Новината, че норвежкият телекомуникационен оператор „Теленор Груп“ ще напуска Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число и България, циркулира усилено през последния месец. Въпреки че няма официална информация, вече се лансираха първите имена на кандидат-купувачи, а някои даже твърдят, че има избран. Първата публикация, че ще се продава регионалният бизнес на „Теленор“, излезе в специализираното издание Mergernews, което твърди, че има потвърждение от три независими източника. Там беше посочена и цена на сделката - €2 млрд., а за купувач се спрягаше неназован американски инвестиционен фонд.
На 26 януари „Теленор груп“ разпространи официално съобщение, в което обяви, че към активите ѝ в Унгария, България и Сърбия и Черна гора (компанията води двете последни държави като една единица в отчетите си, бел.ред.), е проявен „непоискан и необвързващ интерес“, който ще бъде разгледан до края на първото тримесечие с оглед на „създаването на стойност за акционерите“. До приключване на оценката му компанията заяви, че няма да дава повече становища или коментари.
Желаещите
Първото име на потенциален купувач изплува на 30 януари, когато белградският в. „Политика“ написа, че става дума за американския инвестиционен фонд KKR, който притежава кабелния оператор SBB в страната. Новината, че KKR ще купува сръбския „Теленор“, излезе миналото лято в местни медии, но тогава беше опровергана. На 6 февруари сръбският в. „Данас“ извади името на нов купувач – чешкия фонд PPF, който е поискал активите на „Теленор“ в Унгария, България, Сърбия и Черна гора. PPF е собственост на бизнесмена Петр Келнер, станал приказно богат покрай масовата приватизация със създадения от него фонд PPF. С имущество от $16 млрд. сп. „Форбс“ го посочва като най-богатия човек в Източна Европа и 102-ри в света. Келнер притежава над 73% от чешкия и словашки телеком O2, след като в края на 2013 г. купи от испанската „Телефоника“ 65,9% от капитала му за $3,4 млрд.
Преди седмица българският в. „Капитал“ написа, че PPF дори е избран за купувач, като освен към телекомуникационния бизнес чешкият фонд имал интерес за покупка и на бизнеса на шведската медийна компания MTG в региона, сред чиито активи е и Нова телевизия.
„Не коментираме пазарни слухове“, отговори на запитване на сп. „Икономист“ Житка Ткадлецова от пресцентъра на PPF Group, а от KKR не отговориха на запитването ни.
И все пак, ако активите бъдат продадени, какво би означавала подобна сделка за българския пазар?
„Не вярвам евентуална продажба да промени условията на пазара у нас“, казва Антони Славински, бивш министър на транспорта и съобщенията, и добавя, че в корпоративния свят причините за подобни сделки невинаги следват някаква предвидима последователност. „Въпросът защо „Теленор“ би решил да напусне, е същият като този защо преди 5 години те решиха да дойдат тук“, добавя Славински.
Други смятат, че подобно изтегляне на стратегически инвеститор от българския пазар би било поредният сигнал, че икономическите условия в страната се влошават.
Има ли „Теленор“
интерес от сделка
Компанията работи на три основни пазара – Скандинавия (Норвегия, Швеция, Дания), Централна и Източна Европа (Унгария, България, Сърбия, Черна гора) и Азия (Тайланд, Бангладеш, Малайзия, Пакистан, Мианма), като към края на 2017 г. обслужва над 178 млн. потребители.
Регионът на ЦИЕ осигурява около 9% от приходите на „Теленор Груп“ и 8% от печалбата преди данъци, лихви, амортизации и обезценки (EBITDA). Бизнесът ѝ е печеливш във всички държави, като според последния ѝ отчет за 2016 г. „Теленор България“ има нетна печалба от 157 млн. лв., а в баланса на оператора е отбелязана неразпределена печалба от 295 млн. лева. Това, което може да накара оператора да напусне печелившите си пазари, може да е например нуждата от кеш за друго придобиване или мащабна инвестиция. Но това изглежда малко вероятно предвид факта, че на 9 януари пред Ройтерс главният изпълнителен директор на „Теленор“ Сигве Бреке заяви, че дигитализацията и намаляването на разходите са на преден план през 2018 г., като компанията не планира да се разширява чрез нови придобивания през годината. Ако се вярва на публикуваните в Mergermarket данни, откъдето тръгна цялата история, „Теленор“ ще излезе на загуба от евентуална продажба на бизнеса си в региона. Навлизането на компанията в ЦИЕ започна с покупката на унгарския Panon за €1,35 млрд. през 2001 г. През 2004 г. норвежката фирма брои €116 млн. за черногорския Promonte. През 2006 г. „Теленор“ купи за €1,513 млрд. сръбския оператор Mobi 63, което е и най-голямата чуждестранна инвестиция в Сърбия. За смяната на собствеността в „Глобул“ през 2013 г. бяха платени €717 млн. Така общата сума, платена за четирите оператора, е €3,696 млрд., а спряганата сума за евентуална сделка сега е с близо €1,4 млрд. по-малко.
За да преглътне толкова сериозна загуба, „Теленор“ трябва да е поставен пред сериозен натиск за намиране на ликвидни средства, което в случая едва ли е вероятният сценарий. Основен акционер в „Теленор груп“ е норвежката държава, която притежава 53,97% от нейните акции. Пазарната капитализация на компанията надвишава 27 млрд. евро, като тя е втората по този показател норвежка компания след нефтения гигант „Статойл“. Цената на акциите ѝ за последната година се е увеличила с над 32%, а коефициентът на нетен дълг спрямо EBITDA ѝ е 0,9, което показва, че тя може лесно да покрива задълженията си, така че едва ли е подложена на натиск от кредитори.
История на скорошните сделки
Последната сделка на телекомуникационния гигант беше през юни 2017 г., когато купи за необявена сума норвежкия доставчик на телекомуникационно оборудване и консултантски услуги за корпоративни потребители Ucom. Компанията е скромна по мащаби – има 120 служители и приходи от продажби за $48,4 млн. през 2016 г. Досега „Теленор“ само е разраствала телекомуникационния си бизнес. С едно изключение – Индия. През февруари 2017 г. продаде индийския оператор „Теленор Индия“ на местния пазарен лидер Bharti Airtel след проблеми около собствеността и жестока ценова война с останалите оператори, които изведоха оператора на загуба.
Друг пример за продажба от страна на „Теленор“ е свързан с неуспешното развитие на банков бизнес в Сърбия. През 2013 г. телекомът купи лиценз на сръбския клон на белгийската КВС, като искаше да развива изцяло дигитално, мобилно банкиране с бранда „Теленор Банка“. Но през 2017 г. реши да продаде 85% от капитала ѝ на българския инвестиционен фонд „Ривър Стикс Кепитъл“ на бизнесмена Елвин Гури.
Какво се случва в България
Въпреки лекия спад на клиентите и бавния ръст на приходите „Теленор“ реализира сериозни инвестиции в България през последните по-малко от 5 години, като поднови мобилната мрежа и успешно разви 4G покритие (виж стр. 26 ) в почти цялата страна.
Но от трите мобилни оператора в България с национално покритие „Теленор“ е най-малко диверсифициран, като извън гласовите услуги, трафика на данни и продажбата на мобилни устройства не предлага допълнителни услуги. За разлика от него „Мтел“ и „Виваком“ имат четворна услуга, включваща фиксирани интернет и телевизия.
Поне на пръв поглед е съмнително, че компанията би продала бизнеса си в ЦИЕ само за €2 млрд. Но ако все пак отиде в чужди ръце, офисите на българското ѝ подразделение ще трябва да сменят цвета си отново. И
kare
Как се представя „Теленор“ в ЦИЕ през 2017 г.*
Унгария: Ръстът на приходите е със 7% до 4,6 млрд. норвежки крони (€474 млн.). Потребителите са намалели с 1% до 3,125 млн. основно заради спада при предплатените услуги. ЕBITDA е 1,5 млрд. крони (32,5%, €155 млн.). Среден приход от абонат 106 крони (€10,9).
Сърбия и Черна гора: Приходите нарастват с 4% от 3,9 млрд. крони (€402 млн.), а абонатите намаляват със 148 000 до 3,34 млн. EBITDA е 1,46 млрд. крони (37,3%, €150 млн). Средният приход от абонат е 80 крони (€8,25).
България: Приходите се увеличават с 1% до 3,22 млрд. крони (676 млн. лв.) на фона на спад на абонатите с 8% (111 000) до 3,15 млн. главно при сегмента на предплатените услуги. EBITDA е 1,179 млрд. крони (36,6%, 247 млн. лв.). Среден приход от абонат 65 крони (13,66 лв.).
*Данните са от междинния отчет на „Теленор Груп“, „Теленор България“ не е внесла в Търговския регистър отчет за 2017 г.
Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 16 февруари, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
