Могат ли децата да бъдат психопати?

В много отношения 7-годишния Стивън почти не се различавал от връстниците си. Той ходел на училище, излизал и спортувал с приятели и по-малкия си брат. Стивън обаче не бил перфектен – той постоянно упорствал срещу родителите си и преподаватели, като обръщал и най-малкия спор в няколкочасов скандал. Освен това той често проявявал агресия към малкото си братче. На възрастните им било трудно да се справят със Стивън, но никой не бил загрижен за психическото му състояние.

Тогава обаче, поведението на малкия започнало да става притеснително. На рождения ден на братовчед си, Стивън започнал безмилостно да троши подаръците на момчето. Родителите му били потресени – Стивън винаги показвал завист, когато друго дете било център на вниманието, но семейството му не било виждало нищо подобно до този момент. Неговите преподаватели споделили сходни наблюдения за такова поведение и в училище.

Липсата на емоции и разкаяние у Стивън, в комбинация с лесната избухливост, са типични характеристики на психопатията.

Експерти твърдят, че хората с такива наклонности се раждат с тях, макар те да могат да не се проявят, докато не бъдат отключени от определено събитие, пише американското издание Newsweek. Затова през последните няколко години психолози от цял свят работят усилено върху методи за спиране на развитието им у деца, предразположени към психопатия. Повечето методи са свързани с подобряване на отношението между малките и техните връстници и родители, защото именно тези взаимоотношения могат да превърнат един обикновен, равнодушен човек в агресивен насилник.

Твърде много хвалби превръщат децата в ”нарцистични идиоти”

В киното психопатите са представяни като безскрупулни убийци, чиито ужасяващи халюцинации са винаги придружени от болен кикот. В истинския живот обаче, психопатията има доста повече поведенчески нюанси. Човек, страдащ от психопатия (и диссоциално разстройство на личността, което е свързано с психопатията и, според много експерти, неизменна част от началните етапи на психическото разстройство), са най-често неемоционални, манипулативни, несъстрадателни и неразбиращи от наказание. Нито една от тези черти, сама по себе си, не означава, че даден човек е психопат, нито пък всички психопати са престъпници. Всъщност, пояснява Newsweek, едни от най-успелите хора в съвремието ни биха били определени, като страдащи от психопатия, при по-обстоен преглед.

Учените се борят с всички сили да разкарат стигмата около думата психопат. От части това значи да разберем повече за биологичния механизъм, задвижващ заболяването. Изследвания, проведени в университета на Монреал, показват, че мозъците на възрастните хора, страдащи от психопатия, работят по различен начин. Ядрено магнитен резонанс показал, че връзката между два дълбоки мозъчни сектора, а именно – предния сингуларен кортекс и инсуларния кортекс – функционира по-различно, отколкото при останалите хора. Тези два сектора помагат на човек да разбере дадено наказание и да си извади поука, твърди Шийла Ходжинс – автор на изследването.

„Синдромът на Златокоска“ - или как родителите са неспособни да видят проблемите на децата си

Добрата новина е, че мозъците на малките деца са много по-пластични и дори в даден момент да имат определена неврологична структура, тя може да се измени, докато пораснат, пояснява Newsweek. Проучванията показват, че не всички деца, проявяващи черти на психопатия се превръщат в психопати, когато пораснат.

Несигурността е това, което тормози учените. Различните видове терапии помагат в някои случаи, но в други – не.

След като малкият Стивън започва терапия, майка му споделя, че забелязва подобрения. Наскоро брат му паднал с колелото, а той проявил съчувствие и му помогнал.

„Бях шокирана“, споделя тя, „не очаквах подобно поведение от него. Сякаш е започнал да съзрява“.