Човекът и възрастта: какво ни дарява и с какво ни ощетява животът

Автори: Дмитрий Чернишев и Григорий Крамской, "Adme.ru"

Бихме искали да разгледаме човешкия живот както разглежда проблемите физиката – да обърнем внимание на силите, които влияят на мъжа и жената и ги тласкат в една или друга посока. А също и да помислим за това как бихме могли да се противопоставяме на тези сили.

Ще говорим не конкретно за вас, а за някоя абстрактна, измислена личност. Сигурни сме, че вие никога не сте крали дреболии от родителите си и че винаги сте правили секс по любов.

Разделихме живота на етапи от по седем години. За удобство.

От 0 до 7 години

Страхотно ви е провървяло. Родили сте се човек. От всички същества на земята, вие сте най-могъщото.  За хамстера сте бог. От гледна точка на мухата еднодневка сте безсмъртни. Даже и пред много от хората имате огромни предимства. Не сте бавноразвиващ или олигофрен, всички крайници са ви на мястото си. Вие сте човек, роден в относително мирно време, в потенциално богата страна.

За първите три години човек научава около 80% от всичко, което ще научи за целия си живот. Той започва да вижда, чува, пълзи, ходи и бяга, да вкусва и души, да говори и разбира. Следват криза след криза. Или откровение след откровение. Той разбира, че не е единственото ценно същество в този свят. Разбира, че може да лъже. И че другите могат да лъжат. Това веднага увеличава възможностите му да влияе върху света.

Човек се сблъсква със злото. Възможно е да се сблъска и със смъртта. Любимата баба или намереното на улицата птиченце. Появява се и първата мисъл, която бързо бива забравена – всички хора около нас ще умрат. Всички, освен нас.

От 7 до 14 години

Детето се развива много бързо. И постоянно се опитва да разшири зоната си на влияние. Вече прекрасно умее да управлява родителите си. И влиянието на родителите върху него постепенно отслабва. Детето вече има приятели. Мястото на бащата е заменено от друг член на семейството. Телевизорът.

Прието е да се смята, че ако през цялото време на детето се говорят добри неща – слушай възрастните, не обиждай слабите... то това значи, че детето ще стане възпитан човек. Пълни глупости! Това не е достатъчно. Децата не толкова слушат възрастните, колкото копират поведението им. Достатъчно е бащата веднъж да нарече майката „кучка“. Или да я удари по лицето.

Детето допуска огромен брой грешки. Най-хубавото, с което могат да му помогнат родителите му е да го научат да не се страхува от грешките и да умее да ги поправя.

Не е важно как ще се случи – или родителите ще разкажат истината за секса, или децата на улицата, но детето в един момент ще разбере, че всички хора са били заченати и родени. Въобще с всичко е така. И децата започват по-внимателно да изучават тялото си. При момченцата се появява ерекция. Става много по-ясно за какво са нужни момичетата. Идва шокът от първата менструация за момичетата. Растат им гърди. Появяват се по-изобретателни игри, не просто дърпане на косите. Момченцата се учат да ухажват. И всички за първи път гледат порно.

В детето се борят две сили – силата на традицията и силата на разрухата. Коя ще победи зависи най-вече от обкръжението му.

Детето спира да бъде дете и става човек. Започва да следва определени поведенчески модели – от книгите, филмите, разказите на приятелите.

В тази възраст хората са много раними. Човек вече не се отнася по детски към обидите, не ги забравя като заспи. И все още няма цинизма на възрастните. Или прекрасния дар – да умее да прощава.

Един мой приятел имаше тетрадка „Моите Убиди“. В нея имаше четири колони – от кого е била нанесена Убидата, кога е била нанесена Убидата, същност на Убидата и най-широката графа – какво да е отмъщението.

От 14 до 21 години

Първият секс. Как беше? Не, почакайте, това ли е всичко? Може нещо да не съм в ред? Толкова глупости се изприказваха...

При момичетата може да не е имало оргазъм. Момчетата са сигурни, че еякулацията си е оргазъм. Макар че оргазмът е реакция на нервната система, а еякулацията – на половата. Да, понякога едното се случва без другото.

Ако първият опит не е убил желанието за още, започва периодът на експериментите. Секс на плажа, на покрива, в колата. Липсата на свободен апартамент дава воля на фантазията. По-рано младите в тази възраст ги водеха в публични домове. За да разберат разликата между похотта и любовта.

Средата започва да тласка нерешителните към секса. Как така? Не си ли още? Какво чакаш? Да не си педал?

Става ясно, че сексът е огромна сила.

Понякога сексът се превръща в състезание  - кой повече. С отбелязване на бройките и допълнителни забележки в специална книжка или в телефона.

Сексът като практика и като тема за разговор с приятели.

Възможен е и отказ от секса. Обет за отказ от брака. За това трябва да се увлечеш от някой не по-малко ефективен източник. Например, творчеството.

Идва време на срив на старите авторитети и на създаването на нови. Човекът се превръща в лъв. Ницше е смятал, че човекът може да премине през три етапа – на камила, на лъв и на човек.

В началото всеки е камила. Досущ като всяка истинска камила, която събира в себе си вода за дългите пътешествия през пустинята, човекът събира знанията, които му дават родителите, обществото, училището... Камилата се води от тези знания, камилата е съгласна с всичко и не поставя нищо под съмнение. Тя може да казва само „да“. Тя живее в миналото.

Когато човек се умори да казва „да“, когато в него се насъбере твърде много „не“, което той дълго е потискал в себе си, камилата започва да се превръща в лъв. Лъвът отрича всичко. Той е попил знанията и опита на обществото и миналите поколения и е разбрал, че всичко това трябва да се унищожи, защото само върху тези развалини той ще може да построи света, където ще му е добре. Лъвът е революционер, с нищо не е съгласен. Той може да казва само „не“. Лъвът живее в бъдещето.

Ако човек не се вписва или не иска да се впише в света около него, започват да се появяват мисли за самоубийство.

От 21 до 28 години

Животът постепенно се нарежда. Човек завършва университет и/или започва работа. Появява се повече свободно време и той започва да мисли за обкръжаващия го свят.

Всеки от нас е самотен на този свят. Всеки е заключен в една висока кула и може да общува със събратята си само чрез знаци. Но знаците не са еднакви за всички, защото смисълът им е тъмен и неверен. Ние отчаяно се опитваме да споделим с другите съкровищата на своето сърце, но те не знаят как да ги приемат, затова и самотно скитам из живота, рамо до рамо със спътниците си, но не заедно с тях, не ги разбираме и те не ни разбират. Приличаме на хора в чужда страна, които почти не знаят езика. Искат да изразят много прекрасни, дълбоки мисли, но са обречени само да произнасят само щамповани фрази от пътеводителя. В мозъците им скитат идеи коя от коя по-интересно, а могат да кажат едва-едва нещо от сорта на: „Лелята на нашия градинар си забрави чадъра вкъщи“. (Съмърсет Моъм).

Човек започва да търси Учител. Будистите смятат, че когато ученикът е готов, учителят се появява сам. Човек заимства от приятелите си и от филмите фрази, интонации, изражения.

Идва и увлечението от религията. Примамливото в нея е, че там можеш да намериш готови, прости и убедителни отговори на всички въпроси – как е устроен светът и защо човек живее. По този начин изчезва нуждата да търсиш отговорите сам.

Започва самостоятелният живот.

Сексът е едно от най-добрите средства за манипулация на партньора. Сексът като поощрение, отказът от секс – като наказание.

Сексът се превръща в лек против скуката. И скуката, засилена от страха от самотата могат да тласнат жената към една безразсъдна постъпка – да роди дете. Жената, която смята, че детето ще реши проблемите ѝ, греши. Всъщност тя ще трябва да решава проблемите на детето си. И да го мрази за това. Има добро правило – трябва да се раждат деца само от тези мъже, на които бихте се радвали да приличат.

Сексът е прекрасен начин да опознаеш човека по-добре. Трябва да се премине от стратегията „да опознаеш едно момиче по-добре, за да преспиш с нея“ на стратегията „да преспиш с едно момиче, за да я опознаеш по-добре“. Макар че много хора могат да кажат всичко за даден човек само пет минути след запознанството.

Човек вече може да се научи да обича. Да се радва не само когато взима нещо, но когато и дава.

От 28 до 35 години

Средната продължителност на живота на човек още през 12 век в Европа е била около 30 години (висока детска смъртност, постоянни войни и епидемии от време на време. Можете смело да вярвате, че започвате втори живот. На всичкото отгоре направо възрастен, образован човек, който има някаква финансова независимост. Не е ли прекрасно?

Можете за минута да спрете и да направите определени изводи. Не сте станал този, който сте искали в детството – космонавт, китарист в рок група, велик учен, президент, секс символ на нацията, гениален писател. Няма значение дали тази мечта е била ваша или ви е била втълпена от родителите ви.

Това е идеалният момент да си създадете нова мечта. Незнайно защо е прието това да се нарича криза на средната възраст. Ако човек търси причината в себе си, сменя работата. Ако я търси в близките си – сменя семейството. Опитва се да започне нов живот.

Нищо страшно не е станало. Сбъднатата мечта може да е много по-опасна. Или човек разбира, че цял живот е вървял в грешната посока, или че не това му се е искало. Или очите му започват да гаснат и вече не му е интересно да живее.

Жените в тази възраст са прекрасни. Те вече всичко умеят и от нищо не се боят. Въобще страхът е опасен. С коварната си отрова той съсипва живота. А човек привлича това, от което се бои.

Човекът почва да сбъдва фантазиите си.

Сексът се превръща в твърда валута. Секс, за да ти купи мъжът ти яке и да е по-мил. Секс, за да не заглежда половинката ти други. Секс на работа. Секс от съчувствие и състрадание.

Жените в Русия на тази възраст започват много да се поддържат. На мъжете започва бързо да им расте корем.

Човек започва да разбира, че прилича на родителите си. Уловя се да мисли, че говори на децата си почти същото, което някога са му говорили. И със същата интонация.

Човек може да полудее от работа. Това е времето на успехите и достиженията. Ако преди е работил за репутацията си, то сега репутацията му започва да работи за него.

От 35 до 42 години

Ахматова е казала, че с възрастта човек получава това лице, което е заслужил. Ако човек е бил презрително кисел, линиите край устата му ще подчертаят това. Ако се е усмихвал много, бръчиците край очите му ще го разкажат.

Ако човек успее да си избие от главата средновековната глупост, с която са го тъпкали старателно – че хората, които се обичат могат да са сексуално извратени, че има правилен и неправилен секс, че могат да се обичат само хората от различни полове... Ако забрави всички тези глупости, човекът ще стане по-търпим към останалите. Ако не успее се превръща в лицемер. Става носител на Нравствеността и Морала. Оплаква се от нравствения упадък. Причината не е важна. През 18 век е излязла книгата „Доказателства, че валсът е основният източник на слабост в тялото и причина за израждането на поколението“.

Близки приятели започват да умират. Умират връстници. Смъртта се приближава. Но виж, не е страшно. Земята не е спряла да се върти.

Мъжът най-сетне разбира, че трябва да обърне внимание на себе си. Започва да ходи на фитнес. Или заминава за Непал.

Децата порастват и си заминават. Мъжът си взима куче. Жената, за да запълни празнината, започва да моли дъщеря си за внучета.

Настъпва периодът на енергиен вампиризъм. Времето на млади любовници. Желанието да докажеш пред себе си, че „още мога“ се смесва със страха „да успея преди да е късно“. Човек започва да се запасява със спомени и впечатления.

Появява се способността да цениш полутона и да извличаш удоволствие от оттенъците. Появява се смелостта да поемаш отговорност. Ако у човека не са изчезнали уменията му да се удивява и да удивява, иначе казано – не е започнал постепенно да умира, появява се възможност да завърши цикъла „камила-лъв-дете“. И да започне да живее и действа в настоящето.

Възможно е религията да е някакъв вторичен продукт от нещо много важно за човека. Нашето оцеляване зависи от натрупания от предишните поколения опит и от предаването му на децата ни. Детето, което е падало, порязвало се е и се е изгаряло помни: безпрекословно вярвай на това, което ти казват родителите. И то не прави разлика между „не плувай в гъмжащата с крокодили Лимпопо“ и „в пълнолуние трябва да се принесе коза в жертва за боговете, иначе ще има суша“. В тази възраст човек може да различава едното от другото.

Страхът от старостта преследва хората. Защото цялата ни култура е изградена върху хвалебствията към младостта. Човек няма никаква вина, че косите му започват да сивеят, че му се появяват бръчки. Не той е измисли правилата.

Казват, че човекът струва повече от ангелите, които творят само добро. Защото човекът има свобода на избора.

От 42 до 49 години

За човек, който до тази възраст не е пропил или пропушил, това е златният век. Той на практика спира да се страхува. Поне за себе си. Досега е можел да умре не един и два пъти и тази мисъл му вдъхва храброст.

Човек може сам да тръгне срещу тълпата не заради младежката си смелост, а заради убежденията си. „Извинете, но няма да участвам във вашите „пет минути омраза“. Вървете на майната си.“.

Човек се превръща в максималист. Мисълта, че е направил нещо достойно не му позволява да се спусне под това ниво. Освен това човек разбира, че не му е останало много и е жалко да изхаби този остатък от време за простотии.

Човек вече много добре си дава сметка как е устроен светът около него. И това му позволява да решава задачи, които преди са му се стрували неизпълними.

Появява се умението да се наслаждаваш на най-простите неща. Глътка вода, когато си жаден.

- Пух, какво обичаш най-много на света? - Ами, - отговорил Пух, - най-много обичам… И тук му се наложи да спре и да помисли, защото макар че яденето на мед си е много приятно занимание, има един такъв миг, когато се каниш да ядеш мед, който е още по-приятен от мига когато вече го ядеш, но Пух не знаеше как се нарича тоя миг.

Жените, на които не им липсва смелост честно да приемат възрастта си, стават просто прекрасни. Те повече не искат да участват в тези подмолни игри с името „да се харесаш на всички“. Такива жени могат да управляват света.

Мъжете, които вече не са привлекателни за жените, започват да си плащат за секс. И за отпуската пътуват до Югоизточна Азия. След няколко неуспешни опита мъжете прибягват до виагра.

Жената, която дълги години е гледала деца, отново започва да работи.

Препрочиташ класиката. Или откриваш Монтен и Марк Аврелий.

Човек вече може да поправя грешки. И да възстановява справедливостта. Ако има пари, започва да участва в благотворителни кампании. Или помага на други хора. Или дава съвети.

От 49 до 56 години

На човек все по-малко му се иска да се гледа сутрин в огледалото. Идеален момент да спреш да пушиш.

Появява се силно разминаване между това как изглежда човек и как се чувства. „Може и да съм в тъмнина, но виждам къде е светлината. Моето сърце е на 14 години“. Хората са кисели в тази възраст не толкова заради характера си, колкото защото живеят с постоянни боли. Всяка болка прави човекът по-чувствителен. Например, появява се по един орган, който може да предсказва какво ще е времето.

Човек започва да вижда света през дебел слой вода. Чува някакви звуци от повърхността. Зрението отслабва. Миризмите губят остротата си. Не бива да се обвиняват жените в тази възраст, които се парфюмират твърде обилно.

Светът, както и в детството, започва да ти се струва огромен. Все по-трудно се качваш по стълбите.

Човек започва постепенно да се превръща в безполово същество. Между съпрузите, които дълго време са живели заедно, започва да възниква нещо като телепатия.

Макар и мъдростта да няма нищо общо с възрастта, мнението на хората става по-тежко.

На мъжете започват да им отстъпват място в обществения транспорт.

Човек все по-често се обръща към миналото си. Подрежда по рафтовете спомените си. Паметта е доста избирателна и започва да приписва на себе си някои неща, които са се случили на приятелите му. Избавя се от лошите спомени.

Мъжете в Русия умират все по-рано.

Да старееш достойно е огромно изкуство. Трите най-силни обезболяващи са усмивката, любовта и творчеството. В такива моменти се отделят ендорфини, които действат като чудотворен цяр – отслабват болката, повишават настроението. За да се научиш да правиш това, изобщо не е задължително да чакаш да станеш на петдесет.

Най-трудното е да не започнеш да се самосъжаляваш. Това сладко успокоително чувство – да смяташ, че светът е несправедлив към теб, че те тъпче. Има много достойни хора, по-добри от нас с вас взети заедно, към които животът се е отнесъл много по-жестоко.

От гледна точка на птиците хората са ощетени по рождение. От гледна точка на поета обикновеният човек е сакат, защото почти нацяло му е атрофирал най-важният орган. Органът, с който емоционално опознаваме света.

Но ние не забелязваме собствените си недостатъци, нали така?