Шведско издание: НАТО е на лов за призраци

Автор: Торстен Челвемарк, за шведското издание Aftonbladet

В редакционна статия на „Ню Йорк Tаймс“ от 31 март вестникът призоваваше ръководството на Украйна да разбере, че международните спонсори не могат да продължават „с лопати да хвърлят пари към корупционно блато“. Реформите, които бяха поискани на Майдана, трябва най-накрая да бъдат осъществени.

Когато малко по-късно украинският президент Петро Порошенко пристигна в САЩ, го попитаха за критиката от страна на вестника. Той отговори, че това е пример за „хибридната война“, която Русия води срещу страната му.

Украинският президент обвини „Ню Йорк таймс“ в хибридна война

Това изказване, разбира се, предизвика присмех в останалия свят и по-късно президентът се опита да заяви, че неправилно са го разбрали. Въпреки това, спонтанната му, осезаема до мозъка на костите реакция илюстрира една масова психоза, която го кара навсякъде да вижда руски хибридни привидения.

Един от шведите, които изглежда живеят в този свят, е Микаел Холмстер, военно-политически репортер на в. „Дагенс Нюхетер“. На 17 април той написа статия от няколко страници, в която разсъждаваше за психологическата война на Русия срещу Швеция и за методите за бора с нея. В тази връзка министърът на отбраната Петер Хултквист напомни, че Швеция вече е заявила, че се присъединява към натовския Център за стратегически комуникации в Рига. Това е център на алианса, в който изучават психологичните войни, идващи преди всичко от руска страна. Между другото, посещавайки този център Микаел Холмстер вече подготви почвата за включването на Швеция.

Петер Хултквист (вдясно) и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг / БГНЕС

Аз още не съм бил там, но се запознах със сайта на Центъра. Става ясно, че той е с доста ограничена база. Основател е Латвия, а компания ѝ правят други прибалтийски държави, както и четири члена на НАТО. САЩ не са сред спонсорите, което е странно, но, както се посочва, те отговарят за „доброволния принос“.

Според очакванията на всички, подобен стратегически център трябва да има научна основа. Центърът се опита да отговори на всички изисквания, като пусна едно научно списание, което съгласно традиционната почетна оценка предлага „експертиза“. Но до този момент е пуснат само един брой.

Световната общност имаше всички основания да очаква, че този пилотен брой ще представи сериозно научно послание от страна на някой уважаван международен университет. Вместо това на читателите бе предложено да се запознаят с писанията на някой си г-н Т. Томас под заглавието „Руската информационна война на XXI век: Подкопаване и дестабилизация на народите“. Оказва се, че г-н Томас е подполковник в оставка, който в момента работи за американските военни.

Повечето от останалите автори на въпросния брой очевидно също нямаха значителни заслуги в сферата на научните изследвания. Едни то тях бе представен като „директор на организация за борба с психологическите войни“, а друг – като „предприемач и изпълнителен консултант“. Третият ръководи компанията „Приложни фючърси“, докато четвъртият е „специалист по психологически операции към армията на САЩ“.

изображение / stratcomcoe.org

От осемте публикации само за три може да се предположи, че имат някакво отношение към научните изисквания. Тук няма дори и помен от елитарни изследвания, каквито би следвало да очакваме от международен стратегически център. Всеки шведски университет би могъл да пусне списание, което да е по-добро и по-убедително.

Това не означава, че искам да подценя опита и знанията на практикуващите, които работят в информационното поле. В случая, когато колектив от автори претендира за званието „академично списание“, все пак е нужно да поговорим за „нечистоплътен маркетинг“. Не е ясно от къде на къде Швеция, встъпвайки в този Център, трябва да отпуска средства за толкова несериозно издание.

Но Център за стратегически комуникации в Рига не се занимава само с това. Един от специалните доклади на центъра е посветен на „фабриката от тролове“ – „Интернет-тороловете като инструмент за водене на хибридна война: латвийско досие“. Сама по себе си тази тема би могла да бъде потенциално интересна за Швеция, но тъй като Латвия е особен случай (предвид значителната част на руското население), изводите от изследването не са толкова актуални в шведското измерение. По-големият проблем за страната ни не са потенциалните руски манипулации, а родните ни тролове-десни екстремисти, които наводниха социалните мрежи до такава степен, че много средства за масова информация в крайна сметка бяха принудени да сложат край на това.

Създава се впечатлението, че в дейността си Центърът за стратегически комуникации се ръководи от това, че „хибридните войни“ са нещо очевидно и ясно определено. Отново се потвърждава, че тясната академична среда в Рига едва ли благоприятства за участието на центъра в международната научна дискусия. Тази дискусия се води предимно в САЩ. В неотдавнашното си изявление американският център „Удроу Уилсън“ например посочи, че терминът „хибридна война“ е „лошо определение“, което вече е объркало западните анализатори и политици. До този извод стигна и един от изследователите от Тексаския университет в материал в списанието NATO Review: „Методите за водене на война, било то хибридна или обикновена, … едва ли могат да бъдат изразени само с едно прилагателно“.

Най-добрият начин за борба срещу интелектуалните опростявания е чрез открити дебати. В Швеция има много добри изследователи и достатъчно критичен потенциал в редица специализирани сфери, за да внесем достоен принос в дискусията за разпространяването на информацията и психологическата отбрана. Получава се, че в този случай „няма нужда да ходим за вода от другата страна на Балтийско море“.

Сериозни съмнения може да предизвика и общата система на ценности на Центъра за стратегически комуникации. Той иска да изследва „как Русия с помощта на медиите влияе върху евроатлантическите ценности и модифицира значението на демокрацията и свободата на пресата“.

Това звучи много добре, но как всъщност изглеждат тези евроатлантически ценности в контекста на НАТО? Те включват ли авторитарната политика на Турция – най-големият член на алианса от тази страна на Атлантическия океан? Как влияе върху ценностите на центъра наличието на представители на полските десни националисти в управлението му?

Колкото по-дълбоко се потапяме в дейността на Центъра за стратегически комуникации, толкова повече съмнения предизвиква идеята за шведско участие в дейността му. Ние, разбира се, знаем, че министърът на отбраната Петер Хултквист иска сближаване с НАТО, но не трябвали той първо да говори с научния министър Хелмарк Кнутсон и да изясни кой в Швеция би могъл да провежда собствени и качествени научни изследвания? Защо шведските данъкоплатци трябва да издържат център, чиято квалификация все още не е доказана?

А между другото, какво мисли за всичко това партията на „зелените“? Нима тя би могла да подкрепи планирано решение на правителството, което, най-вероятно забива още един пирон в ковчега ѝ?