Комуникационният разрив в световното развитие

Автор Карл Билдт*, "Проджект синдикат"

На 25 септември световните лидери се събират в Ню Йорк, за да приемат новите Цели за устойчивото развитие (ЦУР). 17 цели и 169 задачи ще станат резултат от интензивни политически преговори и ще позволят установяването на ориентири за следващите 15 години с цел достигане на набелязаната обща цел на международната общност – да премахне бедността във всичките ѝ форми и навсякъде. Целите за устойчивото развитие са благородни и несъмнено амбициозни. Но все пак в епохата на съществени научно-технически промени те остават удивително обикновени. Информационните  технологии са определящ фактор в социално-икономическото развитие на века. В документа никъде не се намеква за революционната роля, която могат да изиграят информационните, комуникационни технологии и данните в изкореняването на бедността.

Несъмнено информационните технологии влияят на икономическия ръст. Правителствата, политиците и международните организации трябва да използват по-ефективно възможностите на интернет, за да подпомогнат глобалното развитие и подобрението на индивидуалните способности на хората.

Въпросите на сигурността и управлението бяха на преден план при обсъждането на киберполитиката през последните няколко години. В известна степен това е оправдано. Темите са обширни, като започнем от международните норми за поведение на държавите в киберпространството и стигнем до трудните задачи като киберпрестъпността и все по-стриктната цензура. Ясно е също така, че страните, които имат най-голяма изгода от информационната революция са онези, които успяват да се концентрират върху истинските печалби. С помощта на този информационен бум може да се укрепи икономиката и да се повиши жизнения стандарт на гражданите. През 2009 г. изследвания на Световната банка сочат, че 10-процентното увеличение на достъпа до интернет повишава БВП на развиващите се икономики с около 1,4%. Тези изводи може би са занижени що се отнася до влиянието на технологиите. В края на краищата развиващите се страни се сблъскват с много по-бързо развитие на комуникационните технологии, отколкото по време на изследването.

Този феномен е най-забележим в страни от Азия и Африка, които заедно отчитат три четвърти от ръста в потреблението на смартфони тази година. Докато потреблението на смартфони ще се увеличава от 2,9 млрд. на 7,7 млрд. души по цял свят през следващите пет години, то 80% от новите данни се очаква да бъдат отчетени от потребителите в тези два континента.

Широкото навлизане на информационните технологии в развиващия се свят открива много възможности и това е само началото. Анализът на данните се е използвал за борбата с Ебола в Западна Африка, а мобилните телефонни мрежи се използват за внедряване на електронните банкови услуги в развиващите се страни. Тези нови технологии разширяват възможностите на хората – особено на бързо растящото младо население – и създават възможности за икономическо и социално развитие.

Действително мобилните комуникации могат да се окажат най-важният инструмент за развитието на милиарди хора в развиващите се страни в Азия и Африка. Разбира се, ще се наблюдава и цифров бум. Но с времето той ще започне да зависи от поколенията, а не от географията. През следващото десетилетие повечето млади хора в Африка ще бъдат свързани, както в Европа или Северна Америка. Това ще промени съществено познатия ни свят. Пред нас стои големият въпрос, знаят ли правителствата за потенциалната сила на това развитие? Ако ЦУР са показател за това, напълно вероятно е те изобщо да не предполагат. Целите и задачите, които светът предстои да набележи отразяват неадекватно значението на тези епохални промени.

Липсата на разбиране също ще се отрази върху подготовката за съвещанието на ООН на високо равнище по въпросите на международната политика спрямо интернет и развитието, която ще се състои през декември. Мероприятието, което ще направи обзор на постигнатите резултати след Световната среща от 2005 г., е кулминация на тригодишни преговори. За съжаление политическите спорове по повод управлението на интернет и киберсигурността доминираха в хода на подготовката за заседанието, а революционните възможности на открития, динамичен и безплатен интернет бяха слабо засегнати. Правителствата изостават, докато предприемачите и иноваторите се развиват. Но използването на максималния потенциал на новите технологии изисква стабилна и предсказуема операционна среда, както и подкрепа на фундаментални изследвания, която могат да осигурят единствено правителствата. Дойде моментът световните лидери да поставят интернет в центъра на дневния ред на мерките за развитие.

*Карл Билдт e бивш министър на външните работи на Швеция