Учени откриха причината за тъмния цвят на Меркурий

Богатият на въглерод материал, който автоматичната междупланетна станция “Месинджър” (MESSENGER) откри през последните месеци от работата си в орбитата на Меркурий, може да представлява остатъци от древна кора от графит. Наличието на такава кора обяснява защо повърхността на планетата изглежда толкова тъмна на цвят. Новата си хипотеза авторите излагат в статия за “Нейчър Джиосайънс” (Nature Geoscience)

Повърхността на Меркурий е по-тъмна от тази на Луната. Обаче желязото (този материал се счита за основното затъмняващо вещество на лишените от атмосфера небесни тела) на Луната е значително повече. Някои учени предполагат, че основно затъмняващо вещество на най-близката до Слънцето планета е въглеродът, но остава загадка дали той винаги е бил на Меркурий или е пренесен от микрометеорити.

Патрик Пепловски (Patrick Peplowski) и негови колеги изучиха измерванията по най-тъмните участъци на Меркурий, които “Месинджър” направи в края на мисията си. Връзката между богатия на въглерод материал и големите кратери показва, че веществото е с местен произход: въглеродът бил в дълбините на кората, а след това е излязъл на повърхността след удари на метеорити.

Според учените фрагментите с тъмно вещество представляват остатъци от древна въглеродна кора. Тя се образувала, когато в древния магматичен океан се кристализирал графит, който след това се преместил на повърхността. Последвалите вулканични изригвания и други геологични процеси “затъмнили” първоначалната кора, а част от веществото ѝ изиграло важна роля в затъмнението на повърхността на Меркурий. 

Меркурий е най-малката и лека планета в Слънчевата система. Той е по-лек и по-малък от Земята около 20 пъти, а средната му плътност е приблизително като тази на нашата планета. Една година на Меркурий трае 88 дни. Тази планета няма спътници и е със силно разредена атмосфера, а по физични характеристики Меркурий напомня Луната.