Над 2% увеличение е ефектът на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕИСФ) върху брутния вътрешен продукт (БВП) на България за четири години. Това става ясно от доклад за оценката на въздействието на евросредствата върху родната икономика, обхващащ периода от началото на настоящия програмен период (2014 – 2020). Документът, изготвен от Министерството на финансите, ще бъде представен на срещата на високо ниво в София на 8 юни, на която ще се обсъжда бъдещето на кохезионната политика след 2020 г.
От финансовото министерство припомнят, че за този програмен период общият бюджет на 11-те програми, съфинансирани от ЕСИФ (включително ОП „Храни“), възлиза на 23.190 млрд. лева, от които 19.523 млрд. лева е финансирането от ЕС. Към края на април са договорени 13 млрд. лева, или 56.1% от общия бюджет на програмите, а изплатените към бенефициенти средства са 4.464 млрд. лева (19.2%).
Според оценката, базирана на иконометричния модел СИБИЛА 2.0*, от 2014 до 2017 г. производството и БВП на страната нарастват плавно, позволявайки постепенна реална конвергенция с ЕС. Симулациите показват, че ефектът на еврофондовете върху БВП към края на 2017 г. е увеличение с 2.1% спрямо сценария без евросредства. В средносрочен план се очаква не само увеличение на нетните ресурси (труд, капитал), но и подобряване на тяхното качество. Това от своя страна ще доведе до повишаване на производителността и на качеството на самия икономически растеж. От анализа става ясно, че позитивен ефект се наблюдава и по отношение на частните инвестиции, които към края на 2017 г. надвишават с 9.6% нивото, което би било наблюдавано в отсъствие на средствата от ЕС.
Европейските пари увеличават цените в България незначително (спрямо сценарий без евросредства), като кумулативната генерирана инфлация е едва с 0.3% по-голяма за периода в сравнение с базисния сценарий. Това е обяснимо на фона на относително ниската степен на усвояване до момента, но дори и при очакваното последващо ускоряване на процеса на изпълнение на оперативните програми ефектът върху ценовото равнище се очаква да бъде умерен поради отворения характер на българската икономика, се казва в анализа.
Моделът показва, че към момента евросредствата влошават баланса по текущата сметка, като водят до нарастване на вноса с 6.5% и леко покачване на износа от 0.3 на сто. Очакванията на финансовото министерство са, че с течение на времето този негативен ефект ще намалява, защото българската икономика внася оборудване и технологии, което ще доведе до увеличена ефективност и производителност и съответно ще подобри конкурентните позиции на местните производители.
Друг извод от доклада е, че еврофондовете се отразяват положително и на заетостта. Към момента това се дължи основно на прякото разкриване на работни места, но в средносрочен и дългосрочен план се очакват и косвени ефекти (повишаване на качеството на заетите и работната сила като цяло). По-високата заетост и редуцираната безработица позволяват ускоряване на растежа на доходите, като нетният ефект на евросредствата върху средната работна заплата към края на 2017 г. достига 1.2%. Симулациите показват позитивен ефект по отношение на заетостта в размер на 3.5% в резултат на усвояването на средствата по линия на ЕСИФ и редуциране с 1.6 п.п. на коефициента на безработица спрямо сценария без еврофондове.
