Веднъж на всеки 20 -30 години над Сатурн се завихрят гигантски бури, които изминават стотици хиляди километри за няколко месеца. Учени сега приписаха този периодичен феномен на плътността на водата в атмосферата на планетата, предаде Франс прес. От 1876 г. 6 гигантски бури са били наблюдавани над Сатурн. Наречени Големи бели петна, те са своеобразен впечатляващ спектакъл, който може да бъде наблюдаван от Земята с помощта на телескоп. Учени отдавна си задават въпроси за честотата на феномена. Изследването на Чън Ли и Андрю Ингърсол от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена добавя нещо ново в отговора на този въпрос.
Изследователите разработили механизъм за създаване на модели на бурите и сравнили получените резултати с данни, събрани от космическия апарат "Касини", който орбитира около Сатурн. Атмосферата на Сатурн е съставена главно от водород и хелий, както и от молекули вода. Честотата на появата на бури може да се обясни с разликата между плътността на горния и долния атмосферен слой. За дълъг период горният атмосферен слой е с по-малка плътност от долния. Горният слой остава над долния, като пречи на горещия въздух да се изкачи нагоре, да се охлади и да се кондензира. Горният слой обаче постепенно се охлажда, като отделя топлина в космическото пространство, и става по-плътен от долния слой. Тогава балансът между двата слоя е нарушен и горещият въздух се изкачва нагоре и се кондензира, а молекули вода се изливат под формата на валежи. Така се образуват бури.
"Охлаждането на планетата може да продължи десетилетия наред, тъй като атмосферата й е плътна", уточни Чън Ли. Резултатите изследването са публикувани в Nature Geoscience.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
