Какво ще се случи, ако изведнъж сателитите в орбита изчезнат?

Автор Пьотър Чещлинский, Gazeta Wyborcza

Може да не ги виждаме, но те кръжат на стотици хиляди километри над нас и само през нощта забелязваме светлите, движещи се по небосклона точки. Всъщност те присъстват във всички аспекти на живота ни. Всяка сутрин ползваме услугите на около 40 спътника. Не ви се вярва? Опитайте да си представите деня без тях. Ето как би изглеждало това при мен.

Будилникът ми звъни в 6 ч. сутринта. Както всеки ден, все още сънен включвам телевизора и избирам новинарския канал. Трябва да знам какво се случва преди да тръгна към редакцията. Но този път екранът остава тъмен. Няма и сутрешна шоу програма. След секунда разбирам, че телевизорът не улавя нито един от стотиците канали. Отварям „Фейсбук“, но страницата се зарежда бавно, много бавно. Оказва се, че интернетът е спрял. Смартфонът ми долавя някакъв сигнал, но без особена полза: интернетът и електронната поща се зареждат безкрайно дълго. „Джи пи ес“-ът  в автомобила ми също не работи, затова тръгвам инстинктивно, без да знам къде по пътя ще има задръствания. Още по-зле, не работят банкоматите, терминалите за плащане с карта в магазините, налага ми се да ровя за монети в джоба си…

Какво се е случило? Спътниковите канали са като магистрали, по които информацията може да се прехвърли бързо от единия край на града до другия. Ако внезапно те изчезнат възниква огромен проблем. Кабелните мрежи не могат да изпратят програмите си до централните станции, откъдето те се изпращат по кабел, милиони интернет връзки ще се прекъснат, а скоростта за прехвърляне на данни рязко пада.

Сърфирането в интернет ще бъде прехвърлено към наземните мрежи, чиято пропусквателна способност е малка, поради което ще се стигне до задръстване. Разбира се, ще се появят нови оптични канали, но за това ще е нужно време. Мобилните телефони ще замлъкнат, защото базовите станции използват спътников „Джи пи ес“ за синхронизация. Най-сериозно ще пострадат хората в отдалечените региони, с които връзка може да се поддържа единствено чрез спътник. Такова място е например Арктика.

снимка / korecgroup.com

Сценарий №1

Той бе представен още през 90-те години от анализатора на НАСА Доналд Кеслър. Сценарият започва със случен сблъсък между два спътника, които се разпадат на хиляди парчета, всяко от което се превръща в снаряд, нанасящ удар по следващ спътник. Така се създава ефекта на доминото: сблъскващите се отломки ще превърнат пространството около Земята в една огромна морга за старо желязо. Всъщност така започва и холивудският филм „Гравитация“.

Този сценарий не е никак фантастичен, в спътниците не веднъж са се забивали отломки. В тревожен сигнал се превърна и сблъсъкът между два спътника през 2009 г. Тогава на височина 790 километра над Сибир се сблъскаха американският „Иридиум“ и руският „Космос-2251“, които се превърнаха в облак от отломки. 

Симулация на сблъсъка можете да видите тук:

В космоса не съществуват норми, подобни на правилата за движение по пътищата. Няма и аналог на контрола, който се упражнява при полетите: всеки пуска спътник там, където смята за удачно, и страните, които се занимават с това, стават все повече.

Международната координация действа единствено в геостационарната орбита, която е удобна за излъчването на телевизия, тъй като намиращите се в нея спътници не променят позицията си в небето и към тях могат да се насочат антени. Но орбитата не е направен от гума, не се разтяга, а мястото е все по-тясно. Преди няколко години американският спътник DSP-23 излезе извън контрол и започна да дрейфува. Американците последователно се свързваха с операторите на съседните спътници, за да ги предупредят за препятствието.

А още по-лошото е, че в космоса никой не е задължен да събира боклуците след себе си. Дори не е ясно как точно може да се осъществи това. Докато спътникът е управляем, той може да се изпрати в така наречената гробищна орбита, където се изпращат ненужните апарати, или да се изведе в атмосферата, където да изгори или потъне в океана (като руската станция „Мир“). Но се случват и аварии, след които спътниците спират да отговарят на сигналите от Земята и стават част от космическия боклук.

Русия разработва ”космически чистач” 3D карта показва всички обекти в околоземна орбита: Картата е напълно интерактивна: на нея присъстват всички изкуствени обекти, който се въртят около Земята. Всички данни се коригират ежедневно, а когато кликнете на даден обект, може да получите данни за неговата орбита и свойства.

Светът ще се дезориентира

Липсата на спътникова навигация изглежда като дребна неприятност само на пръв поглед. Ние зависим от „Джи пи ес“ системата като от сутрешно кафе. Тя показва пътя на корабите, упътва пътешествениците в непознатите за тях места, а моряците – в моретата. Каквото и да си говорим, без навигация от космоса мнозина биха се изгубили и в собствения си град. На мода отново биха дошли обикновените карти, отново ще се наложи да следим регулировчиците. И още по-зле, без „Джи пи ес“ спасителите трудно биха стигнали до катастрофа, паднал самолет или корабокрушение. Животът на много хора зависи от спътниците.

Виетнам 1966 г. / wikimedia

Военните също биха катастрофирали. Спътниковата система за позициониране бе разработена въз основата на опитите на американската армия, на която се наложи да блуждае в джунглите по време на войната с Виетнам.

Сега на 20 хил. км над Земята кръжи флот от 31 спътници на „Джи пи ес“, а сигналът им може да бъде уловен от всеки, който има устройство-приемник. То сравнява сигнала от четирите най-близки спътника, определя географското местоположение и надморското равнище с точност до няколко сантиметра. Първото тестване на тази система е проведено в Персийския залив през 1991 г.: тя улеснила прекосяването на пустинята и насочването на ракетите към целите им. Сега с помощта на „Джи пи ес“ американците управляват безпилотните си самолети, които летят в Близкия изток и Афганистан. Сложно е да си представим една съвременна война без „Джи пи ес“-локаторите, орбиталните предаватели и шпиони.

изстрелване на военен дрон / БТА

Спътниците следят и дали държавите спазват дадено споразумение за разоръжаване. Благодарение на него нито един от големите играчи не може неочаквано да спечели предимство пред останалите. Ако всички държави изведнъж „ослепеят“, би рухнал градения в продължение на дълги години баланс между силите. Светът ще загуби стабилността си. Това означава и че в случай на глобален конфликт спътниците биха се превърнали в първия обект на атака.

Сценарий №2

Той предполага целенасочено унищожаване на спътници. Известно е, че всички големи държави, както Русия, така и САЩ, разработват космическо въоръжение, което е способно да унищожи вражеските спътници.

илюстрация на сблъсък на сателит с космически отпадъци / i.space.com

Например, с помощта на изхвърлени в орбитата отломки или ядрен взрив високо в стратосферата. През 2007 и 2010 г. Китай проведе две изпитания, като с балистични ракети свали от орбита свои стари метеорологични спътници. Това предизвика вълна от възмущение, тъй като отломките от тях се присъединиха към нарастващото количество орбитален боклук, а това може да доведе до опасна катастрофа и най-вече защото увеличава вероятността Сценарий №1 наистина да се разиграе.

Разстройване на часовника

Спътниците на „Джи пи ес“ не просто помагат за точното позициониране, ни показват точното време в света. На борда на всеки един от тях има атомен часовник, от който се възползват множество наземни системи, на които е нужна точна синхронизация. Това важи за интернет, при базовите станции за мобилна връзка, за системите за управление на транспорта в града или при системите за пренос на енергия. Още към края на първия ден без „Джи пи ес“ връзката между рутерите на различните континенти ще започне да се разстройва. Ще трябва да се потърсят други способи за координиране на времето, като например радиовръзката, както се и правеше преди появата на „Джи пи ес“ системите. Но докато това не бъде направено, светът ще се изправи пред сериозни проблеми. В риск ще се окажат редица мрежи за пренос на енергия, както и банките и борсите, които сега работят в общ ритъм с точност до милисекунда.

„Джи пи ес“ се превърна в „невидима“ точка за засичане на наземните системи. За първи път това бе демонстрирано през 2007 г. в Сан Диего, когато американският военен флот тренираше действия в случай на загуба на комуникация. Военните случайно заглушиха „Джи пи ес“ сигналa за два часа в целия град. Мобилните телефони на жителите на града изгубиха връзка, банкоматите спряха да пускат пари, пейджърите на лекарите също заглъхнаха, в пристанището спря системата за управление на корабите, а авиодиспечерите не можеха да следят приближаващите се самолети.

напояване на насаждения в Аризона / wikimedia

Светът ще обеднее

Спътниците се превърнаха във важен аспект за икономическото благосъстояние. Отгоре се вижда повече. Благодарение на данните от орбитата американските фермери вече съставят по-точни карти на полетата си: те изучават структурата на почвата, прогнозират обема на реколтата, оценяват мащабите на щетите при суша или при нападение на вредители. Тази информация се обработва, попадат в електронната памет на селскостопанските машини, а след това торовете и пестицидите се дозират според конкретния участък от полето.

В Полша спътникови снимки бяха използвани при строежа на магистрали. Благодарение на спътниковите снимки бяха съставени компютърни карти на територията, което пък ускори разработването на проект и анализа на възможните траектории на пътищата. Освен това чрез снимките бе възможно подробно да се проучат геологическите условия, грунтовите води, намиращите се в близост суровини, като например пясъци или чакъл, от които на място може да се произвежда бетон.

снимка / БТА

Спътниците имат огромна роля и в изследването на природата, както и при борбата с последствията от катаклизми и катастрофи. Чрез тях може да се следят горски пожари, мусоните в Азия, връхлитащите циклони и урагани. Според Национално управление на океанските и атмосферни изследвания (NOAA) благодарение на спътниковите системи за предупреждения за урагани всяка година САЩ спестява по над три милиарда долара.

снимка / БТА

Сценарий №3

Той ще се сбъдне въпреки желанията и усилията ни, тъй като го управляват неумолимите природни сили. Във всеки един момент Слънцето може да изпрати към нас слънчева буря, която би се оказала смъртоносна за спътниците, заради потока от лъчи и заредени частици. Не е ясно кога това би се случило, но, за съжаление, нищо не може да ни защити. 

10 космически технологии, които можем да очакваме в близко бъдеще