Пред европейския парламент: Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи на 2 май рамката за бюджета на съюза за 2021-2027 г.
Какво се случва, когато бюджетът на едно многодетно семейство почти не се увеличава, а се появяват нови разходи? Всички са недоволни, а пешкира опира този, който се опита да разпредели средствата. почти всички страни членки се оказаха критични към проектобюджета на общността за 2021 – 2027 г., чиято рамка беше обявена на 2 май от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и от еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер.
Номинално бюджетът на Съюза се увеличава на 1,11% от брутния национален доход на страните-членки на ЕС (спрямо 1% сега), срещу което протестират страни като Швеция, Дания, Холандия и Австрия с аргумента, че парите ще се разпределят между по-малко членки след напускането на Великобритания. Но реално, отчитайки инфлацията, средствата почти не се променят. Така за сметка на новите приоритети като иновации и дигитализация, програми за младите и политики срещу климатичните изменения, охрана на границите и отбрана ще намалеят парите за земеделие, както и средствата за кохезионна политика. Срещу което веднага скочиха Франция, Италия и Полша.
Другият прочит на тази промяна е, че намаляват средствата, които се разпределят от националните правителства за сметка на отпусканите централизирано от Брюксел, конкуренцията за които между държавите е много по-ожесточена. Заедно с желанието на Европейската комисия да въведе механизъм за финансови санкции при груби нарушения на принципите на правовата държава изводът е, че лесните европари намаляват.
Защо се отваря дупка
Един от аргументите за голямата промяна в европейския бюджет е Brexit. Великобритания, която напуска ЕС, досега внасяше в общата хазна около 16,6 млрд. евро, но получаваше обратно близо 10 млрд., което означава, че се търси компенсация за над 6 млрд. евро. Това не е голяма сума на общия фон, още повече че е много вероятно Лондон да продължи да внася някакви пари и след напускането си. Необходимост от голямо допълнително финансиране са новите приоритети на ЕС, като отбрана, миграция, научни изследвания и стимулиране на цифровите технологии. Грубите изчисления сочат, че те ще увеличат с над 10 на сто досегашните разходи на ЕС. ЕК предлага да преодолее тази нужда с комбинация между орязване на разходите по някои от съществуващите пера и увеличение на собствените постъпления в европейския бюджет. Съотношението според Йотингер е 20% икономии и 80% свежи собствени ресурси.
Какво предлага Брюксел
ЕК предлага бюджетът за 7-годишния период да се увеличи от 1,03 трилиона евро на 1,27 трилиона. Това, което ще бъде намалено, отчитайки инфлацията за периода 2013 – 2018 г., са парите за кохезионна политика (със 7%), за Общата селскостопанска политика (с 5%), вкл. директните плащания (с около 4%). Ще бъдат увеличени инвестициите в научни изследвания, иновациите, младите хора, цифровата икономика, управлението на границите, сигурността и отбраната. Например бюджетът за програма „Еразъм+“ ще бъде удвоен, а „Хоризонт 2020“ ще получи с 60% повече финансиране. Служителите на „Фронтекс“ ще бъдат увеличени от 1500 на 10 000 души, амбициозният план за европейска сигурност и отбрана предвижда 27,5 млрд. евро, включително 2,5 млрд. за фонд за вътрешна сигурност за борба с екстремизма и киберпрестъпността. Програмата „Лайф“ и програмата за климата ще бъдат увеличени с 50%. Стабилността на еврозоната ще бъде гарантирана с Програма за подкрепа на реформите за около 25 млрд. евро, включително помощи за държавите, които искат да влязат във валутния съюз. Други 30 млрд. са отделени за запазване на равнищата на инвестициите в случаи на големи асиметрични сътресения в държавите от еврозоната. Предлага се 26% увеличение на бюджета за чуждестранна помощ до 123 млрд. евро.
Нов момент са и новите източници за финансиране на бюджета на ЕС, за които ЕК настоява отдавна, но държавите членки досега не позволяваха, защото такъв подход отнема от националния им ресурс. Брюксел предлага в общия бюджет да влизат 20% от приходите от схемата за търговия с вредни емисии. Настоява и за изискуема ставка от 3%, прилагана към новата обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (която ще бъде въведена постепенно). Комисията предвижда и национална вноска, която ще се начислява върху количеството нерециклирани отпадъци от пластмастови опаковки във всяка държава членка (0,80 евро на килограм). ЕК предлага да се премахнат всички отстъпки, които сега страните ползват в сложна система, и да се намали от 20% на 10% сумата, която държавите членки задържат при събирането на митнически приходи за бюджета на ЕС. Всички тези нови собствени ресурси ще представляват около 12% от общия бюджет и могат да осигурят до 22 млрд. евро годишно за финансиране на новите приоритети. Това според Йотингер би позволило да не се увеличават вноските на отделните държави, изправени пред 10-процентно повишение.
Върховенството на закона и парите
Най-дискусионната промяна в новата Многогодишна финансова рамка (МФР) е предложението да бъдат спирани, намалявани и ограничавани евросредствата за държавите, в които се констатират слабости при прилагането на принципите на правовата държава. При представянето на рамката в Европейския парламент председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер подчерта, че не става въпрос за наказване на непослушни страни, а за „отговорно отношение към парите на нашите данъкоплатци“. Новият механизъм ще се отнася за всички фондове на ЕС, но няма да се прилага за индивидуални бенефициенти, защото те не са отговорни за слабости в съдебните системи на държавите си. ЕК ще установява дали механизмът да бъде задействан, като критериите са: правилно функциониране на органите, прилагащи бюджета на ЕС; правилно функциониране на разследването и публичното преследване на измами или корупция, свързани с бюджета; ефективна оценка на правораздаването от независими съдилища; предотвратяване и санкциониране на измами, корупция или други нарушения на законите на ЕС, свързани с бюджета; ефективно и навременно сътрудничество със Службата за измами с еврофондове (ОЛАФ) и със Службата на европейския прокурор. При проблеми в тези сфери Брюксел ще даде срок на провинилата се държава да отговори в рамките на не повече от месец, след което ще вземе решение за налагане на мерки. Санкциите ще могат да бъдат отменяни само с квалифицирано мнозинство от страните членки в Съвета на ЕС.
Как ще се отрази на България
Конкретните числа по програмите, включени в кохезионната и общата селскостопанска политика, от които България се интересува най-много, ще бъдат оповестени на 29 май, а тези за новите политики като съюзна отбрана, миграционна политика и гранична охрана ще станат ясни в първата половина на юни.
Още в сряда вицепремиерът Томислав Дончев и финансовият министър Владислав Горанов обаче обявиха, че няма да има съществена промяна в обема на европейските средства, които България ще получава през следващия програмен период. Като пример Дончев посочи, че в сегашния 7-годишен бюджет кохезионните средства са 371 млрд. евро, а в новия ще са 373 млрд., като ще се разпределят между 27 вместо 28 държави. Разминаването със съобщението от Брюксел за 7-процентно намаление се дължи на факта, че Дончев сравнява номинални стойности, без да изчисти влиянието на натрупаната инфлация за периода, която условно се залага на 2% годишно. При това изчисление средствата за кохезия падат на 330 млрд. евро.
Данъчни варианти
Според експерти е малко вероятно страните членки и ЕК да се съгласят за единна основа по корпоративния данък, подобна на прилаганата в България – с широка база и малко изключения и ниска ставка. Много по-вероятно е, ако се стигне до решение, то да води до по-тясна база, с множество изключения, което ще принуди правителството да вдигне ставката. Добрата новина е, че по този въпрос засега правителството не приема идеите на Брюксел. Лошата е, че след напускането на Великобритания, която бе против инициативата, за такова решение ще е достатъчно само квалифицирано мнозинство в ЕС, за чието сформиране ще са достатъчни гласовете на страните от еврозоната и още една държава.Според същите експерти съществува минимален шанс да се договори и двойствено прилагане на режима. При него за целите на вноската в ЕС, част от данък печалба ще се събира по правилата на единната основа, а за целите на държавния бюджет ще се прилага действащата в момента система. Ставките по двата данъка може да бъдат нагласени така, че общата данъчна тежест за бизнеса да не се промени.
Срещу намалението на средствата за директни плащания за фермерите в България с 2% стои увеличение на парите за охрана на външните граници на ЕС, от което България ще спечели, посочи Дончев.
По-конкретно българската позиция ще стане ясна до седмици, каза още вицепремиерът, обяснявайки, че културата изисква държавата, която председателства ЕС, да се въздържа от остри забележки. Това не попречи на финансовия министър Владислав Горанов да разкритикува обвързването на еврофондовете с върховенството на закона. С уговорката, че подкрепя спазването на закона като единствен „източник на свобода в едно общество“, Горанов се противопостави на риска подобен инструмент да се ползва като средство за политическо вмешателство и неравно третиране на държави членки.
Почти всички доклади на ЕК за напредъка на България съдържат критики за борбата с корупцията по върховете на властта и реформата на правосъдната система, а заради проблемите с администрирането на различни европрограми на няколко пъти досега са спирани средства.
Дончев и Горанов почти не коментираха новите източници за финансиране на бюджета, за които настоява Брюксел. Министърът на финансите беше изненадан от въпроса за бъдещето на данък печалба, след евентуално приемане на единната данъчна основа и използването ѝ като база за специфичен компонент на вноската за ЕС. Това според Горанов няма да се отрази сериозно на България и няма да наложи пренастройване на данъчната система, каквото според експерти обаче може и да се случи.
Със сигурност на страната обаче ще се отрази негативно, ако ѝ бъдат отнети 20% от приходите от търговия с квоти на емисии CO2. За 2017 г. България е получила 254,6 млн. лв., които постъпват във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, създаден за покриване на натрупаните тарифни дефицити на НЕК. Или страната ще има над 50 млн. лв. по-малко, с които да покрива разликите от по-скъпия ток, който се изкупува по преференциални тарифи.
60 000 евро таван за директните плащания
60 000 евро ще е максимумът за директни субсидии на фермер за година в новия програмен период, съобщи еврокомисарят по земеделие Фил Хоган. Намалението е 5 пъти спрямо сегашния максимален размер от 300 000 евро. Разликата ще се преразпределя към по-малките и средните фермери, но не и към най-дребните, чиито годишни субсидии не надхвърлят 16 000 евро.За 16 държави членки общата сума на директните субсидии за земя ще бъде намалена, но не с повече от 3,9 %, уточни Хоган. Сред тях е и България, където директните плащания ще се свият с 2 на сто. В Естония, Литва и Латвия тези субсидии ще се повишат с по 13 %, а в държави като Румъния и Словакия ще останат без промяна. Еврокомисарят не влезе в детайли защо за едни държави директните плащания се увеличават, а при други намаляват, но уточни, че последните ще получат повече средства за кохезионна политика.От общото намаление на парите за земеделие в ЕС се очаква да бъдат спестени 17 млрд. евро.
"Новият бюджет на практика е като предишния въпреки номиналното увеличение“, коментира пред "Икономист" бившият български външен министър и настоящ съветник на еврокомисар Йотингер Ивайло Калфин, отчитайки ефектите на инфлацията и излизането на Великобритания от ЕС. Калфин прогнозира, че истинските критики към проекта ще се появят, когато бюджетът влезе в детайли и отделните държави изкажат претенциите си. „Отсега обаче е ясно, че парите, които влизат в националните пакети – за кохезия и за земеделие, се намаляват за сметка на онези, които са на централно управление – охрана на външни граници, хиперкомпютри, научно-развойна дейност, за инвестиции в отбранителна техника. В тези сфери България има възможности и желание да се включи активно, макар че десетгодишният ни опит досега охлажда оптимизма“, допълни Ивайло Калфин.
„Намалението беше очаквано, дори за много по-голям процент“, коментира шефът на Института по агростратегии и иновации Светлана Боянова. За нея по-същественото е въведеният таван от 60 000 евро директна субсидия за фермер на година, който ще се отрази на големите стопанства (виж карето горе). Според статистиката на фонд „Земеделие“ сега 80% от европарите отиват до 20% от фермерите.
Други реакции
Зам.-министърът по европейските въпроси на Полша Конрад Шимански коментира, че „кохезионната политика е много положителна за Европа и не може да падне жертва на политическите проблеми в южните членки или на вътрешните противоречия в еврозоната“. Италианското Движение „5 звезди“ също е против съкращаването на кохезионните фондове, защото те ще засегнат бедни южни райони на страната като Пулия.
А орязването на земеделските помощи удря най-силно Франция, която е най-големият бенефициент от тях. Консервативният евродепутат Мишел Дантен сравни пред „Политико“ съкращенията с "организиран обир" и "бомба със закъснител", а земеделският министър Стефан Траверт заяви, че твърдо ще защитава правата на френските фермери.
Заместник-министърът по европейските въпроси на Полша Конрад Шимански коментира, че "няма да приемем произволни механизми, които биха превърнали финансирането в инструмент за политически натиск", визирайки механизма за обвързване на еврофинансирането с функционирането на правовата държава. А говорителката на полския премиер Матеуш Моравецки – Йоанна Копчинска, направо предупреди: "Всички в Европа, включително и ЕК, знаят, че без споразумение с Полша е невъзможно да се приеме многогодишен бюджет", имайки предвид, че той трябва да бъде приет единодушно.
"По-малък ЕС трябва да означава по-малък бюджет!", написа в Туитър датският премиер Ларс Локе Расмусен. Холандският му колега Марк Рюте определи предложението на ЕК като "nеприемливо" заради увеличената рамка. Бюджетът е "по-голям, отколкото желаем" и за финландския министър-председател Юха Сипиля.
Текстът е публикуван в брой 18/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа в петък, 4 май. Вижте какво още можете да прочетете в броя.
