Човешката ДНК съдържа белтъци, като например хистоните, които влияят на разпознаването на отделните гени. Белтъците са нещо като обвивка на генетичния материал. Напоследък учените започват да забелязват, че хистоните участват в предаването на информация от едно поколение към друго. Това се среща не само при хората, а и при животните и растенията.
Бащата предава на потомството си епигенетична памет, която може да повлияе на целия му живот: предразположеността към болести, вредните навици, дори качеството на живот и сексуалните предпочитания – всичко зависи от информацията, която гените пренасят от родителите към детето.
Учени от университета в Монреал направили експеримент, за да изяснят по какъв начин протича предаването на информация и дали може да се повлияе на процеса. За изследването били отгледани мишки с променен ген KDM1A, който отговаря за изтриването на епигенетични белези от хистоните в периода на растеж на сперматозоидите и яйцеклетките.
Учените премахнали голяма част от епигенетичните белези от сперматозоидите, като по този начин променили гените, които се предават от бащите към поколенията им. Като резултат при мишките, родени от “пречистените” бащи, били забелязани сериозни дефекти в развитието, аномалии в устройството на скелета. Голяма част от мишките се родили мъртви.
Освен това почистването на гените повлияло не само на първото, а и на следващото поколение: при мишките, родени от “дефектните” пораснали индивиди, също се наблюдавали проблеми със здравето.
Като резултат учените стигнали до извода, че епигенетичната памет оказва решаващо действие върху еволюцията на човека и на животните и продължението на рода, а също и върху развитието на тежки болести, пише руското списание “Моя Планета”, позовавайки се на статия на “Сайънс”.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
