Как войната в Югославия заличи следите от историята

Автор: Матиас Легнер, за шведския ежедневник Svenska Dagbladet. Легнер в професор по култура в Университета в Упсала и ръководител на изследванията на причините за унищожаването на обекти на културното наследство в различни въоръжени конфликти.

Войните, които имат за цел да унищожат даден етнос, често разрушават сгради и друго материално наследство, което може да се превърне в доказателство за мултикултурно минало. Нова книга събира изследвания на систематичното унищожаване на джамии и паметници по време на балканските войни през 90-те години.

За да бъде някогашната Югославия изцяло преобразена, през 90-те години на Балканите се провеждат не само етнически, но и културни чистки. Убивани са както войници, така и цивилно население, бомбардирани и разрушавани са градове, исторически паметници, религиозни съоръжения. А обстрелите по Националната библиотека в Сараево и Стария мост в Мостар получиха международен отзвук.

В Босна и Херцеговина бяха разрушени множество джамии и не само защото те вече не се използваха за религиозни цели. Атакуващите искаха физически да изтрият от лицето на земята всички следи от мюсюлманската общност и историческата приемственост. Католическите църкви и манастири също се превърнаха в мишена в културната чистка.

Над два милиона души избягаха от Босненската война. Първата фаза на войната се разрази през пролетта на 1992 г., когато босненско-сръбски сили се опитаха да разширят територията на Република Сръбска.

През август те вече контролираха малко повече от 2/3 от Босна и Херцеговина. Вторият етап на войната започна през януари 1993 г., когато бе предложен мирният план Ванс-Оуен, който предвиждаше превръщането на Босна в мозайка от етнически кантони. Босненските хървати, които както и преди бяха в съюз с босненците, се обърнаха към босненската армия в опит да отвоюват териториите и да получат помощ за укрепването на Мостар като столица на хърватската държава. Тогава – през 1992-1993 г. – се стигна и до печално известното разрушаване на градовете Мостар, Яйце и Баня-Лука.

Когато войната приключи, признаването на мащабното унищожаване на културно наследство и религиозни съоръжения бе сметнато за толкова важно, че на него бе посветена отделна част от Дейтънския мирен договор. Разделът, който бе озаглавен Приложение 8, предвиждаше създаването на комисия за опазване на националните паметници. Мирният процес провокира нови дебати за това възможно ли е в съответствие в международното право атаките срещу културно наследство да се разглеждат като форма на културна чистка, която представлява продължение на етническата. Въпросът за защитата на паметниците, религиозните структури и останалите културни символи по време на конфликт или възстановяването им след война бе видяно в нова светлина.

Ученият и куратор Хелън Валасек дълго време събира данни за щетите от войната и възстановяването след нея. Книгата ѝ Bosnia and the destruction of cultural heritage („Босна и унищожаването на културно наследство“), написана в сътрудничество с Ричард Карлтън, Амра Хаджимухамедович, Валъри Пери и Тина Вик е амбициозен труд. Авторът документира и анализира унищожаването на културно наследство в Босна и Херцеговина в периода 1992-1995 г., както и следвоенното възстановяване, включително и всички проблеми и предизвикателства, с които е трябвало да се сблъска във връзка с мултиетническата култура.

По време на войната унищожаването на материалното културно наследство се е съчетавало с ликвидирането на етнически групи. Информацията за това постепенно достига до външния свят, но въпреки това той не предприема каквито и да било ефикасни мерки. Екстремистите, които желаят да унищожат цял един народ, често се опитват да разрушат и физическата структура на обществото. В Босна това се провежда по изключително усъвършенстван начин. Заедно с религиозните съоръжения, библиотеките, музеите, историческите постройки от времето на Османската империя, се разрушавали и важни съставни части на колективната памет на социума.

Масов гроб в село Козлук, на 70 км. северно от Сребреница / БГНЕС

В хода на Босненската война наблюдателите доста бързо разбират, че целта на подобни атаки е именно заличаването на колективната памет на обществото. Босненските сърби разрушавали джамии, за да направят окупацията си постоянна и за да скрият факта, че преди в страната е имало многочислено мюсюлманско население. Те искали да преправят облика на страната, да ѝ предадат моноетническа идентичност. Джамиите редом до католическите и православни храмове се възприемали като провокация. Особено провокационно изглеждали минаретата, затова те се събаряли веднага щом босненско-сръбските или босненско-хърватските войски превземели град или село. Предполагало се, че чрез разрушенията ще се конвертира националната идентичност на хърватите и сърбите.

Повечето нападнати исторически постройки са свързани с религията. Но са унищожавани и светски сгради и учреждения, особено в Сараево и Мостар. Разрушенията са извършвани основно зад фронтовата линия, но не по време на въоръжени сблъсъци, както например в сръбския град Баня Лука, който през 1993 г. изгубва 15 джамии, макар и там вече да не се водели боеве. Босненските джамии и католически храмове в Баня Лука са били разрушавани систематично, което принудило много от жителите на града да го напуснат. А част от атаките срещу католически църкви са дело на сърбите като отмъщение на хърватите за военните им успехи.

Останките от разрушените джамии понякога се използвали за затрупването на масови гробове, като по този начин скривали жестокостта, проявена спрямо мирното население. В други случаи на мястото на джамията се вдигала нова сграда, на най-често там се появявали паркинги за сметосъбираща техника или просто пустееща земя. Чистките и разрушенията продължават и след като Дейтонският мир встъпва в сила в края на 1995 г. В тази заключителна фаза джамиите са били унищожавани, за да не се позволи на мюсюлманите да се върнат по родните си места след войната.

Разоряването на Дубровник в началото на хърватската война за независимост бледнее в сравнение с щетите, нанесени на Мостар. Блокираните от югославската армия старинен град и туристическата забележителност Дуброник предизвикат лавина от критика по целия свят. Междувременно в Мостар по време на Босненската война са унищожени над 400 сгради с историческа стойност. Сараево, Сребреница и Мостар са сред най-пострадалите във войната. Джамиите и минаретата не просто са обстрелвани, но и събаряни с булдозери, за да се заличат всички следи от съществуването им. В резултат на това се налага мостът и старият град да се възстановяват с помощта на международни организации. Сега Старият мост е обявен за обект на световното културно наследство. Както пише Валасек, международната общност избра моста и стария град за символ на мира, затова и отпусна за тях огромна част от средствата за възстановяване на културното наследство.

Мостар / Fbr.bg

Икономическата помощ можеше да бъде разпределена по-равномерно сред пострадалите части на страната, тъй като разрушенията наистина бяха огромни. В Република Сръбска джамия и минарета се запазват в едно единствено село. Босненските сърби там спасяват мюсюлманските жители. Въпреки сравнително силната световна реакция на събитията в Босна, международните организации като цяло подхождат неохотно към възстановяването на културното наследство на страната след сключването на Дейтънския мир. Сякаш първоначално някой отпуска огромно финансиране, а след това – след Мостар – остава без пукната пара. Етническото насилие в Баня Лука и Требине през 2001 г. като цяло бе игнорирано, въпреки че безредиците бяха свързани с реставрирането на разрушените джамии. Неспособността на международните организации да се справят с последиците от систематичното разрушаване доведе до това, че сега, когато вече е изминало много време от последната война, липсват изследвания на нанесените щети, освен тези в Мостар. Хелен Валасек подчертава, че възстановяването на редица паметници би имало важно символично значение, тъй като те са били разрушени нарочно, с цел пренаписване историята на страната.

В една от главите на книгата архитектът Тина Вик, която работи в Босна и Косово като представител на шведската организация „Културно наследство без граници“, спори с разпространеното мнение, че работата с културно наследство води до примиряване на етническите групи. Тя разказва как напротив, реставрациите разпалват стари конфликти. Жителите на места с променен етнически състав е можело изведнъж да започнат да протестират срещу възстановяването на дадена джамия. Има примери и за това как старинни джамии са били реставрирани, макар и в региона вече да е нямало мюсюлмани. Вероятно това е бил опит да се противодейства на културната чистка и да се покаже, че някога на това място са живели и мюсюлмани.

Реставрацията на исторически символи не е спомогнала за мира, смята Вик. Точно обратното, тя е можела да даде на босненците причина да се върнат. В този смисъл възстановяването на джамиите е било символично. За пример се дава град Яйце, където местните политици и собственици на недвижимо имущество се оказват незаинтересовани от възстановяването на културното наследство, особено относно паметници на Османската империя, които те асоциират с исляма. Идеята повторно да се строят джамии предизвиква сериозни протести, но сградите в старата част на града все пак биват реставрирани. Някои организации били на мнение, че е трудно да се участва в реставрационни дейности без да застанеш на нечия страна в конфликта. И е по-лесно да откажеш да участваш. Определени структури дори активно спомагнали за окончателното разрушаване на старинни сгради или ремонтирането им без да се взема предвид историческата им стойност. В някои случаи близкоизточни организации-помощници дори съборили библиотеки и медресета към джамии.

Внимателното документиране и анализ на причините и последиците от унищожаването на сгради в Босна в книгата Bosnia and the destruction of cultural heritage показва как културното наследство се превръща в мишена на войната и защо по време на конфликта и след него международната общност може да действа неуверено и дори да допусне сериозни грешки.

Важно е да се извлекат уроци от този горчив опит, особено когато отзвукът от войните в Сирия и Ирак заглъхне и дойде време за възстановителни дейности.