Човек може да чуе детския писък дори на фона на прелитащ самолет или шума от парти, и този феномен се обяснява с уникалните акустични свойства на вика. Неговият звук активизира не само слуховата зона на кората на главния мозък, но и участъци от кората, отговарящи за чувството за страх. До такъв извод стигнаха авторите на статия в списание Current Biology.
Американски учени събраха база данни викове от популярни филми и клипове от YouTube, а също и помолиха доброволци да викат с цяло гърло в лаборатория. Изяснило се, че виковете заемат отделен участък от акустичния спектър на човека, който се различава от зоната, отговаряща за пеенето и речта.
В хода на експериментите също се изяснило, че единствените звуци, активизиращи тази част от спектъра (и съответните неврони), са аварийните сигнали. Виковете и сигналите за тревога се отличават от другите звуци с рязкостта си, или способността бързо да стават по-силни. Силата на обичайната реч обикновено се колебае между четири и пет херца, а викът бързо се усилва от 30 до 150 херца.
Учените разпитаха доброволците и разбраха, че най-резките викове се възприемат като най-застрашаващи. На неврофизиологично ниво нивото на рязкостта съответства на засилването на реакцията към страха в амигдалата.
Изводите на учените говорят за това, че акустичните инженери са вървели по правилен път, отбирайки за сигнализацията звуци, които са максимално приближени по своите свойства до човешкия вик. „Но трябва да се направи още. Както придаването на неприятен мирис на природния газ е ускорило откриването на течовете, усилването на рязкостта на сигнализацията ще увеличи способността и да предупреждава за опасности“, отбеляза съавторът на статията Люк Арнал.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
