Заедно: Експерти, представители на неправителствени организации и политици обсъждаха на 22 юни как да се намалят рисковете пред общественото здраве
Въздухът, който българите дишат, е сред най-замърсените в Европа. Сред челниците сме и по тютюнопушене, без да се забелязва тенденция към спад. Храним се нездравословно, обездвижени сме, което води до високи дялове на затлъстяване на населението във всички възрасти. Това са сериозни предпоставки за множество заболявания, но ние масово пренебрегваме дори профилактичните прегледи. Заплахите пред общественото здраве и добрите практики на противодействие срещу тях обсъждаха експерти, политици, представители на бизнеса и на гражданското общество на организираната от сп. „Икономист“ дискусия „Здравословната среда – рискове и работещи модели“, провела се на 22 юни в столичния хотел „Балкан“. Представяме ви тезите и аргументите на основните участници в нея.
По-дълъг живот
Средната продължителност на живота у нас е 74,7 години – втората най-ниска в ЕС, с 6 години по-малка от средната за Съюза. 80% от смъртоносните заболявания се дължат на хронични незаразни болести – сърдечно-съдови, онкологични, диабет и т.н., каза Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. А поне 40 на сто от общата тежест на болестите се дължат на поведенчески рискови фактори – тютюнопушене, нездравословно хранене и слаба физическа активност. Около 20% от смъртността у нас, т.е. около 20 000 смъртни случая годишно, могат да бъдат предотвратени.
Хасърджиев посочи изследвания и практики в развитите страни, които могат чувствително да подобрят общественото здраве. Така например според изчисления на Института по медицина на САЩ индиректните разходи, свързани с хронични заболявания, които могат да бъдат превантивни и които повлияват на трудоспособността на служителите, възлизат на над 1 трилион долара годишно. Масираната борба с тютюнопушенето в края на миналия век е намалила наполовина тази зависимост, но според института, ако и затлъстяването се ограничи със същия обем, то разходите за здравеопазване в страната ще спаднат с $58 млрд. годишно. А според доклад на Американския център за контрол на заболяванията и превенция средната продължителност на живота в САЩ през ХХ век се е увеличила с 30 години, като главните причини за този огромен напредък са именно действията за подобряване на общественото здраве: чиста вода, повишаване безопасността на превозните средства, програми за ваксинация, програми за безопасни условия на труд, намаляване на тютюнопушенето и др.
Хасърджиев изтъкна и икономическите ефекти от здравословната среда на живот. По-високите екостандарти за чистотата на въздуха, наложени в САЩ със специален закон, довеждат до по-малки емисии на фини прахови частици от индустрията и автомобилите, в резултат на което до 2010 г. смъртността от това е намаляла със 160 000 души, а се очаква да намалее до 2020 г. с 230 000. Изгубените работни дни са спаднали през 2010 г. с 13 млн., а през 2020 г. се очаква те да бъдат намалени със 17 млн.
Във Великобритания пък успехът на програмата за намаляване употребата на сол се изразява в намаляване с 36% на смъртността от инсулт и коронарна болест на сърцето, което от своя страна спестява разходи на медицинската и социалната система. Също така изследвания в Обединеното кралство показват, че употребата на електронни цигари е с 95% по-малко вредна от тази на традиционните.
Гражданите притискат властите
„Както Тодор Живков бе разпоредил след аварията в Чернобил – ще си мълчим, така бе дълги години у нас и с фините прахови частици“, каза предприемачът Стефан Димитров, един от двамата инициатори (заедно с Николай Лулчев) на проекта AirBG.info на фондация „Код България“. През февруари 2017 г. по модела на германската Luftdaten.info (създадена през 2015 г. в Щутгарт) тръгва гражданската платформа за измерване замърсеността на въздуха. Всеки сам вкъщи може да си направи измервателна станция, като разходите за оборудването са около 40 евро. Ентусиастите около Димитров и Лулчев започнали с 15 станции, а те днес вече са над 650 в цялата страна, като денонощно и в реално време подават данни за нивото на замърсеност с фини прахови частици. Всеки ден се появяват по около 50 такива станции в различни точки по света. На Airtube.info – с една от най-добрите визуализация в света, продукт на доброволна българска творческа работа, в реално време може да се види състоянието на въздуха на всяко място или по-широка територия и да се прави анализ за произволен период във времето назад.
Димитров е критичен към местните и централните власти – „изнамерихме малка машинка, с която да виждаме дали властите, на които плащаме заплатите, си вършат работата“. Целият проект струва около 50 000 лв. и това са все пари на доброволците, с нула публични инвестиции. До момента станциите са направили над 42 млн. измервания. Първоначално властите поставяха под съмнение техните данни, но скоро се оказаха принудени да ги съпостяват – какъвто проблем в Германия не е имало още от самото начало. Сега данните на екоинспекцията и на гражданските станции съвпадат в много голяма степен. Според измерванията на AirBG.info за последния отоплителен сезон, продължаващ 160 дни, въздухът в София е бил със замърсяване над допустимите норми в 70 дни (44% от отоплителния сезон). В Пловдив – 86 дни (54%), във Варна – 48 дни (30%), а в Благоевград – 98 дни (61%). В най-пиковите дни на замърсяването, обикновено вечер между 18 и 22 ч., в четирите града нивото на фини прахови частици е достигало до 30 пъти над пределно допустимата норма.
Според цитирани от Димитров данни 7 млн. души годишно умират в света от замърсена среда. А у нас по данни на Световната здравна организация за 2015 г. всеки ден от фини прахови частици умират 37 души, докато от пътнотранспортни произшествия – двама. Разбира се, здравните експерти не могат да изведат директни причинно-следствени връзки от замърсен въздух и смъртоносно заболяване, но безспорно нездравословната среда е фактор, който предизвиква или утежнява редица заболявания.
Гражданската активност на Стефан Димитров неминуемо води към радикална критика – „поставяме стандарта на живот и евтините удобства по-високо от здравословната среда“. Нещо повече, властите у нас лесно могат да се влияят от икономически интереси. „Основният вносител на течни горива е в пряка връзка с политическите партии. А вносителите внасят по-малко акциз от вносителите на цигари. Тези хора захранват една друга мафиотска структура – НЗОК, която с 5 млрд. не може да се справи по-добре, отколкото със 700 млн. през 1998 г.“, гневен е Димитров.
Все пак той отчита един голям успех – въпреки че властите на централно и на местно ниво продължават да се страхуват да дадат трайни решения, само за една година от стартирането на гражданската инициатива темата за мръсния въздух вече не е табу.
По-радикални мерки
Според Иван Паспалджиев от denkstatt България спешните мерки, които трябва да се вземат за подобряване чистотата на въздуха, включват ограничаване скоростта на движение на автомобилите, ограничаване достъпа за коли в определени градски зони, безплатен обществен транспорт, намаляване обема на производство на някои индустрии, забрана за изгаряне на дървесина. Паспалджиев е категоричен, че задължително трябва да се заменят старите неефективни печки за твърдо гориво, като се създадат икономически стимули и подпомагане на семействата, както това е станало в редица европейски страни. Коминните филтри не са ефективни, защото са безсмислено скъпа инвестиция, която не решава проблема, а само интензитета на замърсяването. Освен това филтрите за комини са за дърва, а у нас се горят въглища, парцали и пр. Това, което няма как да се промени, са географските дадености – София е в котловина и това е главното условие за лошия въздух. Освен това 20% от замърсяването с фини прахови частици в столицата идва от другаде – от Перник, Сахара и пр.
Как се справят други столици
Париж е сред отличниците в мерките и кампании за подобряване качеството на въздуха. Порталът www.airparif.fr информира за текущо състояние на въздуха, два пъти дневно публикува и прогнозни данни, а при сериозно замърсяване информира властите, медиите и гражданите. Мобилни приложения дават оценка на вредните емисии според избрания маршрут и транспортно средство. AIRLAB пък е общност, в която от стартъпи до големи компании, научни институти, държавни органи и граждани дават своя принос за подобряване качеството на въздуха.
ВИЖТЕ ЦЯЛАТА ПРЕЗЕНТАЦИЯ ТУК
Londonair към King‘s College London дава информация за замърсяването в реално време плюс абонамент за прогнози.
Виена реализира информационна кампания за правилно отопление с дървесина - http://www.richtigheizen.at.
Все по-голямо внимание се обръща на образователните инициативи, насочени към ученици и деца, които създават култура и знания как да се подобри въздухът. Добри примери за това са два образователни уебсайта в Шотландия: Детективи за замърсяване на въздуха (children.scottishairquality.co.uk/) – проект, насочен към деца от началното училище, и Clear The Air http://cleartheair.scottishairquality.co.uk/, за деца на 12 – 15 години. Италия също може да се похвали с интересни образователни инициативи за най-малките - progettoambientiamoci.it.
Само 30% ходят на профилактичен преглед
Само 30% от населението ходи на профилактичен преглед по данни на здравната каса, но процентът е дори по-малък, защото част от тях се отчитат като прегледи само формално, каза Григор Димитрв от Българската стопанска камара, който е член на Надзорния съвет на НЗОК. Според него на всеки, който не мине на задължителния годишен профилактичен преглед, трябва да му се спрат здравноосигурителните права. „Както учим малките деца да си мият зъбите всеки ден и става навик, така трябва да е и с профилактичния преглед“, категоричен е Димитров.
Средностатистическият работещ българин миналата година е бил 10 дни в болнични. През 2016 – 2017 г. болничните дни са се увеличили с 20 на сто. „Нашата нация е много и тежко болна. 55% не знаят от какво са болни – т.нар. скрита заболеваемост, а 75% от факторите, които формират нашето здраве, са извън медицинската система“, изтъкна Димитров. Въпреки това той отчете като много оскъдни парите за здраве. Средната месечна здравноосигурителна вноска е около 65 лв., като вноската за дете и за пенсионер, които плаща държавата, са още по-малки – 19,20 лв. и 22 лв. съответно.
Затлъстяване през целия живот
5% от децата до 4 години са затлъстели към 2014 г. – това е близо два пъти повече за период само от 10 г., заяви проф. Стефка Петрова, водещ специалист у нас по хранене и диететика. 30% от децата между 5 и 18 г. са с наднормено тегло. Затлъстяването при жените расте от години и при тези до 29 г. 7,5% са затлъстели, а на възраст над 60 г. – цели 35%.
При мъжете картината не е по-добра – 10% от младите мъже до 29 г. са затлъстели, а този дял скача на 29% във възрастовата група между 30 и 59 г. Затлъстяването е една от основните причини за сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания и сред основните фактори за диабет, припомни проф. Петрова. Сред основните причини за наднорменото тегло и затлъстяването е високата консумация на мазнини, сол, сладкарски произведения и алкохол и ниската консумация на риба, пресни полодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб, кисело мляко.
Проф. Петрова препоръчва да се намали ДДС на здравословните храни, като плодовете и зеленчуците например, и е категорично против заместителите на млечни продукти, в които има много трансмастни киселини.
Текстът е публикуван в брой 26 /2018 г. на списание "Икономист" от 29 юни, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.
