Депресията може да изтрие идентичността на човек

Устойчивата депресия свива центъра на човешкия мозък, който отговаря за емоциите и паметта. Това би могло да доведе до промени в поведението на човек и дори до загуба на неговата идентичност, според световно интердисциплинарно изследване.

Новото глобално проучване най-накрая доказа, че увреждането на мозъка е следствие от повтаряща се депресия, вместо увреждането да е предпоставка или предразполагащ фактор. Това заключение слага край на десетилетия от непотвърдени хипотези.

Свиване на мозъка отдавна е свързано с депресията, макар и без ясни доказателства поради разлики във видовете депресия, методите на лечение, както и малката извадка от примери. Всичко това довело до противоречиви резултати.

Сега най-голямото международно проучване, което събрало усилията на 15 изследователски института от САЩ, Великобритания и Австралия и позволи на учените да комбинират резултатите от своите по-малки проучвания, разкри, че периодичната депресия свива хипокампуса – така наречения емоционален център на мозъка, който е част от лимбичната система на мозъка.

„Това проучване потвърждава – с доста голяма извадка – констатация, която бе съобщена при немалко случаи – факта, че хипокампуса е особено уязвим към депресия”, сподели Филип Мичъл, професор  и ръководител на Училището по психиатрия в университета на Южен Ню Уелс, Австралия, който взе участие в изследването.

Освен че формира емоциите, хипокампуса отговаря и за формирането на нови спомени и емоции свързани с тези спомени, както и участва в дългосрочните процеси на паметта. Тъй като хипокампуса играе толкова важна роля във функционирането на мозъка, увреждането му може да породи сериозни последствия.

„Цялото ви чувство за идентичност зависи от непрекъснатото разбиране на това кои сте в света – вашата памет не служи просто за да знаете как да попълните судоку или да си спомняте паролата си – това е цялата концепция която имаме за себе си”, казва професор Иън Хики, от университета в Сидни, който ръководил австралийската част на проучването.

„Когато се свие хипокампуса, вие не просто променяте паметта, променяте всякакви видове поведение свързани с нея – така, че свиването е свързано със загуба на функция”, добавя той.

Съвместното изследване позволило на учените да проведат напречен анализ на мозъчни сканирания на 9000 души.

Изследователският екип използвал снимки от скенер на мозъка и клинични данни от 1728 души с тежка депресия и 7199 здрави лица, съчетавайки 15 набора от данни от Европа, САЩ и Австралия, както и проби, получени от международен консорциум за изучаване на психични разстройства – ENIGMA.

Резултатите от изследването бяха публикувани в Molecular Psychiatry на 30 юни.

Учените установили, че хората, които имат по-малък хипокампус страдат от повтарящи се епизоди на депресия или са получили депресия на ранна възраст (преди навършване на 21 години). Такива хора представлявали 65% от участниците с депресия в проучването.

Хики заяви, че резултатите от проучването показват, че хроничната депресия е тази, която причинява щетите. „Мисля, че това решава окончателно въпроса, че устойчивата депресия вреди на мозъка. Тези които са имали един епизод не разполагат с по-малък хипокампус, така че не е предразполагащ фактор, а резултат от болестта”, каза той, добавяйки, че „колкото повече епизоди на депресия има човек, толкова повече се свива хипокампуса”.

Резултатите подчертават важността от ранното лечение на депресия, особено в подрастващите и младите хора.

„Рецидивиращата депресия причинява повече вреда на хипокампуса, колкото повече време остава неизлекувана”, заяви Хики, подчертавайки, че идентифицирането и лечението на депресията възможно най-рано е от съществено значение, за да се предотврати увреждане на мозъка.

Проучването също така открило, че пациентите, приемащи антидепресанти имат по-голям хипокампус, което показва възможния защитен ефект на тези лекарства.

„Има много глупости, които се казват за антидепресантите, които постоянно затвърждават злините, които могат да причинят, но има достатъчно доказателства, че те имат защитен ефект”, сподели той, въпреки че подчерта, че антидепресантите „не са единственото лечение”, тъй като има „широк набор от процедури, които трябва да бъдат проучени”.

Пол Фицджералд, професор по психиатрия в Университета Монаш, Мелбърн, заяви, че резултатите от проучването имат  фундаментална научна стойност. Той също така добави, че учените ще продължат проучванията чрез измерването на отделните части на хипокампуса, тъй като това ще осигури „по-голям капацитет, за да се правят изводи”.

Изследователския екип също така заяви, че някои доказателства сочат, че щетите които се нанасят на мозъка от депресията може да бъдат обратими с правилното лечение.