Франкенщайн, историята на един учен, който съживява труп и предизвиква собственото си падение, вече два века дава глас на страховете от неумолимия прогрес на науката.
Този петък в Женева се открива изложба, която ще отбележи 200-годишнината, откакто на английския автор Мери Шели ѝ хрумва най-голямата история на ужасите, докато е в студената, дъждовна Швейцария. Изложбата е наречена „Франкенщайн, сътворение на мрака“.
В слабо осветеното, просторно мазе на „Фондация Мартин Бодмер“ в дългата редица стъклени шкафове се съхраняват 15 ръкописни, пожълтели страници от тетрадката, в която през 1816 г. Шели написва първата версия на смятаната днес за шедьовър на романтичната литература творба.
„Видях нещастника - нещастното чудовище, което бях създал; той вдигна завесата и очите му, ако изобщо можеха да се нарекат очи, гледаха в мен“, пише тя.
Идеята за „нещастното чудовище“ идва, когато тя, едва 18-годишна тогава, и бъдещият ѝ съпруг, английският поет Пърси Биш Шели, отиват в лятната къща вила Диодати, наета от Лорд Байрон в покрайнините на Женева.
Днешните собственици на живописното имение с изглед към Женевското езеро също ще отворят вратите към тучните си градини за туристи по време на изложбата, която ще продължи до 9 октомври.
Предизвикателството на Лорд Байрон
Вила Диодати / upload.wikimedia.org
Мястото днес е очарователно, розови и лилави люляци се показват от терасите, а настелени с чакъл пътечки се вият през арките, покрити с розови храсти. През лятото на 1816 г. обаче атмосферата е била далеч по-мрачна.
Голямото изригване на вулкана Тамбора в Индонезия предизвиква хаос в глобалния климат през онази година, а показаната на изложбата прогноза за времето през юни за Женева споменава, че по короните на дъбовете все още не се е появило и „едно единствено листо“.
За да се занимават с нещо, поетът Лорд Байрон предизвиква всеки в групата литературни бохеми, събрани във вилата, да измисли история с призраци. Резултатът е не една, а няколко знаменити днес творби.
Английският лекар и автор Джон Полидори написва „Вампирът“, който е публикуван три години по-късно и проправя пътя за романтичния жанр на историите за вампири, известен пример за който е „Дракула“ на Брам Стокър.
Тази книга е сред множеството първи издания на женевската изложба. Другите произведения включват три копия на „Франкенщайн, или новият Прометей“ на Мери Шели - най-известната история, която води началото си от предизвикателството на Лорд Байрон във вилата.
Портрет на Мери Шели от 1841 г. / wikimedia.org
Когато е публикувана за първи път през 1818 г., авторът на книгата не е посочен като Шели. А на едно от най-пожълтелите издания в изложбата, представено като подарък за онзи, дал вдъхновение за създаването му, е изписано само „На Лорд Байрон от автора“.
„Нейното име не се е знаело. Името не би допринесло с нищо за продажбите на книгата. Особено едно женско име“, обяснява Дейвид Спър, професор по английска литература в Университета на Женева и куратор на изложбата.
„Опитваме се да бъдем Бог?“
Въпреки младата си възраст, Мери Шели - дъщеря на политическия философ Уилям Годуин и феминистката Мери Уолстънкрафт - споделя широко разпространото безпокойство от все по-голямото могъщество на науката и технологиите.
Шели не разкрива в книгата си тайната „искра на съществуването“, която Виктор Франкенщайн открива и използва, за да даде живот на създанието си. Но резултатът от гордостта и високомерието на учения е описан в цялия си ужас.
Отхвърлено от създателя си съществото се превръща в отмъстително чудовище, което убива малкия брат на Франкенщайн, най-добрият му приятел и годеницата му в нощта преди сватбата им.
Освен, че отбелязва 200-годишнината от създаването на „Франкенщайн“, изложбата цели и да изтъкне колко актуален остава романът днес, когато науката и технологията напредват с главоломна скорост, обяснява Спър.
„Фундаменталните въпроси за науката и за способността на човека да създаде човешки живот, да променя или да се намесва в процеса на сътворението на човешки живот все още са изключително актуални и все още предизвикват страхове“, заявява той и като пример посочва изследванията на ДНК и намесата в репродукцията на човека.
Николас Дучимитиере, заместник-директор на „Фондация Мартин Бодмер“, подкрепя думите на Спър. „Колко далеч може да отиде изобретателността на науката, без да се опитва да бъде Бог или без да създаде нещо, което ще се окаже бич за човечеството?“, пита се той.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
