Георги Денборов, данъчен адвокат
Погълната от политическите дебати през последните няколко години, българската публика някак изпусна една фундаментална инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която е напът да промени корпоративния свят из основи. Става дума за т.нар. проект “Свиване на данъчната основа и прехвърлянето на печалби” (BEPS - Base erosion and profit shifting). Ще ви представим една възможност в резултат от BEPS, при прилагането на която данъкоплатците ще минимизират разходите за администриране на данъчните си задължения, а администрацията ще максимизира събираемостта на приходите в бюджета.
Става дума за данъчното третиране на т.нар. „услуги с ниска добавенa стойност“ между свързани лица. Такива са вътрешногруповите правни, счетоводни, ИТ и др. услуги.
Исторически контекст Преди да стане част от обединена Европа, България извърши съществени промени в данъчната си система. Бяха въведени основите на правилата за третиране на трансакциите между свързани лица. Подзаконовата нормативна база бе приета по модела, създаден от ОИСР. Междувременно организацията ревизира Насоките си за трансферно ценообразуване през 2010 г. и в резултат на BEPS отново ги пренаписа през 2017 г.
Независимо дали участваме в международния дебат за правилата, които да ограничат данъчните измами, чрез вторичното право на ЕС в българското законодателство вече се въвеждат мерки от проекта BEPS. Пример е режимът в ДОПК за обмен на отчети по държави, в сила от август м.г. (т.н. CBC reporting), който всъщност е мярка 13 от BEPS.
Насоките на ОИСР служат като международен стандарт за трансферно ценообразуване за данъчните власти и мултинационалните компании в световен мащаб и вече са част от глобална стратегия за ограничаване на агресивни данъчни практики. На въпроса дали са източник на право в България, директният отговор е „не“, тъй като те са от типа на т.нар. soft law, т.е. установяват международен стандарт. Но е факт, че немалко експерти в приходната администрация приемат аргументация, базирана на Насоките на ОИСР, и нерядко търсят решение на казусите си в тях.
Опростен подход Една малка част от промените в Насоките на ОИСР са правилата за т.нар. "услуги с ниска добавена стойност". Тези правила очертават нова, опростена процедура за прилагане и документиране на вътрешногруповите цени за такива услуги. За да се постигне това, се предвиждат 4 стъпки:
– прилагане на опростена процедура за определяне на бенефициент на предоставените услуги;
– двуетапен процес на определяне на относимите разходи;
– определяне на приложимостта на общ критерий за разпределяне на разходите;
– определяне на стандартната норма на печалба от 5%.
Целта е да се спестят разходите за скъпи съпоставими анализи и несигурността при бъдещи данъчни ревизии.
Идентификационни критерии Според ОИСР междугруповите услуги са такива с ниска добавена стойност, ако не са част от основната бизнес функция на групата, не зависят от уникални нематериални активи, не допринасят за формирането на такива активи и предоставянето им не е свързано със значителни рискове за доставчика им.
За да се класифицира една услуга като такава с ниска добавена стойност, тя следва да е спомагателна по своята същност. Например функциите на поддържащите офиси (back office) могат да бъдат третирани като спомагателни в определени сфери на дейност.
Насоките на ОИСР изброяват примерни услуги, които следва да се квалифицират като спомагателни, като например вътрешногрупови счетоводни, одиторски и правни.
Разграничението между спомагателни и основни услуги на бизнеса обаче предполага и допълнителен анализ:
– една и съща услуга може да бъде спомагателна или основна бизнес практика в зависимост от икономическите факти и обстоятелства. Например вътрешногруповите ИТ услуги може да са спомагателни за провеждането на основната дейност (например поддръжка на системи за електронна поща) или основна бизнес услуга (например разработване на собствен софтуер).
– основна бизнес услуга на дадено юридическо лице може да се квалифицира по опростената процедура, ако това е обосновано от гледна точка на групата. Например специализирани центрове за споделени услуги (кол център на авиопревозвач) биха се третирали като спомагателни, ако тяхната дейност е от спомагателен характер от гледна точка на цялата корпоративна група.
Насоките на ОИСР дават възможност на всяка данъчна администрация да определи собствен праг на материалност относно това кои услуги ще счита за такива с ниска добавена стойност. Това би дало възможност на Министерството на финансите, след извършен анализ, допълнително да адаптира режима към българските условия.
Сегашният режим Съгласно изискванията на съществуващата българска регламентация, ако предоставянето на вътрешногрупови услуги надвиши праг на материалност от 200 хил. лв., съответната компания следва да изготви пълна документация за тези трансакции.
В българското законодателство няма разписани строги правила за съдържанието на документацията за трансферно ценообразуване. Най-общо тя трябва да включва информация, специфична за групата (master file), и информация, специфична за страната (local file), които трябва да съдържат минимум следните данни:
– индустриален анализ на пазара, в рамките на който се оперира;
– функционален анализ;
– икономически анализ на контролираните сделки, включващ представяне на избрания икономически модел;
– финансов анализ на контролираните сделки;
– анализ на приложимата методология.
Изпълнението на тези изисквания не е по силите на нито един вътрешен финансово-счетоводен отдел. Като резултат компаниите нерядко поемат риска да не изготвят необходимата документация или ако решат да я изготвят, се налага да се обърнат към скъпоплатен консултант, като разходите за изготвянето на пълната документация често се доближават до евентуален акт на НАП, когато става дума за услуги, гравитиращи около прага на материалност.
В съответствие с Наредба Н-9 в случаите, когато данъчно задълженото лице е подготвило документация за трансферно ценообразуване, която отразява характера и обхвата на съответната сделка, законодателството задължава органа по приходите да започне проверката според избрания от задълженото лице метод. От друга страна, в случаите, когато данъчно задълженото лице не е подготвило такава документация, НАП няма задължение да приложи конкретен метод и съответно често избира най-фискалния метод на ценообразуване, позволен от законодателството.
Възможни последствия Няколко са основните ефекти, които биха се проявили в резултат от въвеждането на новия режим:
– Ще се повиши правната сигурност в резултат на въвеждането на тази опростена процедура.
– Ще се понижат разходите на данъкоплатеца за външни консултанти и евентуални съдебни дела, защото вътрешните счетоводни отдели ще могат сами да приложат режима.
– Ще се облекчи приходната агенция при упражняване на контрола върху спазване на законодателството, съответно ще се повиши и събираемостта.
Текстът е публикуван в брой 7/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа.
Вижте какво още може да прочетете в броя.
