До края на септември здравният министър ще представи през парламента концепция за здравното осигуряване

До 30 септември 2018 г. министърът на здравеопазването Кирил Ананиев трябва да представи за обсъждане в Комисията по здравеопазване на Народното събрание концепция за развитие на здравното осигуряване в България и за секторни реформи в сектора на здравеопазването с конкретни цели и срокове за изпълнението им. Това реши парламентът след разисквания по питане на депутати от БСП към министъра относно Националната здравна карта. Концепцията трябва да се представи след широко обществено обсъждане с всички заинтересовани страни, а резултатите от обсъждането да се представят на Комисията по здравеопазване, предаде БТА.

В рамките на разискванията от БСП заявиха, че не приемат сегашния вариант на Националната здравна карта, защото в нея "има твърде много стъкмистика и е изчислена на неверифицирана здравна информация". По думите на Георги Йорданов здравната статистика не представя истинските данни за заболеваемост, потребности от хоспитализации и необходимост от лекарствена терапия. Сериозен проблем е липсата на медицински кадри като медицински сестри, акушерки и лаборанти. Картата мълчи по този въпрос, заяви Йорданов. Според левицата картата не изпълнява основната си цел - да представи потребностите от достъпна и качествена медицинска помощ за всички български граждани независимо от тяхното местоживеене. Решението е в електронното здравеопазване, смята Йорданов.

Сбъркана е философията на Националната здравна карта, заяви Нигяр Джафер от ДПС. Според нея това най-вероятно ще доведе до концентрация на здравните грижи в 5 големи града и след още 5 години достъпът в другите части на страната ще бъде изключително затруднен. Тези диспропорции ще бъдат задълбочавани, прогнозира тя.

Здравната карта трябва да дава дефицитите, да се опитва да решава проблемите в регионите със затруднен достъп до здравеопазване, смята Джафер. Според нея в центъра на сегашната карта е броят на леглата в болниците. Свръхфиксацията в броя на леглата, а не в проблемите на пациента и в достъпа до здравни грижи, е изключително порочна, каза Джафер. Според нея налице са опасни тенденции - задълбочаване на дисбалансите /свръхпредлагане в столицата и в още няколко града за сметка на другите райони/ и още нива на лимитиране. Ограничаване на броя на леглата е стесняване на лимитите, които вече съществуват за лечебните заведения, допълни тя.

Джафер препоръча на министъра да насочи усилията си към представяне на новия здравноосигурителен модел. Това не е нещо, което трябва да се пази в дълбока тайна, а да бъде широко обсъждано, за да получи възможно най-широка подкрепа - експертна и политическа, коментира тя.

Националната здравна карта не създава напрежение, функционира повече от месец и системата по никакъв начин не промени своя начин на работа, каза Даниела Дариткова от ГЕРБ. По думите й картата е била нужна заради непропорционалното разрастване на различните видове медицинска помощ и различните видове лечебни заведения. Основното й предназначение е да видим наличностите и да можем да планираме развитието на сектора, за да има еднакъв достъп на всички български граждани до медицински грижи, посочи тя. Дали правилно е подбрана методиката, това е било въпрос на публично обсъждане, допълни Дариткова.

Окончателният вариант на Националната здравна карта включва 33 481 легла, след периода на обсъждане са добавени 608 легла повече, каза тя. С тези легла могат да се осигурят 2 409 326 хоспитализации, посочи тя. По думите й 46 процента от седеммилионното население на България може да се лекува в болница. В ЕС се налагат 17 340 хоспитализации на 100 000 население, в България са 31 587, т.е. два пъти повече, каза тя.

В годините неглижираме профилактиката и превенцията, неглижираме извънболничната медицинска помощ, посочи Дариткова. Имаме една хипертрофирала болнична помощ и слабо развита доболнична помощ, с това предизвикателство трябва да се справим, отбеляза тя. За да се решат всички проблеми, ние трябва да търсим решение за усъвършенстване на здравноосигурителния модел, смята Даниела Дариткова.