противен случай ще отчете загуби. За компенсиране на извършените от ДКК разходи не се споменава нищо в решението на кабинета. Затова и с пълно основание може да се подозира, че след като работата бъде свършена, държавната фирма ще отчете многомилионна загуба. Сама по себе си и тя не е непременно лоша, но само ако се гарантира, че средствата отиват по предназначение и са похарчени ефективно. Нещо, което не сме свикнали да наблюдаваме често от държавните компании.
Другият проблем е, че така се изкривява реалната картина за състоянието на публичните финанси. Вместо загубата да се види като разход на бюджета и той да се отрази в крайния резултат за фискалната година, той ще остане скрит. Това ще помогне на страната да отчете добри резултати пред Европейската комисия и Европейската централна банка в опитите си да присъедини България към еврозоната.
Фискалният резерв обаче ще олекне. По същия начин в миналото беше използвана и Българската банка за развитие (ББР). Бидейки платежен агент по програмата за саниране, а по-рано и като факторинг институция за изкупуване на общински дългове, ББР позволи разходи за няколко милиарда лева да се разсрочат в няколко години и помогна бюджетите за същите периоди да изглеждат значително по-добре, отколкото са в действителност.
Натрупването на подобни специални поръчения за държавните компании обаче води до един добре познат резултат. БДЖ, НЕК и държавните топлофикации редовно се обричат на загуби и финансов колапс заради опита на правителствата да провеждат социална политика с изкуствено ниски цени за тяхна сметка. Резултатът от прилагането на този модел рано или късно ще се види, защото макар и да не се осчетоводяват като бюджетен разход, средствата излизат от фискалния резерв, а той също е измерител за стабилността. И ако се ползва като параван за отлагане на реформи, ще се изправим пред вече познати резултати.
Текстът е публикуван в брой 31 /2018 г. на списание "Икономист" от 3 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
