НАСА: Възможно е да живеем в Матрицата

Всичко, което някога сте правили и всичко, което някога ще направите може да е просто продукт на компютърен код.

Всяка връзка, всяко чувство, всеки спомен може да са били генерирани от мрежи от суперкомпютри.

Това е ужасяващата теория на шведския философ и професор в Оксфордския университет – Ник Бостром.

Шокиращата хипотеза бива развита четири години, след като Лана и Андрю Уашовски създават култовия филм „Матрицата“, чието действие се развива в неопределено, дистопично бъдеще, в което хората са роби на виртуалната реалност и машините.

В своята теория д-р Бостром разглежда възможността ние също да сме пленници във виртуален затвор, изграден от раса изключително развити същества.

Самите те – били те с човешки произход или друг – може да използват напредналите си технологии, в опит да симулират далечното минало, в което са живеели предците им.

Звучи налудничаво, нали? Е, оказва се, че от НАСА нямат проблем с теорията на Бостром.

Рич Тѐрил – директор на Центъра по еволюционни изследвания към НАСА – изказа мнението си за хипотезата:

„Понастоящем, най-бързите суперкомпютри на НАСА ‚мислят‘ два пъти по-бързо, отколкото човешкия мозък“, каза той за Vice.

Телескоп опроверга общоприетата теория за черните дупки

„Ако приложим Закона на Мур (който гласи, че компютрите удвояват мощта си на всеки две години), ще видим, че в рамките на само десетилетие тези суперкомпютри ще могат да обработват консистенция от информация и събития, натрупала се в рамките на 80 години, за само един месец“, казва още Тѐрил.

„В квантовата механика частиците нямат определено състояние, освен ако не са наблюдавани. Много теоретици си блъскат главите от край време да обяснят това. Една от вероятните хипотези е, че живеем в симулация и виждаме, каквото виждаме, когато трябва да го виждаме“.

Идеята, че цялата Вселена може да е компютърно-генерирана разрешава поредица от мистерии и парадокси около космоса, пояснява британското издание Express.

Първият от тях е т. нар. Парадокс на Ферми – противоречието между голямата вероятност за съществуването на извънземни цивилизации и липсата на доказателства за контакт с такива.

Може просто Земята и човечеството да са наистина центъра на Вселената.

Друга мистерия, обяснена от теорията на Бостром е ролята на тъмната материя.

Американският теоретичен космолог Майкъл Търнър нарича тъмната материя „най-голямата научна мистерия“.

Хипотетичния материал се използва за обяснението на поредица от аномалии в Стандартния модел – теоретична конструкция във физиката на елементарните частици, описваща електромагнитното, слабото и силното взаимодействие на всички елементарни частици.

Стандартният модел постановява, че съществуват 17 основни частици, изграждащи атомната материя.

Хигс бозонът, за който чието съществуване учени спекулират от 60-те години, е една от тези основни частици.

През лятото на 2012 г., учени от ЦЕРН наблюдаваха в лабораторна среда илюзорната частица, наречена още „Божията частица“, а съществуването и бе окончателно доказано и потвърдено на 14 март 2013 г., припомня Express.

Големият адронен колайдер ще заработи отново през март 2015 г.

Стивън Хокинг: „Божията частица” ще унищожи Вселената

Въпреки това обаче, Стандартният модел все още не може да обясни някои странни свойства на Вселената, включително факта, че тя се разраства с все по-голяма скорост.

Теорията за тъмната материя е, че тя е мрежовидна структура, свързваща материята, от която е изградено всичко около нас.

Ако тя съществува, това ще обясни защо галактиките се въртят по начина, по който се въртят – нещо, което остава необяснено от приложимите ни научни познания.

Стандартният модел пък все още не може да обясни гравитацията.

Понастоящем недоказаното съществуване тъмната материя може да бъде обяснено от теорията за виртуалната вселена, пише Express.

МКС улови първите следи от тъмна материя в космоса

Не всички обаче са крайно въодушевени от тази хипотеза.

 „Дори нищо да не излезе от цялата работа, самият факт, че свикваме с формулирането на такива откачени теории може да означава, че евентуално, някой ден, ще измислим нещо на пръв поглед тотално неправдоподобно, което всъщност да се окаже съвсем правдоподобно“, казва професор Питър Миликън, колега на Бостром от Оксфордския университет.