В продължение на векове номадското племе туареги прекосяват пустинята Сахара, понякога водени от слепите, използвайки своите повишени чувства за мирис и вкус, за да изберат безопасен път през променящите се пясъци.
Мъжете им са известни като „сините мъже на Сахара”, защото боята от техните отличитлени индигови шалове багрят лицата им, предоставяйки им елемент на мистерия. Туарегите напомнят за изображения на отдавна забравена романтична епоха.
Но зад древния начин на живот е култура, която е толкова прогресивна, че дори някои либерални западни култури биха се изчервили.
Жените могат да имат множество сексуални партньори извън брака, да запазят имуществото си след развод и са толкова почитани от зетовете си, че младите мъже ние биха се осмелили да ядат в една и съща стая с тях.
Това, което е още по-изненадващо е, че въпреки че племето е приело исляма, те твърдо държат на някои от обичаите, които не биха били приемливи за по-широкия ислямски свят. Например мъжете, а не жените, покриват лицата си.
Отговорът на въпроса защо жените не покриват за лицата си е изненадващо лесен. „Жените са красиви. Искаме да виждаме лицата им.”
Но това със сигурност не е единственото нещо, по което туарегите се различават от мюсюлманския свят в Близкия изток и дори части от собствения си континент.
Преди една жена да се омъжи, тя е свободна да взема колкото любовника желае. Жените в племето се ползват със същите свободи като мъжете. В продължение на години мъжете туареги трябва да яздят до шатрата на младата жена и да се промъкнат през страничния вход, докато добре обучената камила стои кротко отвън и чака. Там те прекарват нощта заедно – докато семейството, което живее в обща шатра, учтиво се преструва че не забелязва.
Ако жената приеме друг мъж в палатката си на следващия ден, така да бъде.
Въпреки това, има и кодекс на добри практики, които никой не би посмял да наруши. Неприкосновеността е важно нещо за това вековно племе от номади, които прекосяват пустинята.
Идеята за нарушаване на правилата на ухажването би била унизителна – в резултат на това, мъжът винаги си тръгва преди изгрев слънце.
Спокойните обичаи относно сексуалните партньори е довело до това момичетата да се женят по-късно отколкото по принцип биха го направили. Въпреки това, те трябва да бъдат ухажвани с поезия, написана от мъже, които прекарват часове внимателно подбирайки думите, чрез които се надяват да спечелят своите любими.
Но това не е едностранно – жените също могат да хванат перото и да използват собствена азбука, преподавана от майките им.
За разлика от много други култури, жените не губят нищо, след като се омъжат. Всеки посетител, който смята, че единствената им грижа са храната и децата, подценява силата на жените значително. В действителност тя е собственик на дома и животните. А животните са безценен ресурс на туарегите.
Много бракове завършват с развод сред туарегите. И когато това се случи, жената запазва животните и палатката. И тя е тази, която обикновено решава, че ѝ е дошло до гуша. Малко вероятно е да има пазарене относно това кой какво получава. Предбрачните споразумения са нормата.
На практика развода често значи, че мъже трябва да се върне у дома при майка си, вероятно само с камилата си и нищо друго. Съпругата му, междувременно, ще запази всичко, което е придобито при брака, включително и децата. Лагерът на майката е коренът на общността – дома, към който всички се завръщат – и тази конструкция осигурява нещата да останат така.
Освен това в развода няма срам. Семействата често ще правят празненство по повод на развода на дъщеря си, за да знаят другите мъже, че тя отново е на разположение.
Но това не е матриархално общество, в което жените управляват. Мъжете са тези, които преговарят и говорят за политика. Но дори и тук жените могат да вземат участие. Често до тях се допитват синовете и съпрузите им и така жените са онези, които дърпат тихо конците зад кулисите.
Общността на туарезите е матри-родова, което означава, че семействата проследяват линиите си чрез жените, вместо мъжете, Тези семейни линии могат да бъдат проследени до първата им кралица.
Но племето има и традиция, която със сигурност е доста необичайна – изключително грубо е мъже да яде пред жена, с която няма сексуални отношения. Да ядеш пред свекървата си е особено срамно.
Посрещането на туарегите е легендарно. Те никога не забравят да предложат вода, а пътешествениците биват посрещани като царе.
Но може ли всичко това да бъде под заплаха? През последните години туарегите, които от десетилетия се борят и спорят за независимост, се съюзяват с екстремистки ислямски групировки, които се опитват да постигнат своите каузи.
Тези партньорства са се разпаднали, но туарегите, живеещи в Югозападна Либия са изправени пред нова заплаха – тази от „Ислямска държава” – докато тези, които живеят в Мали, Нигер и Северна Нигерия сега трябва да се борят с появата на „Боко Харам”.
Но все пак има надежда за това гордо племе, което е оцеляло в продължение на над 1000 години. Те ще спазват твърдо традициите си, които ги правят много по-различни от всички останали. В края на краищата, те вярват, че тяхната култура е за предпочитане пред всичко което са виждали до момента.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
