Какво ще бъде човешкото тяло на бъдещето

Захлаждане. Затопляне. Научно-технически прогрес. Как ще се промени тялото ни в зависимост от възможните сценарии за бъдещето, разказва руското онлайн-издание „Моя Планета“.

Глобално затопляне

Един от най-вероятните сценарии и най-плашещият. Всъщност не за човешкото тяло. Все пак тогава би се сбъднала мечтата на много дами – да имат стройно тяло с тен като на холивудска звезда. А тайната е в това, че хората, които живеят в горещ климат, се хранят с много растения, от които не се напълнява. И още една банална причина – терморегулацията. Жителите на топлите страни са по-слаби и с по-издължена фигура. Колкото по-слаб е човек, толкова по-лесно се охлажда тялото му, стройната фигура е просто еволюционна адаптация към горещия климат.

А освен това антрополозите смятат, че в такъв климат ще се наблюдава и разширяване на носа и устните и увеличаване на челюстта при хората, също с цел терморегулация. Може би черепите ни ще се издължат и ще се сдобием с черни къдрици – това също позволява на главата да се охлажда по-ефективно.

Ледников период

В същото време много специалисти посочват, че всъщност навлизаме в междуледников период, а според историческите изчисления той дори се е забавил прекалено дълго. Така че, запасете се с палта. И месо. И сланина. Точно с това се хранят северните народи. Ескимосите могат да преработват 3 кг мазнини на ден, и то без да имат проблеми с холестерола!

Консумирането на рекордни количества белтъци и мазнини е и причината северните народи да са по-ниски и с набито телосложение. Тоест, колкото повече белтъци ядат те, толкова по-силно се развиват мускулите и костите им. Затова, ако бъдем свидетели на ледена епоха, то ще станем по-ниски и широки (някои ще имат повече мускули, други – повече тлъстини). На принципа на руския самовар: колкото по-кръгъл е, толкова по-дълго запазва топлината.

И това е само началото. Учените не изключват и възможността в бъдеще човечеството да се научи и да изпада в зимен сън. Примери за подобно поведение има при вид лемури, както и при някои северни народи. С настъпването на полярната нощ някои от тях могат да въведат организма си в състояние на летаргия, като сядат около огъня и с дни не разговарят помежду си.

ГМО-хора

И това е възможно. Поне според футуролозите. Развитието на технологиите ще ни позволи да изглеждаме както си поискаме. А най-смелите предполагат, че нетрайните ни тела вече няма да са това, което са били – само аватари, само хардкор. Постепенно частите на организма ще бъдат заменени от изкуствени, докато накрая не се превърнем в разумни машини, а може би въобще ще съществуваме само в интернет-пространството. А един ден генното инженерство може да достигне ниво, при което сами да можем да избираме конкретна външност и комплект от физически данни за децата си. За щастие, това няма да се случи скоро. Ако въобще се стигне дотам.

Сито бъдеще

Но когато научно-техническият прогрес победи, какво ще е всъщност положението? Няма човек – няма проблеми. Но малцина се замислят, че е вярно и обратното: няма проблеми – няма човек. Защото проблемите са стимул за развитие. Няма проблеми – няма мотивация. Ако, опазил ни Бог, човечеството успее да накара ресурсите да се добиват сами, а след това да му бъдат подавани буквално в устата, то всичко пропада. Рискуваме да се превърнем в биомаса подобна на паразитните червеи, които живеят в света на храната. Всъщност по-рано те са били много по-високоорганизирани, отколкото сега. Намаляването на проблемите ги е превърнало в паразити (жив пример за това е миногата, чиито предци са имали плавници и са можели да плуват самостоятелно). Половата система е единственото запазило се нещо (храносмилателната и нервната са силно редуцирани). И дори се е подобрила. Шест плюс за тях. Възможно е нещо подобно да очаква и хората.

Според Уелс

Но при научно-техническата революция има доста варианти. Бъдещето може да се окаже рай за едни и чистилище за други. Както в романа на Хърбърт Уелс „Машина на времето“. „Малко същество, не по-голямо от 120 см на ръст“, „ удивително прекрасно, приличащо на красавица с туберкулоза“ – така бащата на научната фантастика описва първата категория хора на бъдещето – елои, достигнали върха на технологичния прогрес. А така: „маймуноподобни… мръснобели“, „с големи сиво-червени очи“, „бягащи на четири крака“ описва отвратителните морлоки – деградиращи хора, които са се върнали на нивото на австралопитеците.

Възможно е в бъдещето човечеството да се раздели на такива две „раси“. Вторите ще слугуват на първите. Не е изключено накрая да останат само елои, или само морлоки, зависи в каква посока тръгне прогресът.

В статията си „Пан или морлок“ антропологът Станислав Дробишевски пише: „(ако човечеството живее хиляда години в лоното на суперцивилизация) …размерите на храносмилателната система като цяло и челюстта ще се смалят, костите на черепа ще станат по-тънки, мускулният тонус неизбежно ще отслабне… възможни са интересни изменения: например удължаване на пръстите и увеличаване на подвижността им, ако успешната работа с компютър започне да се отразява върху репродуктивния успех“.

„Морлоки“ биха се появили при апокалиптичен сценарий. Замърсяването на планетата ще доведе до по-силен естествен отбор. Всички слаби и болни организми ще умрат. На преден план отново ще дойде физическата сила и издръжливост. Човек ще започне да подивява. „Засега всичко върви към този сценарий, но той е и оптимистичен, тъй като все пак предвижда, че човечеството ще оцелее. Тъжно е, но толкова бързо унищожаваме околната си среда, че с нашата скорост на размножаване може да нямаме достатъчна скорост за приспособяване към новите условия. Човечеството може да умре в близките векове“, пише Дробишевски.

На първо място това касае най-цивилизованата част от света. Австралийските аборигени, дивите африкански племена или индианците в Амазония най-вероятно няма да забележат нищо. И ще се превърнат в източник на новото човечество.

Светло бъдеще

Ако не се превърнем в морлоки. Не станем „паразити“. Тогава всичко би било прекрасно. Ще бродим по света с космически кораби. Ще посадим ябълки на Марс. Преселниците на Червената планета ги очаква бързо отслабване и удължаване на ръцете и краката – заради ниската гравитация. Ограниченото количество храна в началото би довело до намаляване на масата на тялото. А мощната радиация би довела до появата на рогова черупка, като при костенурките.

За рудиментите

Във всеки един от сценариите ни очакват промени. На първо място това касае сетивата. Например зрението. До модифициране на зрителните органи ще доведе постоянната работа пред компютър. Нормално ще бъде чрез усилена работа на мастните жлези да се овлажняват рядко мигащите очи, защото рефлекса за мигане ще бъде недостатъчен. А обонянието ни, което и днес не е особено завидно, може въобще да изчезне. Защото няма да ни трябва. Според еволюцията обонянието ни е нужно, за да откриваме плячка или да се спасяваме от нея. Всичко останало е „глезотия“, излишна част, заемаща прекалено много място в мозъка ни, която би могла да се използва за по-важни неща. Например за способност да виждаме в тъмното (ако на човечеството се наложи да живее под земята, в резултат на някаква природна катастрофа).

Ще намалеят и рудиментните органи. Такива като мъдреците, които според антрополозите може да изчезнат след 200 г. Мускулите на ушите, носа и последните две ребра ще изчезнат след 2 млн. години. Както и пръстите на краката. А мозъкът вероятно ще се увеличи с един килограм след 7 млн. години така смятат антрополозите, след разглеждане на еволюцията на човечеството).

Глобализацията и постоянната миграция в края на краищата ще осъществи „черния си план“. В смисъл смуглия. Някои антрополози са убедени, че след едва няколко века ще се превърнем в мулати с кафяви очи. Подобни на бразилците. Сините очи, русите коси и луничките, които и днес могат да бъдат записани в Червената книга, е възможно изцяло да изчезнат. Всъщност през 2002 г. епидемиолози от САЩ посочиха, че само един от всеки шест белокожи американци е със сини очи. А преди сто години синеоко е било повече от половината население на САЩ.