Столичната община готви поредното увеличение на зоната за платено паркиране в София. Ако предложението бъде прието, през ноември площите, където трябва да се пуска SMS или да се трие талонче, за да оставите колата, ще се увеличат с 5500 места, разширявайки обхвата на т.нар. зелена зона. Така местата за платено краткосрочно паркиране в столицата ще станат 27 000 в края на годината.
Новите платени територии включват части от районите „Красно село“, „Лозенец“, „Оборище“ и „Възраждане“. На територията им и досега действат подобни зони, но вече обхватът на платеното паркиране ще покрие изцяло „Оборище“ и „Лозенец“.
Зоната за платено паркиране нараства прогресивно – през октомври 2017 г. тя беше разширена с около 4700 места, които обхванаха района на долната част на „Лозенец“, както и част от район „Средец“ между булевардите „Михай Еминеску“, „Евлоги и Христо Георгиеви“, „Цариградско шосе“ и ул. „Хан Омуртаг“.
През последните десетилетия зоната за платено паркиране се оказва единственото работещо решение на проблема с неправилното паркиране в столицата и други големи градове. Нейното разширяване допринася и за т.нар. европейски облик на градовете – със свободни от автомобилите тротоари, ясна маркировка, нови пътни знаци, рехабилитирани тротоари. Заради невъзможността да оставят автомобила си безплатно на улицата близо до работното място много хора, заети в съответните райони на платено паркиране, изоставиха автомобилите и намериха нови начини за придвижване – чрез градския транспорт, велосипед или друг начин, избягващ паркирането. А жителите на районите, които са обхванати от зоните за почасово паркиране, трябва да си купят годишна винетка за 100 лв., за да могат да го паркират свободно близо до вкъщи.
Но разширяването на зелената зона води до проблеми за съседните квартали, които не са обхванати от нея. Автомобили, които доскоро са били свободно оставяни по улици и качвани по тротоари, след въвеждането на новия ред се преместват в съседните райони, като „налазват“ всички възможни свободни пространства – тротоари, зелени площи, пешеходни пътеки, кръстовища и предгаражни пространства.
Липсата на достатъчен контрол за неправилно паркиране води до натиск за разширяване на зелената зона. Жителите на засегнатите райони започват да организират подписки и да подават сигнали в районните администрации, като искат въвеждане на зона за контролирано паркиране и на тяхната територия.
„Политиката на общината и съответно на Центъра за градска мобилност (ЦГМ), който е 100% общинско дружество, е инициативата да излиза от гражданите“, казва Румяна Милова, член на съвета на директорите на ЦГМ и директор на дирекцията „Паркиране и мобилност“, която е пряко отговорна за зоната за почасово платено паркиране. „Даже в Лозенец още от първото разширение през м.г. докладът на кмета предвиждаше целия район, но Общинският съвет реши първо в един район да се разшири зоната, за да се види какъв ще е ефектът“, припомня тя.
За едни 100 лева в Лозенец
Създаването на зона за платено паркиране в долната част на Лозенец доведе до сериозно натоварване в горната му, „безплатна“ част. От ЦГМ отбелязват и много случаи, при които постоянни жители от долната част местят колите си в горната само за да не плащат винетка.
Много граждани, които имат гаражи и дворове и не ги използват, започват да им намират употреба след въвеждането на зоната за платено почасово паркиране. В някои случаи предварителните проекти не са предвиждали вход за двор или гараж, защото се вижда, че дворът е обрасъл с трева и не е влизал автомобил в него. Но се налагат промени в схемите, защото гражданите се усещат, че може да използват имота си, за да паркират, вместо да купуват винетка.
В обхвата на зоните като че хората се научиха да спазват закона. Миналата есен, преди да влезе в сила новото разширение, на ден е имало по 500 – 600 коли, санкционирани със скоби. Но сега, когато паркоместата са с 5000 повече, а и проверяващите също са по-голям екип, броят на нарушителите е същият, показва статистиката.
Частично решение
Платените зони за паркиране създават ред в районите, където действат. Но в останалата част от столицата хаотичното паркиране създава неудобство, като поставя в риск от прегазване пешеходците, хората с увреждания, майките с колички и дори велосипедистите, чиито велоалеи (където ги има) са заети от автомобили.
„Принципно целият град трябва да е с регулирано паркиране. Дали ще е платено, или безплатно, но само регулирано, зависи от общината. Но така, както е в момента, зоните за паркиране нямат за цел да регулират паркирането, а да приберат колкото се може повече пари“, казва Гергин Борисов от неправителствената организация „Спаси София“. „Когато се прави зона за регулирано паркиране, това не означава всяко възможно място да направим на паркомясто. Целта е да ограничим максимално паркиращите в съответната зона, като се осигурят места с приоритет за хората, които живеят в нея, и се добавят малко отгоре за приходящи“, обяснява той.
В това отношение все пак има известна промяна, като инициативата е оставена в ръцете на гражданите, които могат да внесат предложение за намаляване на паркинг местата за сметка на оставянето на повече свободни площи особено около местата, където излизат автомобили от подземни гаражи.
Тази година ЦГМ предложи, след като бъдат изготвени схемите за организация на движение и паркиране в новите подзони, те да бъдат предоставени на гражданите чрез кметовете за срок от 1 месец да ги разгледат и да кажат становището си. Ако е законосъобразно и целесъобразно, промените ще бъдат направени, преди да започне въвеждането на зоната.
В „Лозенец“ проблемът с паркирането е повсеместен – има паркове, търговските и офис центровете стават все повече и повече. Но това не е проблем само за този район. Разширяването на зоната в жилищните квартали ще продължава.
И сега има предложения от „Студентски град“ и „Слатина“, като следващият етап сигурно ще обхване и „Иван Вазов“. Макар че ако в Студентския град се въведе зелена зона, тя трябва да бъде с други правила за домуващите, защото по-голямата част от жителите на квартала не са софийски граждани и нямат постоянна регистрация, смята Милова.
Сметките
Зоните за почасово паркиране не само са източник на сериозни приходи за общината, но ѝ носят добра печалба. Ето един пример. Прогнозните приходи от предстоящото тази година разширение с 5500 места са в размер на 4,277 млн. лв. годишно и те надвишават с 1 млн. лв. еднократните разходи за инфраструктура и техника, показва финансовата обосновка на ЦГМ.
За осъществяване на дейностите общинското дружество ще трябва да назначи 82 служители, като за тях прогнозен годишен разход за заплати е 947 993 лв. – средно по 963 лв. на човек на месец.
Еднократните разходи за нови 5500 паркоместа са 2,329 млн. лв., като включват обособяване на офис за издаване на стикери за платено паркиране, купуване на 160 технически средства за принудително задържане тип „скоба“, осигуряване на 12 специализирани автомобила за екипите на ЦГМ, както и купуване на 60 електронни устройства за контрольорите. Общата сметка, заедно със заплатите, е 3,277 млн. лева.
В същото време очакваните приходи на база на постигнатите през 2016 г. резултати са 2,567 млн. лв. от плащане на паркиране чрез SMS и талони – средно по 342 лв. на месец на място. Към тях се добавят и приходите от принудително задържане със „скоба“, които са 892 800 лева. При такса от 30 лв. за освобождаване, това е по 2480 „скоби“ на месец, или по 83 дневно. В режим „Служебен абонамент“ се очакват и приходи от 450 000 лв. за 100 паркоместа, по 4500 лв. годишно от място. Най-малък е делът от приходите, очакван от продажбата на винетни стикери за живеещите на постоянен адрес в новия обхват на зоната – точно 366 666 лв. (без ДДС) от 4400 паркоместа.
Както се вижда, оперативните разходи за поддръжка на зоните за платено паркиране не са високи и затова от управление и контрол на паркирането в зоните ЦГМ реализира висока печалба. Колко е тя, не е ясно, защото парите отиват в общата сметка на дружеството. През 2017 г. приходите на дирекция „Паркиране и мобилност“ възлизат на 24,5 млн. лв., а печалбата на ЦГМ е 12,7 млн. лева.
Така че „бизнесът“ върви, но проблемите с „дивото“ паркиране остават.
„От много години слушаме за синя и зелена зона, но когато бяха направени, обяснението беше, че те ще финансират строителството на паркинги. В София не е построен нито един нов паркинг. Столичната община и ЦГМ не са построили нито едно място в подземен паркинг, единственото, което е направено, са буферните паркинги на метрото, които са построени от метрото, ЦГМ в момента ги взеха и проблемите с тяхното ползване започнаха“, казва Гергин Борисов. „Докато Столичната община не започне да инвестира в строителство на паркинги и докато зоните за паркиране не започнат да стават зони, в които намаляваме паркирането чрез регулиране, дотогава няма да се случва нищо освен едно механично разширение на зелената зона“, убеден е Борисов.
София има нужда от много други зони – например от жълта, където паркирането е регламентирано, но безплатно и където ако паркираш извън обозначените места, задължително подлежиш на репатриране на автомобила, съветва експертът.
Според Борисов има нужда в междублоковите пространства в големите комплекси да се построят паркинги, защото съществуващите от комунизма „алейки“ са направени за ниво на моторизация много по-ниско от това, което имаме в момента. Някога на 3 или 5 апартамента се е падал по един автомобил и паркоместата са смятани по този показател. В момента в повечето домакинства има по две коли.
„В комплексите трябва да се изграждат многоетажни паркинги и това трябва да става отново чрез заявената цел на синя и зелена зона, която беше, че тя ще финансира строителство на паркинги. Но парите от нея изчезват, никой не ги знае къде са. А това са милиони на година“, добавя той.
Все пак от тази година ЦГМ вече отделя по 2 млн. лв. от приходите си за ремонт на тротоарите, но само в зоните за платено паркиране. По кварталите това се извършва от районните кметове, които дават приоритет на тротоарите край училища и здравни заведения.
„Смятам да направя всичко, за да се усети в града някаква положителна промяна“, казва Румяна Милова. Тя ще внесе като предложение в общинската комисия по транспорт и безопасност на движението да възложи на ЦГМ монтажа на антипаркинг колчета и в пространства извън зоните за платено паркиране, като например по границите на зелените площи.
Самите колчета не са добро решение – те не са устойчиви на вандализъм и капачките им се чупят умишлено от гражданите. Сега се експериментира с решение колчетата да бъдат заместени от издигнати по-високо бордюри на тротоарите, за да не могат колите да се качват отгоре.
Паяците идват
Проблемът с автомобилния натиск при разширяване на зелената зона може да се реши с подобряване на организацията на движението - където е възможно да се направят еднопосочни улици, но трябва и засилен контрол за спазване на Закона за движение по пътищата.
Тук идва редът и на автомобилите за репатриране на неправилно паркирали коли – т.нар. паяци. Преди дни ЦГМ получи нови 10 возила, което ще помогне доста в работата на дружеството. От старите ще останат 8, като 3 ще са в резерв. Така ще действат постоянно 15 машини.
„Паяците” ще работят и в извънработно време, както и в събота и неделя. Има и два нови големи „паяка“, с които могат да се репатрират бусове и по-големи джипове.
Плановете на ЦГМ разделят града на пет района, като ежедневно„паяците“ ще работят плътно в един от тях. Но графикът е на случаен принцип – няма гаранция, че след като един ден са събирали автомобилите от тротоари и градинки в един район, на другия ден няма пак да се върнат там. И
Как е в други столици
Първите платени паркоместа за почасово паркиране в София тръгват през 1989 г. по части от булевардите „Александър Стамболийски“ и „Гурко“. Тогава са поставени и паркингметри – автомати за таксуване с монети, които много бързо са вандализирани.
В цял свят тенденцията при управление на паркирането в големите градове е непрекъснато увеличаване обхвата на зоните за контролирано платено паркиране. В Амстердам и Лондон зоните за почасово платено паркиране обхващат почти целия град, като в тях не са включени само индустриалните зони. В Краков и Любляна контролираното платено паркиране също е обхванало почти целите градове. В Копенхаген, Белград и Виена освен зони за почасово платено паркиране са въведени и зони за безплатно контролирано паркиране - само с ограничение във времето, в крайните райони на градовете. В Белград паркоместата в зоните за почасово платено паркиране са 25 000.
Текстът е публикуван в брой 26 /2018 г. на списание "Икономист" от 29 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
