Изкуството да правим комплименти и да критикуваме

Любов Кирилова (по материали на проф. Радж Рагунатан)
Да си представим двама напълно различни мениджъри: Кристи от САЩ и Александър от България. Кристи е общителна и приятелски настроена. Винаги приема „чашата като полупълна, а не полупразна“ и нейната позитивност е заразителна. Трудно й е да критикува – буквално блокира, когато трябва да даде отрицателна обратна връзка или да покаже неодобрение. В резултат е възприемана като добър и любезен шеф, на когото липсва прямота и твърдост. Александър е винаги директен и държи да е честен с всички. Действията и думите му понякога са груби и отблъскват хората. Сякаш не забелязва положителните неща, защото не ги споделя. Целта му е винаги да поднася критична обратна връзка. Когато харесва и одобрява някого, той го изразява с „одобрително неодобрение“, например: "работата ти става" или "този път успя". И много от хората го възприемат почти като човекомразец.

Кой от двамата е по-добър мениджър? Повечето биха казали – Кристи, но дали наистина е така?

Проучванията на позитивната психология доказват, че ако владеем изкуството да правим комплименти, получаваме много предимства както в личен, така и в професионален план. Очевидно е, че така имаме по-висок шанс другите да ни харесват, което на свой ред носи допълнителни облаги – ще ни се доверяват по-лесно, ще са склонни да прощават грешките ни и да ни правят услуги.

Ценени и обичани
Но по-важното е, че правейки комплименти на другите, ние засилваме не само тяхното, но и собственото си благосъстояние (щастие). Всеки честен човек ще признае, че предпочита да получава комплименти вместо критика. Това се дължи на две основни потребности – да сме ценени и обичани. Те са задоволени, когато получаваме комплименти, и се изострят, когато ни критикуват. По-малко известно е, че когато правим комплимент на друг, подобряваме и собственото си благополучие. Обяснението е просто – когато хвалим другите, възприемаме себе си като щедри и добри хора, а това повишава самочувствието ни. Критиката прави точно обратното – когато критикуваме, ние смятаме, че се държим егоистично и в резултат самочувствието ни намалява. Тази причинно-следствена връзка може и да не е видима на пръв поглед. Проучванията доказват, че когато критикуваме другите, нашето самочувствие временно се повишава. Но ако изградим такова регулярно поведение, с времето то влошава благосъстоянието ни поради две основни причини: 1. Предизвикваме реципрочна негативност у другите (когато критикуваме хората, и те започват да ни критикуват); 2. Започваме да привличаме към себе си подобни хора – критично настроени и осъдителни, като в същото време отблъскваме позитивните и добронамерените.

Излиза, че има много причини да се стремим да сме любезни и да избягваме да критикуваме другите. Разбира се, ползите са трайни, ако сме искрени в комплиментите. Ако той е само форма, с която да си поискаме услуга, няма да се чувстваме добре, защото ще знаем, че намеренията ни не са искрени.

От казаното дотук следват два въпроса: 1) Как да станем по-добри в комплиментите; 2) Кога и как да критикуваме другите, ако се налага да им дадем отрицателна обратна връзка?

Промяна на фокуса
За първото са ни необходими мотивация и способност да преместим фокуса от себе си към другите, към техните нужди и желания. Мотивацията не е проблем особено когато искаме да получим нещо, но промяната на фокуса отнема време и усилия. Проф. Радж Рагунатан, професор по маркетинг от бизнес училището Маккомбс към Университета на Тексас в Остин, ни дава в помощ една ефективна техника, за да се научим да търсим проактивно за какво да похвалим всеки човек до нас. Например, ако не ви е харесал стилът и съдържанието на презентацията на човек от екипа ви, потърсете какво ви е харесало. Може да е начинът, по който човекът е отговарял на въпросите след презентацията, или пък интонацията, с която я е изнесъл. Може презентаторът да е добре облечен или да използва въздействащи жестове. Тези неща не подобряват качеството на презентацията, но правят комплимента ви искрен.

Създайте си навик да сканирате „емоционалната ситуация“, и ще успявате по-бързо да откривате нещата, за които да похвалите хората си, от нещата, за които да ги критикувате.

Опитвайки се да станете по-добър в комплиментите, може да се натъкнете на две основни пречки. Първата е, че повечето хора вземат решението дали да харесат, или не някого през първите няколко секунди от общуването, и след това става трудно да им променим мнението. Истината е, че хората имат и добри, и лоши черти, но ние виждаме по-скоро или едното, или другото. Втората пречка е, че ние искаме да сме "честни" и "ясни", но единственият начин да го постигнем е да сме безцеремонно критични.

В случая е важно не само да осъзнаем пречките, но и да проявим воля и да ги преодолеем. Ако успеем, ще се уверим, че да правим комплименти, е точно толкова лесно и бързо, колкото да критикуваме. С практиката може да достигнем състояние, в което да правим комплименти безусловно, а не предимно в случаите, когато се нуждаем от насрещна услуга.

Това е много важен етап. Достигайки го, ние откриваме, че общуването с другите става по-интересно и значимо за нас. Има обяснение и за това. Когато поднасяме искрена похвала на другите хора, ние не ги караме просто да се чувстват добре, но и печелим доверието им. Това от своя страна ги кара да разкриват повече за себе си, включително и за слабите си страни. С други думи, чрез овладяване на изкуството на комплиментите ние предизвикваме другите да се разкриват, вместо "да пазят поведение", което води до автентични, дълбоки и по-интересни разговори.

Критикувай умно
Стигаме и до друг основен въпрос – как да станем по-добри в даването на отрицателната обратна връзка и поднасянето на критика? За повечето хора това е по-трудно от изказването на похвала. Обикновено критиката не води до положителни емоции, а по-скоро до моменти, които проф. Рагунатан нарича: "аз губя – ти губиш". За да започнем конструктивно да изразяваме недоволството си, според него е нужно:

1. Не трябва да сме егоистично настроени, да нямаме лоши намерения, когато критикуваме. Човекът насреща трябва да получи посланието, че критиката цели да подобри резултата в работата, а не е лична нападка. Доказателство за това, че не действаме егоцентрично, е, че не сме гневни или нервни.

2. Необходимо е да сме самоуверени, защото човекът, на когото поднасяме критиката, може да отговори злонамерено, но ние трябва да се овладеем и да не търсим отмъщение.

3. Трябва да притежаваме социална интелигентност: да избираме правилния момент да поднесем критиката, освен ако не сме притиснати от обстоятелствата и не можем да чакаме. Хората трудно приемат критика и в повечето случаи се отбраняват нападателно. Така че е добре да сме убедени, че моментът е правилен и човекът е готов да чуе и приеме негативната обратна връзка. Езикът, с който я поднасяме, също има значение – избягвайте местоимението "ти", ако е възможно.

Според Радж Рагунатан американците (и англосаксонците), в лицето на Кристи като мениджър, са по-добри от европейците в изграждането на първоначални позитивни взаимоотношения, но след това не реализират възможността да развият дълбоки и смислени контакти, защото поведението им се приема като фалшиво. За разлика от тях европейците, като Александър, са по-скоро обвързани с идеята да бъдат честни и прями и не работят толкова силно в търсенето на положителна комуникация с другите. Така и те пропускат възможности за развитие на добри взаимоотношения.


Проф. Рагунатан ще посети за втори път София през март 2019 по покана на Хепинес Академи. Той ще води вътрешнофирмени обучения по темата за щастието в работата. На 15 март ще изнесе и отворен семинар по темата "Живот, изпълнен с щастие и удовлетвореност". (www.happienssacademy.eu)

Текстът е публикуван в брой 9/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.