МАРШРУТ: Още с първите топли дни Чипровският Балкан е подходящ за туризъм, но за Копренската екопътека ще трябва да изчакате снеговете да се стопят хубаво. Тя тръгва от с. Копиловци и свършва под връх Копрен. Началото на маршрута не е трудно, после изкачванията стават по-опасни и трябва да сте внимателни. По пътя си ще видите водопада, който е особено красив с раззеленяването на гората.
ВЕСЕЛА НИКОЛАЕВАПовечето българи свързват Чипровци само с килимите и допреди година малцина знаеха нещо повече за богатата история на тихия град в склоновете на Западна Стара планина. Едно историческо откритие на проф. Лилия Илиева беше достатъчно, за да предизвика интерес за броени месеци. Намирането миналата година в Италия на оригиналния исторически трактат на Петър Богдан „За древността на бащината земя и на българските неща“, отпечатан през 1674 г. във Венеция, беше събитие, което спокойно може да се нарече „черен лебед“ за българската история и за Северозападна България. Исторически трактат, по-стар с близо век от този на Паисий Хилендарски.
Рядко научна новина среща толкова силен интерес и отразяване от всички медии. Още по-рядко писмено откритие има шанс да промени икономиката на един регион. Чудеса, разбира се, никой не очаква, но е осезаем повишеният интерес към Чипровци. На последния Фестивал на чипровския килим имаше доста външни посетители и освен на забавленията голяма част от тях минаха и през Историческия музей на града.
Засега Чипровци може да разчита основно на два продукта, от които да печели – красивата природа и килимите. В района на общината има няколко екопътеки и маршрути за изкачване на върхове, има достатъчно места за нощувки и хапване, а все повече туристи привличат веломаршрутите. С чипровските килими е малко по-трудно, тъй като те са много скъп и бавен за изработка продукт. Две начинания показват различния поглед, с който може да се печели от тях – изработка на бижута с мотиви от килимите и книга за оцветяване и опознаването им. Автор на книгата е потомствената майсторка Цветелина Петкова, която е искала да направи по-популярно и достъпно изкуството на Чипровци. Първата част вече може да се купи в Историческия музей в града, а заради големия интерес втората част ще е двуезична – на английски и български. Вътре са обяснени значенията на различните елементи, а който иска, с нейна помощ може да създаде сам нов цветови модел на килим и дори нови мотиви, разказва авторката.
Световно наследствоПреди няколко години ЮНЕСКО обяви килимите за част от световното културно наследство и това вече помага да си намерят повече клиенти, разказват от „Елиса арт“. Малката компания е наела едно помещение в някогашното голямо ТПК „Кипра“ и с няколко служители изработват традиционни килими, основно по поръчка. Трудно е работата им да се нарече бизнес – разходите едва се покриват и производителността е много по-ниска от тази преди години, въпреки че търсенето надминава възможностите на предлагането. Цената на квадратен метър чипровски килим започва от около 590 лв., като в зависимост от моделите и размера варира, предимно нагоре. По-голяма част от клиентите са българи, живеещи в чужбина, но има и млади семейства у нас, които решават да се обзаведат с килим. Според Светлана Илиева, управител и създател на „Елиса арт“, вече отминава представата за чипровския килим като за нещо от раклите на баба. Фирмата работи с дизайнери и архитекти и вече не е рядкост да се види техен килим в проект за интериорно обзавеждане.
Основният проблем е липсата на тъкачки, като според Илиева големият проблем е липсата на амбиция и желание. Обезлюдяването също играе много лоша роля – от стотици заети в тъкането някога, днес вероятно са останали по-малко от 10%.
От историческия музей в града продължават да купуват стари чипровски килими - най-старите са от XVII-XVIII в., а първите налични сведения за тях са от времето след Чипровското въстание (след 1688 г.). По техника и модели силно напомнят западно-българското тъкачество, което се среща в обширен регион – от Чипровско чак от Самоковско.
Музеят е единственото място, където могат да се видят събрани гербовете и малкото оцелели артефакти на последните български аристократи. За 330-тата годишнина от Чипровското въстание експозициите са обновени и продължава набавянето на предмети от историята на района. Представена е и някога прочутата Чипровска златарска школа. За съжаление в музея разполагат с малко образци от многобройните изделия, които някога се продавали на пазарите в цялата Османска империя и стигали до борсата във Венеция.
БЕЛОГРАДЧИК: Белоградчик се намира на около час с кола от Чипровци. Най-известните му забележителности са червените скали и крепост „Калето“, но районът има още много какво да покаже
Традициите на чипровските златари днес са запазени от бижутери от Берковица, които изработват основно бижута, но и сувенири от сребро и злато. Каналите им за продажба са магазинчета в Берковица, панаирите в региона и няколко щанда за български сувенири край туристическите обекти в София. Останали са едва няколко занаятчии, практикуващи занаята. Допреди десетилетия са били в пъти повече, а през XVI-XVII век цели квартали на Чипровци са се изхранвали с това.
Със сигурност Чипровци не е място, където ще се развие масов туризъм, а и няма нужда. Наблюденията на много икономисти показват, че развитието на един район е устойчиво, когато само част от доходите и работните места се дължат на туризъм. Малко са материалните артефакти от миналото на Чипровци, въпреки че до 1688 г. тук се развива истински Ренесанс, с богата книжовна школа, училище със статут „Семинариум“. В близкия манастир католически монаси и свещеници пазят една от най-богатите библиотеки, но всичко това е унищожено и разграбено при жестокото потушаване на Чипровското въстание. Отделни ръкописи, книги и изделия на златарската школа са запазени в различни части на Европа и Балканите, и днес по тях историците възстановяват историята на Чипровци.
Миналото богатство на градаВ района на днешния град още от времето на траки и римляни се разработват богати находища на ценни метали – злато, сребро, мед. През Средновековието за внедряването на модерни технологии в района са поканени саксонски рудари. Благодарение на изолираността си и на ключовото си значение за икономиката Чипровци по-леко успява да понесе завладяването и първите години на Османската империя на Балканите. Районът е даден като лично владение на валиде-султан, майката на султана. Няма заселено турско население, а българите получават значителни привилегии. Това дава много възможности католически свещеници и мисионери да развиват активна дейност. Връзките с Рим пък дават възможност на чипровчани и близките до тях католически и павликянски книжовници и търговци да учат и пътуват в Западна Европа и да носят новите идеи на Ренесанса.
Макар днес да е в постоянен риск от затваряне заради обезлюдяването, някога училището в Чипровци е обучавало стотици деца. То е най-старото училище в България – открито е през 1624 г. и още тогава е организирано по съвременен образец, с обучение по различни предмети. Дейността му прекъсва само за няколко години заради Чипровското въстание от 1688 г.
Поражението на турската армия пред стените на Виена е сигнал за чипровчани и през 1688 г. Северозападна България се вдига на бунт. Организирани военни отряди започват сражения, като в началото много от тях завършват с успех и изглежда, че за пръв път от векове границите на Османската империя значително ще се свият на изток. Силите обаче се променят и въстанието е потушено, унищожени са всички бунтовни селища, богатото книжовно наследство е изгубено. Оцелелите българи се изселват към Влашко, а по-късно отиват в областта Банат на Австро-Унгария (днес основната й част е в Румъния).
Днес преките потомци на избягалите чипровчани живеят все още в Банат и в никополското с. Асеново. Някогашното материално и книжовно богатство е изгубено и само тук-там излизат находки. Нематериалното наследство обаче още е тук и от съвременниците зависи дали ще се опази и ще донесе просперитет на района.
Туристическият маршрут Чипровци и околността е част от книгата „От Балкана до Дунав“ на издателство „Сиела“, която ще бъде представена в София на 18 февруари, в кафе-галерия „Фотосинтезис“. Пътеводителят обхваща местата, подходящи за туризъм около поречието на р. Дунав и исторически свързаните с него райони на Северозападна България.
текст
Текстът е публикуван в брой 7/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
.jpg)
