Враг пред портата или съдружник по неволя

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 05 August 2016 13:22 >

Автор Стефан Антонов

Когато започва масовото производство на автомобили, американските железопътни компании реагират с пренебрежение. Нашият бизнес е друг. Когато самолетостроенето започва да се развива, вече е твърде късно. Всички те са в транспортния бизнес, но проспиването на прогреса е изтикало железниците. Тази грешка днес не се повтаря от банковите институции. Макар че голяма част от тяхната дейност става обект на конкуренция от технологичните компании. Международни преводи, плащания на дребно и дори кредитна дейност започват да се осъществяват от технологични компании. Днес техният сектор, наричан за краткост Финтех (от английските думи finance и technology – fintech), е сред най-бързо разрастващите се направления на информационните технологии и само за периода от 2013 до края на 2015 година те се увеличиха почти петкратно от 4 до 19 милиарда долара в световен мащаб. Враг пред портата, или съдружници по неволя, финтех и банковата индустрия оперират все по-близо едни с други, конкурират се, взаимно се теглят нагоре и обогатяват набора си от услуги. Понякога се сливат, но едно е сигурно – носят огромни печалби за онези, които знаят как да плуват в най-бързите води.


Средата за това развитие е повече от благоприятна. По данни на фонда за рискови инвестиции „Антемис“ две трети от американците, родени след 1990 година, отиват с по-голяма охота на зъболекар, отколкото имат желание да се запознават с общите условия на услугите, които им предоставят банките. За една трета от същия контингент банките, каквито ги познаваме днес – клон, кредитни инспектори, касиерки, няма да съществуват в следващите пет години. Комбинирайки социологията и анализирайки пазара, експертите на „Антемис“ прогнозират, че към 2020 година небанкови технологични компании ще предлагат услугите, които днес формират една трета от приходите на банките, и ще заплашват да привлекат печалбите от този дял към себе си.
Това става по много начини. Днес можете да вземете заем от приятел през мобилния си телефон. Можете и да го върнете по същия начин. Можете да превърнете смартфона си във фискален апарат и да приемете плащане с карта на свой клиент.


Освен широко популярните платформи за групово финансиране (crowd funding), при които може да намерите финансова подкрепа от хора, които просто обичат да дават тласък на обещаващи идеи, вече има и компании, през които можете да наберете дялов капитал от напълно непознати, без да се налага да листвате компанията си на борсата. Пионер в този бизнес е шведската fundedbyme.com. В Сан Франциско пък оперира lendingclub.com, които позволяват на малките стартиращи бизнеси да си осигурят заемен капитал до 35 000 долара, без да кандидатстват в банки или да издават корпоративни облигации.
Бизнесмоделът и на двете компании е базиран на комисиони, които събират от инвеститорите, на които намират добри обещаващи вложения, и от компаниите, които търсят разрастване.
Водещ принцип при тези бизнеси е, че свързват търсещите и предлагащите пари по нов начин, заобикаляйки класическото посредничество на банките. Ако една банка носи отговорност за вложенията на клиентите си, тя ще е задължена да обезпечи вземането си чрез ипотека или залог на друг актив. Интернет платформите обаче позволяват множество малки кредитори да отпуснат суми, които са готови да изложат на риск срещу възможността да получат по-висока доходност от стандартния банков депозит. Това прави играта честна, макар и при по-високо ниво на риск.


Тук банките са поставени в същата ситуация като класическите таксиметрови компании, изложени на конкуренцията на Uber. Лицензираните превозвачи осъществяват превози по занятие, а не в свободното си време, и поради това са длъжни да пращат автомобилите си на технически прегледи, а шофьорите на психотестове. Имат диспечерски персонал, който да обработва телефонните поръчки за такси и администрация, която да следи за франчайз отчисленията и клиентските оплаквания. Затова не е чудно,че Uber успя да нанесе толкова тежък шамар на таксиметровата индустрия.
При банките положението е същото. Те оперират с чужди пари и са длъжни да разработят процедури за благоразумното им управление , да поддържат кредитна администрация, звена за управление на риска, физически клонове за приемане на пари в брой и т.н. Все разходи, които финтех компаниите не са длъжни да правят. И макар техният бизнес да не е предназначен за масовия клиент, който търси сигурност и регулирана среда, очевидно е, че има достатъчно рисково настроени потребители, които са готови да се откажат от банковото посредничество, за да спечелят повече, ползвайки онлайн платформите на новата конкуренция.


Този процес води след себе си няколко последствия. От една страна, класическите финансови институции са принудени да гледат как доходоносен бизнес им се изплъзва от ръцете и това прави недоволни техните акционери. От друга страна, финтех индустрията прави възможно значителното ускоряване на паричното обращение. А това, както е известно от учебниците, най-често кара икономиката да расте с по-бързи темпове. Комбинацията от двете явления прави финтех индустрията едновременно враг на класическия бизнес, но и необходимост в днешно време, и тепърва предстои да видим как процесите ще се развиват.


„Така както няма да познаем енергийните компании след десет години, така няма да познаем и банките. Не само защото небанкови институции ще предлагат услуги, които днес основно се предлагат от банките, а и защото самото естество на финансите и финансовите услуги ще се е променило. Това няма да се дължи само на промени в банкирането, а на цялостна промяна в областта на икономиката. Дигитализацията и новото ниво на информираност, както и политическите промени в света, трансформират всички сектори. Примерът с енергетиката е удачен, защото показва как въпреки голямата държавна регулация той изживя сериозна трансформация и може да даде добра представа за мащаба на промените, които предстоят във финансовия сектор“, коментира Мартин Заимов, който е председател на надзора на Сосиете Женерал Експресбанк.


Това, за което според него не може да се говори абстрактно, са регулациите. Те винаги задават конкретни правила и диктуват темповете, с които се развива един бизнес. Заимов признава, че има държави, в които регулаторната среда позволява нещата да се случват в по-голяма степен, отколкото в други, но не се наема да коментира кой път за развитие на регулациите е най-правилен.
Според професора по икономика и бивш член на Управителния съвет на БНБ Николай Неновски финансовите институции и технологиите все повече ще се преплитат и това води до нови, хибридни и трудно регулируеми от държавата комплекси. Държавното регулиране следва траекторията на постоянно догонване на иновациите в технологиите и е поставено под натиска да бъде на технологичното равнището на частния сектор.


„Смятам, че банките ще се приспособят към този тип бизнес и ще се оформят съвместни структури с технологичния бизнес. Това няма фундаментално да промени банковото дело, ще увеличи скоростта на парите, т.е. ще създава повече ликвидност, а може да намали паричния доход за държавата, тъй наречения сеньораж. Но този доход от държавен отчасти ще стане частен, което означава, че няма напълно да се изгуби за обществото“, обясни той.


Професорът посочи финтех компаниите като изключително полезни за развитието на някои африкански държави. Кения е най-добрият пример за мобилно банкиране, защото не банка, а местният мобилен оператор Safaricom разработи цялостна система за разплащания, трансфери и кредитиране, наречена MPESA, и нейното развитие принуди банките да се приспособят към телефонните оператори. „В повечето африкански страни това е изключително мащабно явление, което се стимулира от властите, и парадоксално на пръв поглед – дори от централните банки. То води до силно свиване на трансакционните разходи и до значително разширяване на достъпа до финансови и банкови услуги, като по изчисления на Африканската централна банка от 2015 година на всяка трансакция се спестяват по 3 долара“, аргументира се професорът. Заради успеха в Кения този модел вече се разширява и навлиза в Сенегал, Етиопия, Афганистан и във Филипините, а достъпът до финансови услуги чрез телекомуникациите е сред приоритетите за фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.


Разбира се, развитите страни също не изостават. JP Morgan започна стратегическо партньорство с технологичната компания за кредитиране On Deck. Citigroup също се насочиха към развитие на финтех компании за всяко от стратегическите си бизнеснаправления – потребителско и инвестиционно банкиране. От „Форчън“ описват този модел като творчески безпорядък, при който едната ръка не знае какво прави другата, но и го определят за печеливш, защото банката увеличава своите клиенти и навлиза ударно там, където повечето банки все още са аутсайдери.

У нас


В България индустрията също си пробива път в няколко направления, макар и да е трудно да се измерят темповете, с които се развива. Общото при всички тях е, че не управляват чужди пари и нямат достъп до средствата на клиентите си, както правят банките. Моделите на развитие са няколко – платежни институции, компании за бързи кредити, или аутсорсинг, които осигуряват в техническо отношение услуги, предлагани в различни краища по света.
В първите два случая компаниите се регулират от Българската народна банка, като правилата на бизнеса им са разписани съответно в Закона за платежните услуги и платежните системи и в Закона за кредитните институции.


Когато извършваме плащане през е-pay или друга система, ние се възползваме от услугата на компании от сектора на платежните институции. Благодарение на тях е възможно днес да заплатим абсолютно всички сметки за комунални услуги, без да напускаме дома си. Вярно, че същите услуги се предлагат и от електронните интерфейси на повечето банки, но за да ползваме услугите на платежните институции, не е задължително да ходим в банков клон. Тяхното предимство е, че също като банките осигуряват трансфер на средства от една банкова сметка до друга, но трансакционните разходи са много по-ниски.
Ако човек е превеждал средства по банков път, той навярно се е сблъсквал с ужасяващо високите такси, които банките събират – между 10 и 20 лева. На макрониво явлението добива забележителни размери. Приходите от такси и комисиони на банковата система са достигнали 512 млн. лв. през първата половина на годината при разходи за тази дейност на стойност 66 млн. лв. Отново за същия период се вижда, че постъпленията от лихви на банките са за 1,6 млрд. лв. при разход за лихви от 263 млн. лв.


Разгледани в съвкупност, тези данни показват, че макар и приходите от преотдаване на чуждите пари да тежат тройно повече като фактор за формиране на банковите печалби, таксите и комисионите носят по-висока добавена стойност. И как няма да е така, ако преводът към роднини в чужбина струва колкото обяд в средно добър ресторант.


„Ако живеете в София и наредите банков превод на средства до Солун или до Варна, и в двата случая ще се генерира някакъв XML код, с който банката на фирмата или човекът отсреща ще бъде уведомен за захранването на сметката. Преводът до Варна обаче ще струва няколко лева, а до Солун ще струва десетки евро. Този разход отнема средства от бизнеса и намалява неговата конкурентоспособност. И докато банките поддържат толкова високи такси за услугите си, винаги ще има пространство за навлизане на финтех компании, които да предложат по-евтина и по-бърза услуга“, коментира Филип Мутафис, партньор в Paysera - България. Компанията е франчайзинг партньор на литовския технологичен стартъп и позволява на физически лица и бизнесорганизации да осъществяват плащанията си по интернет от своята банкова сметка до тази на човека или фирмата отсреща, без да се налага да влизат в банков клон. Услугите на компанията включват още обмяна на валута при курсове, които се различават с хилядни от референтния на БНБ, и още по-широк набор от решения за бизнеса.


Проникването на финтех сектора в България обаче продължава да е относително ограничено. Българите продължават да са предпазливи и да залагат на класическите методи за плащане, като по различни оценки от банковия сектор ползването на електронно изостава до девет пъти от средното равнище в ЕС.


Въпреки това инвестиции в сектора не липсват дори и от най-големите. Старши мениджърът в направление „Специални проекти“ на Уникредит Булбанк Филип Генов съобщи пред „Икономист“, че институцията вече е инвестирала в подобни компании. „Защо да го допускам – в УниКредит Булбанк ние вече го правим, и при това по възможно най-полезния за всички начин – помагаме им да се раждат, инвестирайки капитал и нашето време, енергия и професионализъм в тях“, каза той. За Генов технологичните иноватори носят повече възможности за партньорство, отколкото за икономически значимо конкуриране със сериозните банки. Като пример дава ПейПал, която първоначално се бе засилила да „закопава“ банковата система, но към момента вече открито заявява, че вижда в нея допълващ партньор.
Не на последно място, се нареждат и центровете за техническо обслужване на финтех компании с дейност по целия свят. Ако в дните, през които този брой е актуален, се разходите по столичния булевард „Цариградско шосе“, от дясната му страна в посока към Орлов мост ще видите голям билборд, с който компанията Paysafe набира служители в България. Те не създават продукт, от който да се ползват само български потребители. У нас обаче вече са наети над 600 души, които работят за централата на компанията и с кодовете, които пишат, помагат на компанията да предлага услугите като платежна институция за международни трансфери и предплатени карти с отстъпки, при покупки в различни търговски обекти.


Описана по този начин, финтех индустрията изглежда като нещо средно между новото „Елдорадо“ и последния балон, който предстои да бъде спукан. Каквото и да е финансовото развитие на този сектор обаче, едно е сигурно – има нови технологии и те предлагат решения, които правят паричното обращение по-лесно, по-бързо и по-евтино. И дори един ден секторът да премине през онази трансформация,която са изживявали всички други области, където балонът се е пуквал, фундаменталната полезност за клиентите ще остане.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ